Решение № 10486 от 24.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2010 г.

Решение № 10486 от 24.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Алексиев, срещу решение № 5 от 27.01.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 1747/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 548 от 07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от представения търговски договор, който е дългосрочен, не може да се конкретизира съответната пратка, нито по вид и количество на стоките, нито по тяхната стойност. С представеното уведомление от турската фирма се закриват фактури без да е посочена конкретната сума по тях. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае вносове на сходни стоки от приблизително същия период от време като процесния. Следва да се има предвид, че законодателят не е определил точно какво е приблизително един и същ период. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД със седалище в гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Айдарова оспорва същата и претендира присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София-град е било решение № 548 от 07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0011456/29.02.2008 г. с № № 10 - Плат 80% памук, 20% полиестер, обагрен; 19 - трикотажен плат 100% памук, обагрен на основание чл. 30, § 2, б."б" от Регламент 2913/92, както и на стоките с № № 13 - плат 100% полиестер; 14 - плат хастар 100% полиестер на осн. чл. 30, § 2, б."в" от същия регламент. Определено е задължение за доплащане на ДДС в общ размер 4759,17 лв. и дължимите лихви. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация и съответстват на издадената от доставчика фактура серия А, № 095381/28.02.2008 г. Съдът е обсъдил приетите по делото документи за извършване на доставката - дневник на покупките за периода, уведомлението от доставчика за получаване на сумата по издадената фактура. При обсъждане на доказателствата съдът е направил извода, че неправилно митническия орган се е позовал на липса на доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена. В обжалваното решение подробно съдът е обсъдил относимите разпоредби на ЗМ. Така съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от същия закон, за да се прибегне до определяне на митническата стойност по реда на чл. 32, ал. 2, т. 3, е необходимо преди това последователно да е изключено прилагането на т. т. 1 и 2. Идентична е и разпоредбата на чл. 30, § 1 от Регламент 2913/92. Тази поредност съдът е приел, че не е спазена от митническия орган. Видно от представената по делото извадка от система "ТРИМИС", от страна на ответника са съпоставяни внесени в Р. България стоки през 2007 г., докато процесният внос е през 2008 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗМ изисква при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ митническата стойност да се определи като се основава на единичната цена, на която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки по същото или приблизително същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване. Според съда, това означава да се вземат предвид вносове, осъществени през 2008 г. Обстойно са обсъдени данните от извадката от система "ТРИМИС" и е направен извод за това, че не се съдържат никакви данни за това какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки в Общността по смисъла на чл. 30 § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г., на която разпоредба се е позовал митническият орган, както и за тяхната единична цена. Решението на Административен съд е правилно, като постановено в съответствие с правилно установената фактическа обстановка и при спазване на закона. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б. "в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като, според митническия орган, са налице данни за сходни стоки, внесени в приблизително същия период от време и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани. Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Действително, представеният договор за международна покупко-продажба от 10.02.2008 г., сключен между "ARES tekstil Kozmetik Mefrusat ve Deri Urunleri San. Tic. LTD. STI", Турция като продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, гр. София като купувач, има характер на рамково съглашение за продажба на неопределени по вид и количество стоки. Съгласно чл. 3 от договора, постигнатите договорености за количеството, наименованието и асортимента на стоките се оформят и се считат за окончателно приети от страните с приемането от купувача на издадената търговска фактура, като общата стойност на стоките, съгласно чл. 8 не следва да бъде по-голяма от 5 милиона лева. По делото безспорно е установено, че единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация от Република Турция и съответстват на фактурата, издадена от доставчика. От представените писмени доказателства по делото се установява, че стоките по фактурата са описани в представения дневник на покупките за данъчен период м. 02.2008 г., като плащането е потвърдено и с уведомление от фирмата-доставчик, поради което е правилен извода на първоинстанционния съд, че за митническа стойност на внесените от Турция стоки е следвало да бъде приета договорната им стойност. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на същото. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 228 от АПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният Административен съд, първо отделение