Решение № 8879 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16682/2013 г.

Решение № 8879 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16682/2013 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Общински съвет Р., чрез председателя инж. Д. Ж., против решение № 219 от 01.11.2013 г., постановено по адм. д. № 399 по описа за 2013 г. на Административен съд Стара Загора. Релевират се оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по същество с това решение се уреждат само вътрешни за Общинския съвет отношения - за евентуално участие на общински съветници в комисиите за провеждане обществени поръчки. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Кметът на Община - Р. в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Общинския съвет няма материално правна компететност да взема решения, с които да се намесва в процедурата по провеждане на общинските поръчки, в това число и да определя членовете на комисията. Счита, че цитираната съдебна практика в касационната жалба е неотносима към конкретния казус. Представителят на Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационата жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Стара Загора е обявил за нищожно решение № 689 от 29.04.2010 г., взето по протокол № 50 на заседание от Общинския съвет - Р.. С това решение ОбС е въвел задължение за включване в състава на комисиите за провеждане на търгове и конкурси на общински съветници от регистрираните в ОбС групи общински съветници, които да участват при подготовка и провеждане на търгове за обществени поръчки по Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и по Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Съдът в обжалваното решение е приел, че общинския съвет не разполага с материална комептентност да извърши посоченото действие, което попада в обхвата на приложение на ЗОП, който е специален закон по отношение на ЗМСМА, определящ компетентността на органа на местно самоуправление. Прието е, че предметното съдържание на оспореното решение включва в себе си задължение за кмета на общината да включва в състава на комисиите по провеждане на обществени поръчки общински съветници от всички групи, и това не е въпрос от местно значение по смисъла на посочените чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА на които се е позовал ОбС. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приложил относимите законови разпоредби, като е приел, че качеството на възложител на обществените поръчки на общината по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП има кмета, който е териториален орган на изпълнителната власт, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията. Именно в това му качество, специалният закон му предоставя възможността да определи комисията по провеждането на съответната процедура, съобразно законовите изисквания и критерии за нейния състав. Напълно законосъобразен е извода на съда, че в процедурите по възлагането на обществените поръчки на Общинския съвет не е предоставено специално законово праовомощие да определя състава на комисията по чл. 34 от ЗОП и същия този орган не може да упражнява правомощие относно определянето на състава им. Действително чрез възлагане на обществени поръчки се изразходват средства от общинския бюджет, извършва се разпореждане с финансовите средства на общината, което има пряко отношение към упражняване на правомощията на Общнския съвет, но в трайната съдебна практика по прилагане на ЗОП е наложено становище, че качество на възложител на обществените поръчки на общината, по определението, дадено в чл. 7, т. 1 от ЗОП е кметът на общината. Това качество, определено от закона, той има по отношение на третите лица, участници в процедурата по възлагане и изпълнителите на обществените поръчки. Именно в качеството му на възложител, специалният закон му предоставя възможност да определи комисията, като изпълни законовите изисквания относно критериите за нейния състав. Ето защо макар и да разполага с обща компететност по въпросите, касаещи териториалната общност, Общинския съвет не може да упражни правомощие относно определяне на състава на комисията по чл. 34 от ЗОП, както правилно е преценил и първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че цитираната в касационната жалба съдебна практика не е относима към конкретния казус. Решението по адм. д. № 8424/2012 г. на ВАС, на което се позозавава касатора е постановено във връзка с преценка относно законосъобразността на действията на помощния орган, а от там на крайния акт на възложителя, а в конкретния случай спора е свързан с материалната компететност на административния орган да постанови оспореното решение. Неоснователно е и твърдението на касатора, че в обжалваното решение първоинстанционния съд обявява нищожността на цялото решение без да изложи мотиви по законосъобразността на това решение относно провежданите търгове и конкурси по Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Това обаче не може да се отрази на правилността на решението, тъй като, ако се счита че решението е неясно, то би моло да се поиска тълкуване, или пък допълване ако се счита, че липсва произнасяне по цялото искане. Водим от изложеното, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК