Решение № 6697 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11822/2009 г.

Решение № 6697 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11822/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 247 от същия кодекс. Образувано е по искане на търговското дружество "Сити Пропъртис" ЕООД - гр. Пловдив за отмяна на влязлото в сила решение № 6166 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 14790/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение и на отмененото с него решение № 321 от 30.06.2007 г. по адм. дело № 101/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Като фактическо основание на искането е посочено обстоятелството, че предмет на тези дела е бил спорът за законосъобразността на заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г. на кмета на Община - Пловдив, за която съдилищата са приели, че е била издадена по инициатива на "Пловдивплодекспорт" ЕООД, а това е предишна фирма (наименование) на "Сити Пропъртис" ЕООД, но и по двете съдебни производства това търговско дружество е било лишено от възможността да участва, защото не е било конституирано като заинтересована страна (за която оспорената заповед е била благоприятен административен акт), не е било включено в списъците на лицата за призоваване по тези дела и не е призовавано по тях. Искането е оспорено като неоснователно от акционерното търговско дружество "Търговски център Тракия" АД - гр. Пловдив с довод, че "Пловдивплодекспорт" ЕООД, сега "Сити Пропъртис" ЕООД, е знаело за образуваното съдебно производство по жалбата на "Търговски център Тракия" АД за нищожност на заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г., но не е предприело никакви действия за неговото конституиране по това дело и не е пожелало да защити интересите си, въпреки наличието на законова възможност за това и ясното съзнание за последиците на своето бездействие. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита искането за отмяна основателно по следните съображения: От данните по делото е видно, че със жалба негов изх. № 57 от 14.02.2003 г. (а при Община Пловдив вх. № ОЖ 04 3586 от 18.02.2003 г.) акционерното търговско дружество "Търговски център Тракия" АД е оспорило законосъобразността на заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г., с която кметът на Община Пловдив е одобрил попълване на кадастралната основа на урегулиран поземлен имот, за собствеността на който има спор между това търговско дружество и търговското дружество "Пловдивплодекспорт" ЕООД, сега "Сити Пропъртис" ЕООД. По тази жалба е било образувано адм. дело № 346/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, завършило с решение от 21.02.2005 г., с което съдът отменя като незаконосъобразна оспорената от "Търговски център Тракия" АД заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г. на кмета на Община - Пловдив. В това производство "Пловдивплодекспорт" ЕООД е участвало като заинтересована страна (пор. № 36 в списъка на лицата за призоваване). Сезиран с касационни жалби от кмета на общината и от търговското дружество "Пловдивплодекспорт" ЕООД, сега "Сити Пропъртис" ЕООД, Върховният административен съд, второ отделение, с решение № 9950 от 15.11.2005 г. по адм. дело № 6609/2005 г. е обезсилил решението на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановил друго, с което е оставил без разглеждане жалбата на "Търговски център Тракия" АД като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение, е приел, че: а) жалбоподателят не е сезирал своевременно общинската техническа служба за претендираните права върху имота (които тогава са били новопридобити от него) и поради това не фигурира като собственик в разписните листове и не е участвал в административната фаза на производството, което води до недопустимост на жалбата, респ. до недопустимост на съдебното производство, развило се пред Пловдивския окръжен съд; б) оспорената от "Търговски център Тракия" АД заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г. на кмета на Община - Пловдив е влязъл в сила административен акт, надлежно съобщен на фигуриращите в разписния лист собственици и се ползва със стабилитет, поради което жалба за незаконосъобразност (унищожаемост) на тази заповед е вече недопустима. С писмо изх. № ОЖ 04 6805 от 17.01.2006 г. Община Пловдив е изпратила на Пловдивския окръжен съд нова жалба на "Търговски център Тракия" АД, този път за нищожност на заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г. на кмета на Община - Пловдив. По нея е било образувано адм. дело № 101/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, приключило с решение № 321 от 30.06.2007 г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Първият изготвен по делото списък на лицата за призоваване е с вписани в него 36 страни, но сред тях не фигурира "Пловдивплодекспорт" ЕООД, въпреки че още на първата страница от мотивите на съдебното решение е написано: "Производството по издаването на обжалваната заповед е започнало по молба вх. № СО-68-00-242/29.09.2000 г. от "Пловдивплодекспорт" ЕООД, чрез управителя му Кирил Захариев, до кмета на район "Северен", с която е инициирана процедура за попълване на кадастралната основа на собствен на дружеството имот ..." (последният абзац на стр. 1 от мотивите на решението). Сезиран с касационна жалба от "Търговски център Тракия" АД, Върховният административен съд, второ отделение, с решение № 6166 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 14790/2008 г. е отменил решението на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е обявил нищожност на заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г. на кмета на Община - Пловдив. "Пловдивплодекспорт" ЕООД не фигурира в списъка на лицата за призоваване в касационното производство, въпреки че на страница втора от мотивите към решението последният абзац започва така: "Безспорно е по делото, че процедурата по нанасяне на имота /нов имот пл. № 955/ е започнала по молбата на "Пловдивплодекспорт" ЕООД от 29.09.2000 г. за нанасяне в кадастъра на имот ...". При тези данни оплакването на "Сити Пропъртис" ЕООД (с предишна фирма "Пловдивплодекспорт" ЕООД), че поради нарушаване на съответните правила е било лишено от възможност да участва в делото, е основателно. Със заповед № РД-18-314 от 17.05.1999 г. министърът на търговията и туризма е увеличил капитала на "Пловдивплодекспорт" ЕООД с апорт - описани в нея недвижими имоти, сред които и "земя, съставляваща част от имот пл. № 463 по плана на Северна индустриална зона V-та част на гр. Пловдив с площ 11580 кв. м. Това обстоятелство е отразено като забележка в акт № 1417 от 27.11.1998 г. за частна държавна собственост, а в съставения на 02.10.2000 г. акт за непълноти в одобрен кадастрален план на Община Пловдив, район "Северен" е посочено, че "в действащия план не е нанесен имота, описан в акт 1417/27.11.98 г. за частна държавна собственост". Въз основа на този акт за непълноти в одобрения кадастрален план и искането, направено с молба вх. № СО-68-00-242 от 29.09.2000 г. на Кирил Петров Захариев, управител на "Пловдивплодекспорт" ЕООД, кметът на Община Пловдив е издал процесната заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г. С писмо изх. № ОЖ046805 от 17.01.2006 г. директорът на Дирекция "ПНО и УС" при Община Пловдив е изпратил на Пловдивския окръжен съд "окомплектована пълната преписка по жалбата на "Търговски център Тракия" АД против заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г.". А тази преписка започва с писмо изх. № ОЖ046805 от 11.01.2006 г. на отдел "УП-ПУП", в което списъкът на заинтересованите страни започва с "Пловдивплодекспорт" ЕООД. Впрочем по тези данни между страните не се спори. Възражението на процесуалните представители на "Търговски център Тракия" АД е: преписката, по която е била издадена заповед № ОА-1459 от 16.10.2000 г., ведно с искането на "Търговски център Тракия" АД за обявяване нищожността на тази заповед, е била представена и приложена в цялост по гр. дело № 200/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, въззиваема страна по което е било търговското дружество "Пловдивплодекспорт" ЕООД, т. е. това търговско дружество е било запознато с образуваното съдебно производство за обявяване нищожността на процесната заповед, но не е пожелало да защити интересите си в това производство като поиска да бъде конституирано като страна по административното дело. Това възражение е неоснователно - то не намира опора в закона. Според чл. 41, ал. 2 от Закона за административното производство (сега отменен с § ПЗР на АПК, но действащ и приложим закон при образуването, развитието и приключването на адм. д. № 101 от 2006 г. на ПдОС) при разглеждането на жалбите и протестите се призовават органът, който е издал обжалвания акт, жалбоподателят и другите заинтересувани граждани и организации, участвуващи в административното производство. Правилото има императивен характер и задължава съдът да конституира страните служебно (сравни сега чл. 154, ал. 1 АПК). Неизпълнението му е винаги съществено нарушение, защото има за последица нарушаване на правото на защита на заинтересуваните граждани и организации, които съдът не е конституирал като страни по делото и не ги е призовал за съдебното заседание. Този порок е налице дори непризования гражданин или организация по някакъв начин да е узнал, че е образувано и се развива съдебно производство, решението по което би засегнало негови права и законни интереси. Затова още с тълкувателно решение № 1 от 08.06.2001 г. по тълк. дело № 1 от 2000 г. Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд прие, че щом като "постановените в производството по административните дела и влезли в сила конститутивни решения, с които се отменя обжалваният акт, а така също и декларативните решения, с които актът се обявява за нищожен ... имат сила спрямо заинтересованите лица, неконституирани като страна по делото", отмяната на влязлото в сила съдебно решение, постановено без тяхното участие в производството по делото, е единственият правен способ тези лица да защитят засегнатите от съдебния акт свои права и законни интереси. Това разрешение на проблема сега е изрично постановено с разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, според която право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че искането за отмяна е основателно и следва да бъде уважено изцяло. На основание чл. 248, ал. 1, изр. 2-ро АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,