Решение № 2255 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2010 г.

Решение № 2255 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от 1. Пенка Николова Венкова, 2. Валентин Радков Венков, 3. Георги Радков Венков, и тримата със съдебен адрес гр. Банкя, ул. "София" № 105, срещу решение от 20.07.2009 г. на Софийски градски съд, III-ти "З" състав по административно дело № 1807/2003 г. (погрешно посочено гражданско). Жалбоподателите считат, че решението, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-50-57/11.04.2003 г. на Кмета на СО - район "Банкя" е необосновано и неправилно. Твърдят, че от констатациите на изслушаните съдебно-технически експертизи при определяне на свободната площ за възстановяване се сочат три различни квадратури - 210 кв. м, 225 кв. м и 280 кв. м, което е в резултат на неточно определяне на общата площ на процесния имот, при който също е налице разлика в квадратурите, установени от експертизите и квадратурата на имота визиран в АОС, АДС и договора им за доброволна делба. Молят жалбата да бъде уважена като бъде отменено изцяло обжалваното решение и делото върнато за ново разглеждане с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата касаещи общата площ на процесния имот, а оттам и определяне на точната площ за възстановяване. Постъпила е и писмена защита от пълномощника на жалбоподателите с подробно развити съображения. Ответникът - кметът на Столична община - Район "Банкя", чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, счита, че не са налице никакви касационни основания и същата следва да се остави без уважение, а заповедта на кмета потвърдена, в какъвто дух е и първоинстанционното решение. От процесния имот всичко е застроено и не може да се обособи самостоятелен УПИ, който да се възстанови на жалбоподателите. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Съдът е направил тълкуване на относимите правни разпоредби, като е обсъдил и заключенията на единична, тройна и допълнителна СТЕ във връзка със същността на спора, касаещ законосъобразността на обжалваната заповед от 11.04.2003 г. на Кмета на СО - район Банкя. По делото са налице безспорни данни, че свободната от застрояване площ, която да не е застроена няма, като в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ съдът е изследвал процесния имот само и единствено, доколко е застроен и има ли свободни от застрояване части. В тази насока съдът е ценил подробните единични и тройни заключения на СТЕ с допълнително поставени задачи, които са категорични, че определените строителни мероприятия - масивни сгради и прилежащите към тях сервитути и вътрешноведомствена инфраструктура налагат извода за липса на свободна от застрояване площ, която да бъде обособена като самостоятелен имот и да не е засегната от функционирането на изградените обекти и прилежащите обслужващи площи. Предвид това решението на съда, с което е потвърдена обжалваната заповед след преценка на всички релевантни факти и събрани писмени доказателства, е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 20.07.2009 г. по адм. х. дело № 1807/2003 г., в производство по реда на чл. 33 - чл. 45 от Закона за административното производство /ЗАП - отм./, вр. с § 4, ал. 1 от АПК и чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, Софийски градски съд, Административна колегия, III "з" отделение, отхвърля като неоснователна жалбата на Пенка Николова Венкова, Валентин Радков Венков и Георги Радков Венков /като правоприемници по закон на починалия в хода на процеса жалбоподател Радко Георгиев Венков/, тримата с адрес гр. Банкя, ул. "София" № 105, срещу заповед № РД-50-57 от 11.04.2003 г. на Кмета на СО - район "Банкя", с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, вр. с § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено решение на комисия, назначена със заповед № РД-09-69/01.04.2002 г. по Протокол № 3 от 28.03.2003 г. - т. 4 - за определяне на застроената част от бивш имот пл. № 2401, кв. Изгрев, гр. Банкя, като е прието, че имотът, с площ по графични данни от 2.205 кв. м, попадащ понастоящем в УПИ I от кв. 30 по плана на кв. Изгрев - Банкя, е изцяло зает от реализирани строителни мероприятия. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е посочил, че със събраните по делото доказателства - заключенията на единичната експертиза, потвърдени със заключенията на тройната техническа експертиза, категорично се потвърждават констатациите на административния орган относно липсата на свободна част от процесния имот, която да може да бъде обособена като самостоятелен имот. Съдът е установил, че върху имота има реализирани строителни мероприятия, представляващи сгради, които заедно с прилежащите към тях сервитути, както и вътрешнозаводски пътища, заемат процесния имот и извън тях не остава свободна площ, която да може да бъде обособена като самостоятелен имот. Така постановеното решение е правилно. Административното производство пред Кмета на Район "Банкя" е започнало по искане № ПР-94-Р-6/21.08.2001 г. от Радко Георгиев Венков (починал в хода на съдебното производство по адм. дело № 1807/2003 г. по описа на Софийски градски съд и заместен от наследниците му Пенка Николова Венкова, Валентин Радков Венков и Георги Радков Венков), за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за имот пл. № 2401 по плана на кв. "9-ти септември", одобрен със заповед № 331 от 17.10.1977 г., землище Иваняне, дворно място с площ от 2000 кв. м в кв. Изгрев, нанесен в кадастралния план от 1957 г. пл. № 2413 в разписната книга на с. Иваняне, кад. лист А-4-7-В - № 3. Снабдяването с горните документи не е самоцелно, а те са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от колективния орган по поземлената собственост (независимо как е бил наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие) на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което или ще бъдат възстановени в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им се признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. В такива случаи преди издаването на скица и удостоверение се развива процедура по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, а именно - решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината (района), в което се определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. По-конкретно, в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ към датата на издаване на обжалваната заповед - 11.04.2003 г., а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. - при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.).В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Освен това следва да се отбележи, че определянето на застроителния статут на имоти, които се намират в частна собственост, а не са общински (бивши държавни), е недопустимо. В конкретния случай се установява, че претендираният по земеделската реституция имот попада в двора на търговско дружество ("Кенди" ООД, гр. Банкя), поради което и определянето на свободни части от частния имот е недопустимо предвид невъзможността те да бъдат обект на реституция. Частната собственост е неприкосновена. Целта на ЗСПЗЗ е да се възстанови правото на собственост на бившите собственици (които всъщност според решението на Конституционния съд никога не са изгубвали своята собственост), но това не следва да става за сметка на собствеността на други трети добросъвестни лица. Волята на законодателя по чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е да се определи застроената площ на незастроени имоти или части от тях, а не да се определи застроената площ от застроените дворни места - парцели и УПИ. По принцип по аргумент от тази разпоредба имотите на трети лица са извън обсега на производството по определяне на застроена и незастроена част и не попадат в нито една от трите посочени хипотези. По делото са допуснати по искане на жалбоподателите пет съдебно-технически експертизи (единична и допълнителна, тройна и две допълнителни тройни), като обстоятелството къде попада процесният имот е било известно на страните още от самото начало на процеса през 2003 г. Действително има разлика в квадратурата на имота, но това не е основание делото да се връща за ново разглеждане от друг състав, след като в продължение на осем години този въпрос не е могъл да бъде изяснен напълно, а и е без значение за определянето на незастроената част от имота, която подлежи на възстановяване, защото части от частни имоти не могат да бъдат възстановени по изложените вече по-горе съображения. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на СГС следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,