Решение № 234 от 1.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2020 г.

Решение № 234 от 1.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по молбата на ТП на НОИ Ямбол за отмяна на решението на РС Ямбол от 03.01.2020 г. по гр. д. № 2441/2019 г. В молбата са изложени твърдения, че ищецът е предявил иск за установяване на трудов стаж и че макар да е квалифицирал иска като такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът се е произнесъл по предявения иск, като признал за установено по отношение само на работодателя, че процесният период следва да се зачете за трудов стаж. По силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред молителят следвало да участва в производството като необходим другар, но не бил конституиран като такъв по делото. С оглед на това и тъй като атакуваното решение обвързвало и него, въпреки неучастието му в процеса, били налице предвидените в чл. 304 ГПК предпоставки за исканата отмяна. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна А. И. Д. в отговора си по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК чрез адвокат Сн. Е. е заел становище за нейната неоснователност. Изложени са съображения, че предявеният иск не е по реда на ЗУТОССР за установяване на трудов или осигурителен стаж, а е по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на трудово правоотношение с ответното дружество, чието неоснователно оспорване е предизвикало нуждата от защита. С оглед на това молителят няма качеството на необходим другар по делото. Претендират се и разноски. Ответникът по молбата за отмяна "Демирев НМ" ЕООД не е заявил становище. ВКС намира, че молбата за отмяна е допустима като подадена в предвидения в закона преклузивен срок и от страна, имаща право и интерес от нея. За да се произнесе по молбата за отмяна, ВКС съобрази следното: С атакуваното неприсъствено решение Ямболският РС е признал за установено по отношение на "Демирев НМ" ЕООД Ямбол, че между него и А. И. Д. е съществувало трудово правоотношение през периода 26.07.2016 г. – 01.10.2018 г. на пълен работен ден 8 часа, на длъжност "счетоводител, отчетник" с месечно възнаграждение 2600 лв. Съдът е приел, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, неоспорени от ответника, искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 357 КТ е вероятно основателен. В производството по делото НОИ не е взел участие. В исковата молба са заявени твърдения, че ищецът работел по трудов договор с ответното дружество в периода 26.07.2016 г. – 01.10.2018 г. на пълен работен ден на длъжност "счетоводител, отчетник" с месечно трудово възнаграждение 2600 лв. След справка в персоналния регистър на осигурените лица ищецът установил, че данните за социалното и здравното му осигуряване и за сключения трудов договор за процесния период са заличени служебно без посочване на основанието за това. По този начин били засегнати правата на ищеца, тъй като от момента на заличаването на данните той преставал да бъде осигурено лице и няма право на помощи, обезщетения и пенсии, както и на медицинско обслужване. С оглед на това се иска установяване съществуването на трудово правоотношение между страните при посочените период и условия. Така твърдяните обстоятелства сочат на предявен иск за установяване по съдебен ред на трудов стаж. Въпреки квалифицирането на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът се е произнесъл с атакуваното в настоящото производство решение по предявения иск, признавайки за установено само по отношение на работодателя, че процесният период следва да се зачете за трудов стаж. С оглед естеството на спорното правоотношение решението обвързва и НОИ, който по силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е необходим другар в производството по предявен такъв иск. Следователно неучастието на молителя в това производство обосновава наличието на основанието по чл. 304 ГПК, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на Ямболския районен съд за ново разглеждане от друг състав на предявения иск от фазата на проверка на допустимостта му и даване на указание за предявяването му и срещу необходимия другар. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните от страните за настоящото производство разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,