Решение № 17260 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15096/2012 г.

Решение № 17260 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15096/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 1978 от 20.08.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 1637/2011 г. С обжалваното решение, по жалба на Димитрия Кошева е прогласен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24672 от 14.04.2011 г., издаден от зам. изп. директор на ДФЗ, с който спрямо Димитрия Кошева е установено публично държавно вземане в размер на 45 141,60 лева, представляващо недължимо платена сума във връзка с подадено от нея Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 16/160609/54875. Със същото решение ДВЗ е осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 210 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му . Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство-Димитрия Димитрова Кошева чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска се потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на решението. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е АУПДВ № 01-6500/24672 от 14.04.2011 г., издаден от "за изпълнителен директор" на ДФЗ от зам. изп. директор на ДФЗ. Актът е издаден на осн. чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Административният съд е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган. Съображенията на съда са, че компетентен орган за издаването на АУПДВ е изпълнителният директор на ДФЗ, като не е предвидена възможност в закона за делегация на това му правомощие, а делегирането представлява възможност, предвидена в закона съобразно приетото в ТР № 4/2004 г. на ВАС. Съдът е посочил, че правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ произтича пряко от закона - чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП вр. с чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от същия закон и не са отнася за предоставени от управителния съвет правомощия за вземане на решения. Според съда, израз на това разбиране е изменението на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", публикувано в ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г. в сила от 24.05.2011 г., съобразно което разпоредбата на чл. 11 е допълнена, като е прибавена нова ал. 2. Решението е неправилно. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. От доказателствата по делото се установява, че с решение по протокол № 17 от 7 април 2011 г. Управителният съвет на Държавен фонд " Земеделие " е дал възможност на изпълнителния директор на ДФЗ да делегира определени правомощия едно от които издаването и подписването на АУПДВ по директните плащания на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ". Със заповед от 08.04.2011 г., на осн. чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11, ал. 1 от УП на ДФЗ и решението на управителния съвет, изпълнителният директор на фонда делегирал правомощия на заместник - изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата препраща към чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. За разлика от първоинстанционния съд, касационната инстанция приема, че Законът за подпомагане на земеделските производители не съдържа правила за установяване на публичните държавни вземания, нито определя органа, компетентен да издава актове с такъв предмет. Поради това, съобразно чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" като ръководител на администрацията, следва да посочи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Както е установено по делото, със заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" възложил на Свилен Костов, заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, с което изискванията на процесуалния закон са били изпълнени. Макар в заповедта да се говори за делегиране на правомощия, в действителност е бил издаден различен по съдържание административен акт. Ръководителят на администрацията не прехвърля свои правомощия, а по силата на законова норма възлага на друг административен орган изпълнението на определена административна дейност. Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания следва от разпоредбите на Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, който урежда производствата по установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания. Тъй като правомощието за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, то не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Държавен фонд "Земеделие". При отсъствието на норма в Закона за подпомагане на земеделските производители, която изрично предвижда подобно правомощие на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен от ръководителя на съответната администрация по реда на чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК. Въз основа на тези разсъждения следва да се направи извод, че именно заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е органът, в чийто правомощия попада издаването на актове за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на Общата селскостопанска политика. При постановяването на решението първоинстанционният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършил пълна проверка на законосъобразността на оспорения акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК. Поради липсата на мотиви за такава проверка, решението следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд