Решение № 7723 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Т.Чечкова, против решение 2653/19.03.2025г., постановено по адм. дело 32/2025г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение . Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което се иска обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 2653/19.03.2025 г., постановено по адм. дело 32/2025 г. на Административен съд-Пловдив е отхвърлена жалбата на З. А., гражданин на Сирия, против решение 12078/20.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът счита, че административния орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това съдът приема за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в хипотезата за прилагане на чл. 8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Първостепенният съд счита, че са налице хипотезите на чл. 12, ал.2, т. 2 от ЗУБ. Административния съд е приел, че в случая чужденецът е с трайно изградени престъпни навици и във връзка с установените по делото факти същия не може да се ползва от хипотезата на чл.4, ал. 3 от ЗУБ, като е счел, а е налице хипотезата на чл.4, ал.4 от ЗУБ. Постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто на 20.12.2022 г., първоинстанционният съд правилно приема, че З.А. не е бил обект на преследване. В бежанската си история чужденецът е заявил, че за първи път е пристигнал в България през 1997г., легално с виза, тъй като е гостувал на негов приятел. В периода от 1997г. до 2012г. е напускал България за Сирия доста често, легално с автобус със съпругата му. Напуснал е Сирия през 2012 г. легално за Турция и от Турция е преминал за България с автобус и повече не се е връщал в Сирия. Обстоятелствата, които сочи за напускането си на страната по произход са във връзка с войната и защото е бил търсен да участва в сражения. Чужденецът е заявил, че е сключил брак в България с С. Г. през 2010г. и има дете родено в България. Сочи, че е изтърпял присъда на територията на Република България. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да му е оказвано насилие в страната му на произход, но твърди, че са отправяне заплахи, тъй като го търсели за участие в сражения.Същия е заявил че не е членувал във въоръжени групировки, не е имал взаимоотношения с армията или полицията, нито е имал проблеми с официалните власти. Не са налице и данни сочещи, че З.А. е отказал участие във военна служба в Сирия, поради убежденията си, тъй като е заявил, да е изразил политическо мнение или наличие на убеждения, които да са в разрез с редовната власт в Сирия. Правилно административния съд е приел, че по отношение на чужденецът не са налице основания същия да бъде привикан за участие в армията, позовавайки се на подробно извършения анализ от страна на административния орган. Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на кандидата пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за опасения от преследване. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че липсват материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия. Правилно Административен съд - Пловдив е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, се преценяват за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив- изрично е посочил, че не бил жертва на насилие. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки от 19.05.2025 г. и от 01.07.2025г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. В подкрепа на гореизложеното следва да се отчете, че пред настоящата съдебна инстанция са представени доказателства, в това число: постъпило писмо КП-04-3439/23.09.2025г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, от което е видно, че чуждия гражданин е подал молба за доброволно напускане на Р.България с цел връщане в страната на произход и писмо от 12.05.2025г. от дирекция Миграция при МВР, от което е видно, че кандидат бежанеца е подал молба за искане за полагане на печат за доброволно напускане на Р.България, същата е уважена, в следствие на което, чужденецът е напуснал територията на Р.България на 02.04.2025г., от така представените доказателства следва да бъде възприето че е налице нормализиране на обстановката в Сирия. Съответстващи на закона са заключенията на административния съд досежно липсата на основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и за наличието на хипотезата на чл. 12, ал.2, т. 2 от ЗУБ. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение