Решение № 6469 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2010 г.

Решение № 6469 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница - гр. Пловдив чрез процесуален представител юрк. Василева срещу решение № 1110/19.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2280/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено Решение № 2164 от 4.11.2009 г. на Началник Митница - Пловдив, мълчаливо потвърдено в хода на административното му обжалване от Директор на Дирекция "Митници", с което на основание чл. 21 от Правилника за приложение на Закона за акцизите и данъчните складове е отнето Удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител с № BG003000E0063/8.04.2009 г., издадено на "Инса" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. "Предел" № 1, ЕИК 825377953. Релевират се оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение на всички отменителни основания по чл. 209 АПК. Според касатора, неправилни са изводите на съда, че контролните проби, взети от Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) не са иззети и съхранявани правилно и затова нямат представителност, както и не били използвани нужните методи за идентифициране на веществото. Неправилността на тези изводи на съда според касатора са повлияни от заключението на съдебно-химическата експертиза, без да са обсъдени аргументите и доказателствата, представени от страна на митницата. Неправилни били мотивите на съда и относно вземането на пробите, тъй като няма нормативен акт, който да дава легално определение на представителна проба и в процесния случай митническата лаборатория не била допуснала нарушения, за което са развити подробни съображения от касатора. В касационната жалба подробно са развити съображения защо касаторът не възприема констатациите на съдебно-химическата експертиза. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Инса" ЕООД. Ответникът по касационната жалба "Инса" ЕООД - гр. Раковски, чрез процесуален представител адв. Кемалов оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е извел становището си по оспорения акт, приемайки заключението на експерта за липсата на предпоставките по чл. 21, ал. 1 ППЗАДС и допуснати нарушения при вземането на проби за анализ на акцизни стоки съгласно Наредба № 3/2006 г. Върховният административен съд, I А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалвания пред него индивидуален административен акт - Решение № 2164 от 4.11.2009 г. на Началник Митница - Пловдив, с което е отнето Удостоверение за регистраия на освободен от акциз краен потребител с № BG003000E0063/8.04.2009 г., издадено на "Инса" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 21, ал. 2 ППЗАДС за отнемане на удостоверението, при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по неговото издаване, което е довело до нарушаване на правото на защита на лицето и на практика до лишаването му от правото да участва по какъвто и да е начин в производството по чл. 21 от ППЗАДС, което е довело и до нарушение на императивните правила на ЗМ и подзаконовите нормативни актове, уреждащи начините и реда за вземане на проби, което по същество има за последица негодността на събраните въз основа на тях доказателства и доказателствени средства, съответно води до необоснованост и на самия издаден въз основа на тях индивидуален административен акт. Действително по делото се установява, че са нарушени изискванията на чл. 155 от ЗМ, за събиране на доказателствата. По делото са налични няколко комплекта от Протоколите, обр. 15 към чл. 155, ал. 4 от ЗМ, съставени от служителите на Митница Аерогара - София във връзка с взетите проби от проверяваната стока. Във всички цитирани протоколи - екземпляри за Митницата и за лабораторията, липсват подпис и печат на лицата, взели пробата като не е достатъчно посочване само имената на тези длъжностни лица, а следва съгласно нормативните изисквания същите с подписа и личния си митнически печат да удостоверят, че именно те са взели въпросните проби. Същите органи са се подписали за митнически служители "присъствали при вземане на пробите", което поставя под съмнение обстоятелството, че именно те са и лицата, извършили действията по самото "вземане на пробите", а в същите тези протоколи не е описан уредът, с който е извършено вземането на пробата, начина на това, какъв е видът на самите проби. Изложеното действително е довело до невъзможност съдът да извърши преценка относно спазване императивните изисквания на чл. 155, ал. 2 изр. 1 и изр. последно във връзка с Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземане на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки /обр. ДВ, бр. 37 от 5. 05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г./, както и на издаденото въз основа на същата Наредба Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизни стоки на Директор на Агенция "Митници". По този начин се установява, че не са спазени всички изисквания на действащата нормативна уредба. При наличието на констатираните допълвания в Протоколи обр. 15 към чл. 155 от ППЗМ, идентични по своето съдържание с тези обр. 1 към чл. 12 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г., същите не могат да се ползват с формалната доказателствена сила на официалните документи при положение, че по делото са налични официално заверени преписи, в които то липсва, поради което и следва да се приеме, че се установява във времето да са правени дописвания в същите и това е станало в момент, последващ самото извършване на обективираното с тях действие. Това съобразно и правилото на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г., съгласно което протоколите се съставят задължително в три екземпляра, които безспорно следва да бъдат идентични. Отделно от това във всички тези протоколи липсва каза се подпис и печат на митническите служители, взели пробата, което на практика води до извод, че липсват доказателства за това кое лице и в какво качество е взело процесните проби, т. е. стига се до извода, че във всички случаи е налице нарушение на изискването на чл. 155, ал. 2 от ППЗМ. Към момента на осъществения контрол на основание чл. 102, ал. 1 от ЗАДС от органите на Митница Аерогара - София /какъвто контрол безспорно е те имат правомощия да осъществяват, но не и в случаите на чл. 21 от правилника/ на дата 19.06.2009 г. нито стоката е била собственост на оспорващия, нито пък автоцистерните, в които е превозвана същата са били на същия по смисъла на разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 3 от 18.06.2006 г., т. е. не е безспорно установено с проверените цистерни към този момент именно "Инса" ЕООД да осъществява каквато и да е дейност. При тази установеност действително са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно реда за вземане на проби от продуктите, за нуждите на контрола, осъществяван от митническите органи по спазване изискванията на ЗАДС, в цялост и в частност на този по чл. 21 от ППЗАДС, което като краен резултат налага извода, че митническите лабораторни експертизи, основаващи се на проби, които не са взети съгласно нормативните изисквания за това, не могат да бъдат годни доказателствени средства, както и по същество не могат да дадат обективен и достоверен извод относно релевантните за спора факти, а именно относно изследваните показатели, обуславящи приетият от митническите органи тарифен код. От друга страна, правилно е установено, че в решението на митницата не е посочено конкретното правно основание за издаването му, което съставлява нарушение на изискването за мотивираност на тази категория административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС и на изискването за мотивираност на индивидуалните административни актове по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилен е изводът, че при издаването на процесното решение са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, на практика от една страна лишили "Инса" ЕООД от каквато и да е възможност да участва в производството по издаване на акта и да упражни правото си на защита, а от друга са довели и до липсата на обоснованост на самия акт, който е постановен в крайна cметка въз основа на негодни доказателства и доказателствени средства, в този смисъл при неизяснена фактическа обстановка, и при липса на пълни мотиви. Лабораторният анализ в ЦМЛ не е осъществен по начина и методите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, които, каза се, са единствените меродавни такива за определяне на правилното тарифно класиране на даден продукт към процесния период, от което следва, че митническа лабораторна експертиза се основава на методи на изследване, които не са визирани от приложимата правна норма, поради което не може да даде обективен и достоверен извод, който да послужи за определяне на правилното тарифно класиране на спорния продукт. Относно преценката на съда на експертизата, извършена от ЦМЛ и приета в административното производство правилно съдът се е позовал на Наредба № 3/18.04.2006 г., в която е даден образец на протокол, който следва да се попълни, и реквизитите, които трябва да бъдат налице, един от които е количество на пробата. Правилно съдът се е позовал и на обясненията на вещото лице по съдебно-химическата експертиза относно използвания метод на изследване, правилно съдът се е позовал на съдебната експертиза, която е посочила ASTM D 939-54, какъвто не е използван от ЦМУ. Законосъобразни са изводите на съда, че няма законна пречка да не се кредитира заключението на съдебно-химическата експертиза, която е била оспорена от митническата администрация като е поискано назначаването на тройна експертиза, което правилно е отхвърлено с оглед поставените задачи като неотносимо към предмета на спора. В този смисъл голяма част от оплакванията в касационната жалба представляват оспорване на експертизата, която е била приета и кредитирана от първоинстанционния съд, което е недопустимо да се оспорва едва в касационната инстанция. Последната не разполага с правомощия да провери достоверността на оспорената експертиза чрез назначаване на друга или допускане на тройна такава. Съдебната експертиза е опровергала констатациите на митническите органи, че превозваният продукт не представлява препарата "Инса Форм". Предвид този релевантен факт съдът правилно е кредитирал заключението на назначената съдебна експертиза вещото лице, съгласно която следва да са налице много специални изследвания, за да се категоризира разликата между "инса форм" и "тежко гориво", като стойностите на вискозитета и на петте проби са на границата на допустимия по спецификация интервал и по техническа спецификация няма изискване за съдържание на сяра. Следователно заключението е извършено с оглед изследване характеристиките на самият продукт, каквато задача е била поставена с оглед същността на спора, а експертизата не е извършила изпитване на продукта за целите на тарифното класиране. Нямало е спор по отношение тарифното класиране на продукта и съдът правилно е обосновал извод, че въпросите свързани с правилното класиране на продукта, са били предмет на изследване и преценка в друго производство по издаване на удостоверението, което е приключило с влязъл в сила административен акт. В рамките на настоящото производство е установено, че продуктът в петте цистерни отговаря на техническата спецификация и не е осъществен фактическия състав на чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС, като не е индивидуализирана, коя точно от двете хипотези е налице в приложимата й редакция. Това обстоятелство правилно е прието от съда като основание да приеме, че обжалваният акт е немотивиран и издаден в нарушение на специалните норми на ЗАДС и ППЗДАС, поради което съдебният акт е законосъобразен и не са налице касационните основания за отмяна. Конкретни доводи за нищожност и недопустимост на решението не са наведени като след извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК такива не се установиха. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение не страда от посочените от касатора пороци и затова като валидно, допустимо правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, съобразно чл. 161 ДОПК следва да се присъдят на касационния ответник реално направените по делото разноски в размер на 6000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, I А отделение,