Решение № 11849 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните срещу Решение 414/21.03.2024 г. на Административен съд (АС) Смолян, постановено по адм. дело 173/2023 г. С обжалваното решение е: изменен раздел ІІ, точки 1 от Заповед РД 49-216 от 30.05.2023 г. на министъра на земеделието, като е намалена определената обща продажна цена по т. 1 от заповедта от 552 624.08 лв. на 69 677 лв. без ДДС или от 663 148,90лв. на 83 612,4 лв. с ДДС, в това число: 1.1. Цената на поземлен имот с идентификатор 12718.1.1028 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [местност], общ. Мадан, обл. Смолян, с площ 1107 кв. м., се намалява от 75 043,53лв. на 12 240 лева без ДДС; 1.2. Цената на поземлен имот с идентификатор 12718.1.1202 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [местност], с площ 7045 кв. м., се намалява от 477 580,55лв. на 57 437 лв. без ДДС. Съдът е в диспозитива на решението постановил, че режийните разноски, данъците и таксите следва да се изчислят върху намалените оценки на имотите и е осъдил Министерство на земеделието да заплати разноски по производството. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно се е позовал изцяло на заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза, която е възприел безкритично, без да изложи съображения и мотиви по какви причини приема това заключение, а не изготвената от независим оценител в хода на административното производство оценка. Поради това счита, че фактическата обстановка не е изяснена, което е довело до формиране на погрешни правни изводи от съда при постановяване на първоинстанционното решение. Сочи, че съдът не е взел предвид, че при изготвяне на заключението и определяне на пазарна цена, вещите лица не са използвали еквиваленти на имотите, предмет на делото, а дават примери с имоти, различни по предназначение, както и маломерни такива. Подробно разяснява нормативната уредба относно продажбата на имоти с променено предназначение, намиращи се в горски територии. Счита, че изготвената в хода на административното производство пазарна оценка на имотите, напълно съответства на изискването на чл. 79, ал. 1 и сл. от Закона за горите (ЗГ). Излага съображения, че съдът неправилно се е позовал на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии (НОПИГТ, Наредбата), тъй като нормите ѝ са неприложими в процесния случай, защото се касае за урегулирани поземлени имоти. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи отказът на съда да уважи доказателственото му искане за допускане на петорна експертиза, с вещи лица от друг административен район. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя писмена защита, в която се преповтаря изложеното в касационната жалба и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация С. Х. Д. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения съображения. За да постанови обжалваното решение съдът, след като е установил относимите към спора факти и се е позовал на приетата по делото тройна съдебно-оценителна експертиза, за която е посочил, че съответства напълно на изискването на чл. 79, ал. 1 и сл. ЗГ, и е в съответствие с възприетите международни и български стандарти за бизнес оценяване, и е съобразена с характеристиките, местонахождението и предназначението на имотите, и отговаря на изискванията за определяне на пазарната им стойност, и която е най разумна като цена, която може да се постигне на пазара, е приел, че са налице основания за изменение на определената от административния орган оценка. Поради това е приел, че определените режийни разноски, данъци и такси в заповедта се явяват завишени и следва да се определят върху общата продажна цена от 69 677 лв. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗГ поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението. Лицето подава заявление за закупуване в срок до една година от влизането в сила на акта за промяна на предназначението като за поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено за концесии за добив на подземни богатства, заявлението се подава в срок до три години от влизането в сила на акта за промяна на предназначението. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в случаите по ал. 2, т. 1 министърът на земеделието и храните възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на продавания имот. Стойността на възнаграждението за извършената оценка се включва като дължима такса в заповедта за продажба. В чл. 86, ал. 1 ЗГ е предвидено, че при промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, уедряване, разпореждане и учредяване на ограничени вещни права върху горски територии - държавна и общинска собственост, както и в случаи, за които това е предвидено в нормативен акт, се изготвя оценка на имота. Правилно решаващият съд е посочил, че в случая при определяне на оценката е приложима НОПИГТ. Не се споделят от настоящата инстанция доводите на касатора, че Наредбата е неприложима. Закона за горите категорично посочва, че оценка се извършва и в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт.