Решение № 13592 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6191/2019 г.

Решение № 13592 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6191/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на административния ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура (СГП) и на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), подадени в срок срещу решение № 1716 от 7.02.2019 г. по адм. дело № 12488/2018 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което по жалба на И. Георгиева са отменени решение по т. 4. 1 от протокол № 22 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 25.07.2018 г., с което е потвърдено на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) наложеното със заповед № 1488/15.06.2018 г. на административния ръководител на СГП дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на И. Георгиева - следовател в Следствения отдел на СГП и заповед № 1488/15.06.2018 г. на административния ръководител на СГП. Иска се отмяна на съдебното решение на тричленния състав като неправилно. Ответницата И. Георгиева оспорва касационните жалби и моли решението да се остави в сила с доводи в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция споделя становището на участващия по делото прокурор и счита, че жалбите са неоснователни поради следното: Правилен е изводът на съда, че са налице основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. Дисциплинарната отговорност може да се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. В разпоредбата на чл. 307, ал. 2 ЗСВ е дадена легалната дефиниция на дисциплинарното нарушение, съобразно която това е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт, т. е за проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице, като в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ (по която е ангажирана дисциплинарната отговорност на Георгиева) действието или бездействието на магистрата следва да е довело до неоправдано забавяне на производството. В случая в съответствие с доказателствата по делото правилно е заключението на тричленния състав на ВАС, че е останало недоказано от страна на дисциплинарно наказващия орган виновно поведение от страна на наказания магистрат Георгиева, изразяващо се в бездействие, което е довело до неоправдано забавяне на досъдебното производството. Доказателствата по делото показват, че конкретното досъдебно производство № 446/2017 г. се отличава с голяма фактическа и правна сложност, като в рамките на времето от 30.10.2017 г. до 2.02.2018 г. са извършени огромен обем процесуално-следствени действия – извършени са претърсвания и изземвания на няколко адреса в гр. Варна, иззети са след разрешение на СРС ППС, изискани са справки от БНБ, ТР при Агенцията по вписванията, от ГД "Гранична полиция", ИА "Автомобилна администрация", справки "БДС", предприети са действия по издирване и принудително довеждане на лица, разпити на свидетели, снети са сравнителни образци от подписи, назначени са съответните експертизи. Видно от данните по делото, към 2.02.2018 г. указанията на наблюдаващия прокурор, дадени с постановленията му от 30.10.2018 г., 6.11.2017 г., 10.11.2017 г., 23.11.2017 г., 3.02.2017 г. и 19.12.2017 г., са били изпълнени в цялост. Обоснован е изводът на съда, че за установяване наличието на забавяне на производството дисциплинарнонаказващият орган е следвало да се произнесе за процесуалните срокове по НПК, за обема на планираната работа и какви процесуални действия магистратът е пропуснал да извърши, респ. не са били извършени поради недоброто изпълнение на служебните задължения. При липса по делото на доказателства за тези обстоятелства, то правилно съдът е посочил, че това препятства възможността да се направи обективна и вярна преценка по отношение поведението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Правилно също така съдът е приел, че освен с твърдяното бездействие с недаването на справки по цитираните писма от 20.12.2017 г. и 9.01.2018 г., което неоправдано забавя производство, в случая дисциплинарнонаказващият орган не е изяснил всестранно и пълно какво е участието на следовател Георгиева при извършване на съответното процесуално-следствено действие, свързано с боравене с веществените доказателства по делото, доколкото дисциплинарно наказващия орган не е установил по какъв начин се разпределят задълженията на следователите, включени в екипа, в какво съотношение следователите упражняват своите правомощия и за неизпълнението на кои точно процесуално-следствени действия следва да носи отговорност наказания следовател. Следователно, от приетите за относими факти по делото не се установява по безспорен и по несъмнен начин виновно поведение от страна на следователя, изразяващо се бездействие, довело до неоправдано забавяне на производството. Правилен е също и изводът на съда, че решението за налагане на дисциплинарно наказание не се основава на преценка, извършена при съобразяване на тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, съответно дали по случая е налице неоправдано забавяне на досъдебното производство, с което е нарушен и принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 от АПК. В този смисъл правилно съдът е приел, че обжалваното решение на ПК на ВСС противоречи на закона и не отговаря на целта му, тъй като само справедливото и съответно на дисциплинарното нарушение наказание ще може да предотврати бъдещи нарушения, както и да гарантира за постигане на по-висока ефективност при изпълнение на служебните задължения. Като е отменил оспорения акт, тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на адв. С. Иванов следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето от ЗА (безплатна помощ на друг юрист) в размер на 500 лева, платими от ВСС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,