Решение № 1767 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7669/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София, срещу решение 3939 от 14.06.2023 г. постановено по адм.д.11445 по описа на Административен съд София град за 2021 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт Р-22221020004669-091-001/09.02.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден изцяло с решение 1531/04.10.2021 г. издаден от директора на дирекция ОДОП гр. София, с който на Стефанос Фуудс ЕООД са определени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 64 469.09 лв. главница и лихви в размер на 2 978.47 лв., в следствие на непризнати ВОД на стоки към MODA ITALIANA M.I.K.E, Гърция. Според твърденията на касатора са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на съдебното решение. Ревизионният акт е отменен, след като е прието от решаващият състав, че счетоводството на дружеството е водено редовно, налице са товарителници и потвърждения за получаване на доставките което безспорно обосновава извод, че стоките са напуснали страната. Според АССГ товарителниците следва да бъдат кредитирани относно информацията, която съдържат за превоза още повече, че съдържанието им не е оспорено по реда на чл.193 ГПК, а съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 и ал.4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, самите товарителници до доказване на противното установяват условията на договора за превоз и получаването на стоките от превозвача. Изцяло като потвърждаващи представените документи са кредитирани и показанията на разпитания по делото свидетел. Съдът правилно е издирил приложимите правни норми и относимата практика на СЕС. Действително от чл.7 от ЗДДС следва, че за да е налице ВОД на стока следва да се установи, че стоката е напуснала територията на страната. Ето защо именно транспортирането на стоките е от съществено значение в случая, като изводите на съда за осъществяване на това обстоятелство са необосновани. Представените по делото товарителници и потвържденията безкритично са кредитирани от АССГ. Неоспорването на товарителниците не води непременно до извод за вярност на тяхното съдържание. Спорно в случая се явява извършването на транспортната услуга, като са установени редица обстоятелства, които опровергават верността на товарителниците. Още в хода на ревизията е установено, че посочените в товарителниците транспортни средства не могат да бъдат свързани с лицата, сочени като превозвачи. Установено е, че посочените транспортни средства са собственост на трети лица. Няма данни превозните средства да са били отдавани под наем, нито собствениците им да са извършвали транспортни услуги на посочените като физически превозвачи Бултранс 2018 ЕООД и Александрова Лоджистик ЕООД. Тези констатации по никакъв начин не са опровергани от ревизираното лице. Не е доказано, че транспортните средства са използвани фактически от сочените превозвачи. Отделно от това декларираните стоки като товар на тези МПС са различни от упоменатите в процесните фактури и товарителниците за тях. Не без значение е и фактът, че в потвържденията, където е посочен адрес той е административен и в жилищен район. От обмена на информация с гръцките данъчни власти адресът по никакъв начин не се свързва с използвани складови или производствени площи. Няма данни потвържденията приложени от ревизираното лице да изхождат от вписания управител на MODA ITALIANA M.I.K.E - А. Асенов. Всички тези обстоятелства не са съобразени от административния съд. Неправилно са кредитирани и свидетелските показания от решаващия състав. Няма доказателства за изявленията на свидетеля, че е работил като преводач и пълномощник/асистент на управителя на Стефанос Фуудс ЕООД. Обстоятелствата, за които се отнасят показанията не се подкрепят от други доказателства, че същият е придружавал стоките, за да бъдат кредитирани показанията му като достоверни. Лицето приемало стоките, съгласно вписванията е А. Тсангарис, за който няма данни да е служител на дружеството получател. А от друга страна никъде не е вписан управителят на гръцкия търговец А. Асенов. На последно място не може да се приеме за безспорно установено и наличието на плащане по спорните фактури. За постъпилите суми по сметка на ревизираното лице от MODA ITALIANA M.I.K.E, Гърция не са посочени основания за плащане или конкретен номер на фактурата, по която е извършено плащането. Изводите на вещото лице за обвързване на плащанията се основава изцяло на предположения. По горните съображения се иска решението да бъде отменено като неправилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 6 045 лв. за всяка и платените разноски за образуване на производството. Ответникът редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище във връзка с оспорването. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото, като част от тези доказателства не са коментирани и анализирани в съдебното решение. Неправилно, при преценка на доказателствата за наличие на ВОД, съдът е акцентирал само върху наличните договори и фактури с превозвачите. Предлага решението да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна неблагоприятно засегната от съдебния, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22221020004669-091-001 от 09.02.2021 г. издаден от органи от приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1531/04.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София. С ревизионния акт за данъчен период 01.03.2020 31.08.2020 г. на Стефанос Фуудс ЕООД е начислен допълнително ДДС в размер на 64469.09 лв. в следствие на непризнати ВОД на стоки към MODA ITALIANA M.I.K.E, Гърция по 7 бр. фактури с данъчна основа в размер на 322 345.45 лв. и предмет на доставките текстилни продукти и аксесоари, начислени са лихви върху задълженията в размер на 2 978.47 лв. През ревизираните периоди дружеството е декларирало извършени ВОД с получател гръцко дружество, за което са издадени седем броя фактури с предмет текстилни продукти и аксесоари. Дружеството е извършвало покупки на текстилни продукти и аксесоари от Елли Форм ЕООД Елли Фарма трейдинг ЕООД и Фарм Евро Трейд ЕООД и те в последствие са фактурирани на гръцкото дружество. По данни от гръцката данъчна администрация, предоставени по реда на обмена MODA ITALIANA M.I.K.E, Гърция не е открит на посочения адрес и не е установен контакт с представляващия дружеството А. Асенов . Търговецът е дерегистриран от 03.11.2020 г. Транспортът на стоките е организиран от Галев ЕООД и Димитров транспорт 2020 ЕООД, с които ревизираното лице има сключени договори за превоз. В последствие е възложен от тези транспортни дружества на подизпълнители. Представени са от ревизираното лице десет броя фактури с предмет транспортна услуга в едно с ЧМР към тях, в които е посочен превозвач Бултранс 2018 ЕООД . Съгласно вписаните в ЧМР регистрационни номера на МПС, превозът следва да е осъществен от такива с [рег. номер]; [рег. номер]; [рег. номер]. Тези превозни средства са собственост на трети лица и не е ясно под каква форма са ползвани от Бултранс 2018 ЕООД. При така установените факти и обстоятелства, в хода на ревизията е прието, че за издадените фактури за доставки на стоки с получател MODA ITALIANA M.I.K.E, Гърция от ревизираното лице не са представен доказателства установяващи осъществени ВОД, съответно не е доказано изпращането и/или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на съответната държава членка, съгласно изискванията на чл.45, ал.2 ППЗДДС. Прието е , че не са изпълнени изискванията ни на чл.7 ЗДДС. Посочено е в мотивите на ревизионния акт, че щом данъчно задълженото лице е издало данъчен документ за извършено от него действие на разпореждане със стоките, а не е установено стоките да са транспортирани до посочената държава членка различна от тази по произхода, то за същите е приложима разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗДДС. Предвид, че не е доказано превозването на стоките по доставките към гръцкото дружество и получаването на същите от последното е прието, че доставките са с място на изпълнение на територията на страната, което изключва облагането им с нулева ставка по чл.53,ал.1 ЗДДС. При извършената проверка на ревизионния акт, съдът е приел следното: оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите съобразно изискването по чл.119, ал.2 ДОПК . Спазена е изискуемата писмена форма и със съдържанието предвидено в чл.120 ДОПК. Актът е мотивиран като неразделна част от него е и ревизионният доклад с посочените фактически констатации и съображенията на ревизиращия екип. Ревизионният акт отговаря на изискванията по чл.120, ал.1,т.8 ДОПК, като е подписан с КЕП на органите по приходите по чл.119, ал.2 ДОПК. Решаващият съда в е приел, че спорът между страните по делото е относно реалността на декларираните от дружеството доставки по чл.7, ал.1 ЗДДС. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките . С факта на превозването или изпращането на стоката до друга държавачленка и физическото напускане в резултат на това стоката от държавата членка на доставката, доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него последици-освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с ВОД. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява , че е налице реалност на декларираните от дружеството доставки по чл.7, ал.1 ЗДДС. Видно е, че за всяка една от декларираните доставки са налични фактури, с всички реквизити, включително и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Изпълнено е и условието на чл.45, т.2 ППЗДДС. По делото не е било спорно, че транспорта е извършен от трето лице за сметка на доставка, поради което на основание чл.45, т.2, б. б ППЗДДС, е бил необходим транспортен документ удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Прието е, че международните товарителници безспорно установяват, че стоките са изплатени и транспортирани до територията на друга държава членка. Ревизираното лице е предоставило всички необходими документи , които да установят изпращането и транспортирането на стоките, като данните отразени в международните товарителници съответстват на събраните по делото други косвени доказателства за осъществен ВОД. Кредитирани са показанията на свидетеля Г. Димитров, но не са възприети данните от обмена. Ненамирането на получателя на вписания адрес не е основание да се приеме, че не е осъществен ВОД, а и дерегистрацията на гръцкото дружество е след процесния период, в който са осъществени доставките. По тези съображения, първоинстанционният съд е приел жалбата за основателна и е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на относимия материален закон - разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС относно доказване и удостоверяване на ВОД неправилно и необосновано е приел, че са представени надлежни доказателства за осъществена вътреобщностна доставка на стоки към дружество контрагент в Република Гърция. За да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока; физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. В тежест на доставчика на стоките - лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС, е да докаже, че са изпълнени условията за това. От практиката на СЕС следва, че при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС, в правомощията на държавите членки е да определят - в съответствие с член 131 от Директивата - условията, при които освобождават вътреобщностните доставки от ДДС, с оглед да гарантират правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице (Стефанос Фуудс ЕООД) към гръцко дружество MODA ITALIANA M.I.K.E - получател по доставките, което към датите на декларираната вътреобщностна доставка е било регистрирано за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз - Гърция, както и, че идентификационният номер на получателя е валиден към съответните дати на данъчните събития. Ревизираното лице в конкретния случай не се е справило с вменената му доказателствена тежест. Безспорно е установено, че доставчикът е разполагал със стоките предмет на ВОД. Неговият контрагент MODA ITALIANA M.I.K.E, Гърция е регистрирано лице с валиден VIN , към момента на доставките. Правилно съдът е приел, че ненамирането на адреса на гръцкото дружество не е самостоятелно основание да бъде отказано признаването на ВОД. Изводите му обаче, относно осъществения превоз са неправилни. Макар, че са представени договори за транспортни услуги от Галев ЕООД и Димитров транспорт 2020 ЕООД, както и фактури към тях не е установено, че стоките са напуснали територията на РБ. Извършените в хода на ревизията проверки на подизпълнителите на превоза не са установили Александрова Лоджистик ЕООД и Булгартранс 2018 ЕООД да имат собствен или нает транспорт. Посочените в ЧМР номера на МПС е установено, че са собственост на Тенакс 2011ЕООД или други дружества. Няма връзка между собствениците на МПС и превозвачите на ревизираното лице. Не са приложени договори за наем на товарните автомобили, а от друга страна превозвачите реално извършили превоза не са вписани в ЧМР. Установено е също, че преминалите границата товарни МПС, вписани в ЧМР не са превозвали текстилни продукти и аксесоари, такива които са предмет на доставката между Стефанос Фуудс ЕООД и MODA ITALIANA M.I.K.E, Гърция. Тези констатации на органите по приходите не са опровергани в хода на съдебното производство и изводите на съда в обратен смисъл са необосновани. От събраните по делото доказателства се налага извод, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че е доказано реално осъществяване на ВОД по времето и в обема, описани в представените документи, сред които и международната товарителница /ЧМР/. Писмените доказателства не установяват, че стоките са надлежно натоварени от посочените превозвачи и са напуснали са територията на страната, като са доставили стоките до конкретно местоназначение в другата държава-членка. Правилно е посочено от АССГ, че съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/ товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка в съвкупност с останалите доказателства по делото, при извършването на тази преценка съдът не е отчел наличието на разминавания в твърденията на страната и приложените доказателства. Основателно касаторът сочи, че свидетелските показания на Г. Димитров не могат да бъдат кредитирани в подкрепа тезата на ревизираното лице за извършен ВОД. Освен твърдението му, че той е присъствал на товаренето на стоки и ги е придружавал до местоназначението им в Гърция, не са приложени други доказателства за това. Липсва пълномощно, трудов договор или друга договорка между свидетеля и ревизираното лице, от която може да се направи извод за непосредствено възприятие на фактите и обстоятелства за които свидетелства. Съвкупната преценка на всички събрани доказателства не обосновава извод, че са налице доказателства за доставката на стоките и за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. В съвкупност събраните доказателства не формират краен извод за осъществена ВОД. Доводите и съображенията на органите по приходите, наведени и в касационната жалба са правилни и следва да бъдат взети предвид. Решението като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. При този изход на спора е основателно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Съгласно списъка дължимите разноски са в общ размер на 12 631.58 лв., от които 12 092 лв. дължимото се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно чл.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на заплатена държавна такса в размер на 539,58 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,