Решение № 3221 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2016 г.

Решение № 3221 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Б. С., представляван от адв. С.-С., на С. С. Т., М. С. Т. и М. В. Т., представлявани от адв. Р. и на началника на РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. С., против решение № 3420/18.05.2016 г. по адм. д. № 1840/2015 г. по описа на Административен съд С.-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците М. П. Т., В. С. Я., Л. А. К. и главен архитект на район "Красно село", С. община не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, образувано по оспорване на Б. Ж. С., М. П. Т. и В. С. Я., Административен съд С.-град е отменил заповед № ДК-10-ЮЗР-103/12.08.2015 г. на началника на РДНСК Югозападен район, както и акт за узаконяване № 11/9.12.2014 г. на главния архитект на район "Красно село", С. община, ведно с одобрения проект за узаконяване по част "ОВ" за строеж "санитарен възел в подстълбищното пространство към ателие" в УПИ IV-за ЖСК, кв. 318 по плана на гр. С., м. "Б.", ул. "Л. планина" № 24 и е върнал преписката на главния архитект на район "Красно село", столична община за ново произнасяне по заявление рег. № УТ-9400-798/10/ от 14.03.2013 г. с указания. За да постанови този правен резултат, съдът, след констатация, че одобреният с акта за узаконяване проект заснемане за узаконяване в частта по "ОВ" не отразява точно ситуацията на място, е приел акта за узаконяване незаконосъобразен. Като незаконосъобразна е отменил и оспорената заповед на началника на РДНСК Югозападен район, с която оспорването на Б. Ж. С., М. П. Т., Л. А. К. и В. С. Я. срещу акта за узаконяване е отхвърлено. По съображения относно естеството на проекта заснемане за узаконяване е върнал преписката на главния архитект за ново процедиране с указания да прецени основателността на заявлението за узаконяване след представяне нов проект по част "ОВ", съответстващ на ситуацията на място. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение, са неоснователни. Съдът е постановил съдебния си акт при изясненост на релевантните факти, обсъдил е доказателствата по делото, вкл. неоспорени от страните писмени заключения на съдебно-технически експертизи в тяхната съвкупност и правилно е приложил материалния закон. Начало на административното производство е поставено с подадено в срока по § 127, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ от С. С. Т. заявление за узаконяване на строеж "санитарен възел в подстълбищното пространство" в УПИ IV-за ЖСК, кв. 318 м, "Б." по плана на гр. С., ул. "Л. планина" № 24, с приложен инвестиционен проект заснемане за узаконяване по части архитектурна, електро, ВиК, ОВ и конструктивно становище. С Акт за узаконяване № 11/09.12.2014 г. главният архитект на район "Красно село" е узаконил строежа на името на заявителя и съсобствениците му М. С. Т. и М. В. Т. Актът за узаконяване е оспорен от Б. Ж. С., М. П. Т., Л. А. К. и В. С. Я. с подадена чрез район "Красно село", С. община, до началника на РДНСК Югозападен район жалба от 19.12.2014 г. жалба, по която административният орган не се е произнесъл в срока по чл. 215, ал. 7 ЗУТ. След образуване на първоинстанционното производство по жалба срещу мълчалив отказ, органът по чл. 216, ал. 6 ЗУТ е издал заповед № ДК-10-ЮЗР-103/12.08.2015 г., с която е отхвърлил оспорването срещу акта за узаконяване. Обжалваното решение за отмяна на заповедта на началника на РДНСК Югозападен район и акта за узаконяване с връщане преписката на главния архитект на район "Красно село", С. община с указания е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разпоредбата на чл. 172, ал. 3 АПК изрично сочи, че когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. Ето защо, предвид издаването на заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ в хода на производството по делото, образувано по оспорване срещу мълчалив отказ, съдът процесуално законосъобразно е разгледал и подложил на преценка за законосъобразност отхвърлителната оспорването срещу акта за узаконяване заповед. В допълнение към мотивите на решението следва да бъде посочено, че тази заповед не съдържа правни изводи, а единствено изложение относно допустимостта на оспорването, собствеността върху квадратурата, заета от санитарния възел, дадено от етажните собственици съгласие за изграждането му по проект, годината на извършване, правното основание за подаване заявлението за узаконяване и датите на одобряване на отделните части на проекта заснемане за узаконяване. Ето защо, едва в съдебното производство е установено несъответствието на проекта по част "ОВ" с фактическото състояние, установяване обосновало отмяната на отхвърлителната оспорването срещу акта за узаконяване заповед и на този акт. В тази връзка с основание преписката е върната на органа по § 127, ал. 3 и ал. 6 ПЗРЗИДЗУТ с указание да се изиска проект по част "ОВ", съответстващ на фактическото състояние на строежа, предмет на процедурата по узаконяване. По касационната жалба на Б. С.: Източник на сила пресъдено нещо е диспозитивът на съдебния акт, предвид което претенциите относно мотивите на обжалваното решение не могат да бъдат предмет на обсъждане в касационното производство. В частта на диспозитива за връщане преписката на главния архитект решението по изложените по-горе съображения се явява правилно. По касационната жалба на С. С. Т., М. С. Т. и М. В. Т.: Към датата на подаване на жалбата по оспорването на Б. Ж. С., М. П. Т., Л. А. К. и В. С. Я. срещу акта за узаконяване е формиран мълчалив отказ предвид непроизнасянето на началника на РДНСК Югозападен район в законния срок. Ето защо жалбата, по повод която е образувано първоинстанционното производство, е била процесуално допустима и последното се явява надлежно учредено. В хода на делото органът по чл. 216, ал. 3 ЗУТ е издал административен акт в писмена форма, предвид което, на основание чл. 172, ал. 3 АПК съдът правилно е извършил преценка за законосъобразност на този акт. Частите на представения проект заснемане за узаконяване като приложени към заявлението за узаконяване, са били предмет на преценка на органа по § 127, ал. 3 ПЗРЗИДЗУТ, както и на началника на РДНСК Югозападен район, предвид което твърдението за недопустимото им обжалване пред съда са неоснователни. Съдът при преценка законосъобразността на заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ е длъжен да провери законосъобразността и на акта за узаконяване. Правилен е основаният на констатацията по заключението на първоначално допусната съдебно-техническа експертиза извод, че проектът по част "ОВ" не съответства на ситуацията на място, тъй като в него е изчертан неизграден въздухопровод /приложение № 1/. Устният доклад на в. л. Б. е приет в с. з. от 16.09.2015 г. и защитата не е оспорила заключението в частта на тази констатация. Законосъобразността на преустройството, в резултат на което е реализирано "шивашко ателие", е извън предмета на делото, а именно законосъобразно или не е узаконяването на санитарния възел към това ателие. По касационната жалба на началника на РДНСК Югозападен район: Тази жалба съдържа неотносими към преценката за законосъобразност на отхвърлителната оспорването срещу акта за узаконяване заповед доводи. Не се излагат оплаквания, противопоставими на констатацията, че заповедта не обективира обоснована на доказателствата по преписката и материалния закон преценка за законосъобразност на оспорения акт за узаконяване. Изложеното мотивира извод за неоснователност на трите касационни жалби, предвид което на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд