Решение № 5467 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2021 г.

Решение № 5467 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2021 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С., чрез пълномощника му адв. М. М., срещу решение № 141/08.01.2021 г., постановено по адм. дело № 184/2020 г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлено оспорването му срещу разпореждане № 1873 р-20917 от 27.09.2020 г. на полицейски орган - полицай в Районно управление (РУ) - Разград при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Разград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се приетото от съда, че оспореният акт отговаря на изискванията за мотивиране, като се твърди, че в него няма посочени фактически основания за издаването му, липсва препращане към съставения АУАН, който освен това е съставен и е относим към друго производство, т. е. не са спазени изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Сочи се, че е необоснован и изводът на съда, че тъй като длъжностната характеристика на жалбоподателя, понастоящем касатор му вменява задължение да контролира реда в заведението, то същият може да е адресат на акта. Касаторът не е управител на заведението, поради което не може да бъде адресат на разпореждането. Налице е и нарушение при издаване на същото, тъй като жалбоподателят не е уведомен за започване на производството, не му е дадена възможност да заяви становище и да се запознае със събраните по преписката данни, което е съществено нарушение, налагащо отмяна на разпореждането. Като не е съобразил всичко посочено, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се отмени разпореждането на полицейския орган. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - полицейски орган - полицай в РУ - Разград при ОДМВР - Разград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, намира същата за процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Разград е цитираното по-горе разпореждане на полицейски орган, издадено на 27.09.2020 г. в гр. Разград, в 04. 00 часа, на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 28а, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), с което е разпоредено на Д. С. да преустанови озвучаването от обект - бистро (кафе-аперитив) "Almost Famous", находящо се в гр. Разград, [улица]. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и е установил вярно и точно фактите по спора, като след коректен анализ на същите е приложил правилно и материалния закон. Безспорно е по делото, че кафе - аперитив "Almost Famous" е вписано в информационния масив "Търговски обекти" на община Разград под № 19, като наемател на обекта е дружеството "Вип Комфорт" ООД, с отговорно лице на обекта В. Т. и работно време от 07. 00 часа до 04. 00 часа. Безспорно е също така, че обектът се намира в сграда, изградена в парцел II-КОО от кв. 73 (ПУП-ПРЗ), попадаща в "смесена централна зона", по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съдът е установил от докладна записка № 1873 р-21308 от 01.10.2020 г., изготвена от полицаите С. и И., че на 27.09.2020 г. около 03. 40 часа патрул на РУ - Разград по повод получен сигнал за нарушаване на нощната тишина, подаден на тел. 112, е извършил проверка в обекта, като при същата е констатирано, че от заведението се чува силна музика. На място е установен Д. Д., който се е представил като управител на заведението. Съставен е АУАН и е издадено полицейското разпореждане. Посочените данни са потвърдени и от свидетелските показания на свидетелката В. С. - бивш полицай в РУ - Разград и съставител на АУАН. Същата потвърждава и обстоятелството, че звукът е бил много силен, тъй като се налагало да говори с управителя "на ухо", за да се чуват. Лицето е подписало съставения АУАН без възражения. Зоната е жилищна, като около обекта има жилищни сгради, поради което колегата й издал оспореното разпореждане. От представения АУАН съдът е установил същите факти, като в същия е посочено, че на 27.09.2020 г. около 03. 45 часа Д. С., в качеството му на управител на обекта е допуснал в същия, находящ се в зона, предназначена за жилищно строителство, да бъде допуснато силно озвучаване на обекта, което съставлява нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. На същата дата е издадено и разпореждането, с което е постановено да бъде преустановено озвучаването на обекта, за времето от 23. 00 часа до 08. 00 часа и от 14. 00 до 16. 00 часа. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че разпореждането е издадено от компетентен орган - длъжностно лице по чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС, надлежно упълномощено от министъра на вътрешните работи с представена по делото заповед № 8121 з-829/23.07.2019 г., както и в изискуемата от чл. 28а, ал. 1 от ЗЗШОС писмена форма, като съдържа фактически и правни основания. Фактическите основания се съдържат в приложения в преписката АУАН, свидетел по който, както и на установяването на самото нарушение е издателят на разпореждането, както и в докладна записка относно разпоредената проверка за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Съдът е посочил, че не са налице нарушения на административно производствените правила, като такива биха били налице, ако е създадена вероятност за неистинност на установените факти, налагащи да бъде разпоредено съответното поведение, което в случая не е налице. Съдът е приел, че правилно е приложен и материалния закон, тъй като съгласно приложимата редакция на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, преди изменението с ДВ, бр. 101/2020 г., е предвидена забрана за озвучаване на обекти по ал. 1 - обекти за производство, съхраняване и търговия, обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, за времето от 14. 00 до 16. 00 часа, както и от 23. 00 до 08. 00 часа, с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, морски гари и при използване на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Съгласно чл. 28а, ал. 1, т. 1 от ЗЗШОС, в приложимата редакция, преди изменението с ДВ, бр. 101/2020 г., при констатиране на нарушение по чл. 16а, ал. 2 и 3 от ЗЗШОС определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лице по чл. 19 от ЗЗШОС, издават писмено разпореждане за преустановяване на озвучаването, по смисъла на § 1, т. 22 от ЗЗШОС. В случая е налице озвучаване от обект, разположен в смесена зона, не е налице изключение от забраната по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и при наличие на предпоставките по чл. 28а, ал. 1, т. 1 от ЗЗШОС правилно е издадено процесното разпореждане. Съдът е отхвърлил възражението, че при издаване на разпореждането не е направено замерване на нивото на шум, тъй като забраната на цитираните текстове е безусловна за посоченото в нормата време. Отхвърлил е и възражението във връзка с адресата на акта, тъй като видно от длъжностната характеристика на С., същият е салонен управител и носи отговорност за реда в обекта, както и се изисква да знае нормативните актове, свързани с изискванията към обекта. Спазена е и целта на закона - защита от шума, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма избор за вида на мярката, а е длъжен да я наложи при установявана на нарушения, което обуславя спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че оспореният акт е издаден при спазване на изискванията за мотивиране, като са налице фактически основания за издаването му. Основанията се съдържат в приложената административна преписка - в изрична докладна записка, в която е описано нарушението от фактическа страна, както и в съставения АУАН, които са потвърдени и в рамките на съдебното производство чрез гласни доказателства - показанията на разпитаната свидетелка С., очевидец на нарушението, която го е възприела лично и непосредствено. Излагането на фактите, съответно на мотивите на административния орган в съпътстващ издаването на акта документ, изходящ от издателя на акта, е допустимо съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, в който смисъл възраженията в касационната жалба за неправилно приложение от съда на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е неоснователно. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че от представената по делото длъжностната характеристика на жалбоподателя може да се изведе извод, че същият е задължен да контролира реда в заведението. Възразява се, че издателят на акта изобщо не е установил длъжността на жалбоподателя, не е установил неговите длъжностни задължения, като длъжността салонен управител не е равнозначна на управител на заведението. Пред полицейските органи, извършили проверката, настоящият касатор лично се е представил като управител на заведението, поради което в документите в административната преписка същият е посочен в това качество. Независимо от това обстоятелство, съдът обосновано, с оглед представената по делото длъжностна характеристика на адресата на акта, е приел, че в длъжностните му задължения на салонен управител е и това да контролира реда в заведението. Посоченото задължение изрично е предвидено в раздел Втори "Основни отговорности, присъщи на длъжността" в т. 2, съгласно която салонният управител носи отговорност за реда в ресторанта. Законовата забрана се отнася до озвучаване от обекта, съответно именно салонният управител в посочения времеви период е бил длъжен да контролира реда, в това число и озвучаването и обосновано съдът е приел, че правилно С. е посочен като адресат на акта, като носител на задължението за спазване изискванията за озвучаване на обекта. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения на административно производствените правила, поради това че същият не е уведомен за започване на производството и не му е дадена възможност да заяви становище. Производството е започнало по сигнал, подаден на единния телефон 112 за нарушаване на нощната тишина, като в същия ден е извършена проверка, на която касаторът е присъствал, присъствал е на съставянето и е подписал без възражения изготвения АУАН, надлежно му е връчено издаденото разпореждане, т. е. същият е бил в течение на всички производствени действия. Касаторът се е възползвал от правото си да оспори разпореждането, като в рамките на съдебното дирене е имал възможност да обори фактическите констатации, но не е представил доказателства, опровергаващи приетото от административния орган от фактическа и правна страна. Нарушението е категорично установено, като правилно съдът е посочил, че полицейския орган действа в условията на обвързана компетентност, по аргумент от нормата на чл. 28 а, ал. 1 от ЗЗШОС, в приложимата редакция и при установяване на наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е длъжен да издаде разпореждане. Не са налице сочените в касационната жалба пороци и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е неоснователна претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът по касация не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,