Решение № 6956 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2021 г.

Решение № 6956 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2021 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. и Б. С. - и двамата от гр. София, срещу решение № 1309 от 8.12.2020 г., постановено по адм. д. № 292/2020 година по описа на Административен съд София област, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им против заповед № 01/2003/30.12.2019 година на кмета на община Самоков, в частта й, с която е одобрено изменение на ПУП-план за регулация на УПИ Х-102, кв. 10, по плана на с. Долни Окол, община - Самоков, изразяващо се в разделяне на УПИ Х-102 на два новообразуваните УПИ – Х-102 и УПИ ХХII-102, , като се създава задънена улица с о. т. 55 а-55 б, за обслужване на новообразувания УПИ ХХII-102, по зелени и кафяви линии, цифри и щрихи на приложения проект, както и в частта му за разноските. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призован, не се явяват, представляват се от упълномощения адвокат К., която поддържа жалбата, по изложените в нея, в с. з. и в писмени бележки съображения, за допуснати при постановяването на съдебния акт нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решаващият съд не е обсъдил всички наведени фактически и правни доводи, както и събраните по делото доказателства, а част от обсъдените са преценени в несъответствие с действителния им смисъл и процесуална стойност. Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и процесната заповед по отношение на приетото изменение на РП, като се присъди разликата в направените разноски пред първоинстанционния съд и такива за касационното производство по приложения списък. Ответната страна - Кметът на Община Самоков, се представлява от редовно упълномощения гл. юрисконсулт Л., който оспорва жалбата, счита решението правилно по съображенията, изложени в отговора по нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна - Ц. С., редовно призована, не се явява и не се представлява, не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд София - област /АСС0/, е образувано по жалба на К. С. и Б. С., срещу горепосочената заповед, с която е одобрен внесеният от Ц. С. проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ – изменение на плана за регулация /ПР/ на урегулиран поземлен имот /УПИ/ Х-102, кв. 10 по плана на с. Долни Окол, община - Самоков, изразяващо се в разделяне на УПИ Х-102 на два новообразуваните УПИ – Х-102 и УПИ ХХII-102, като се създава задънена улица с о. т. 55 а-55 б, за обслужване на новообразувания УПИ ХХII-102, по зелени и кафяви линии, цифри и щрихи на приложения проек и изменение на плана за застрояване /П3/, на новообразуваните два УПИ, изразяващо се в създаване на "жилищна устройствена зона с малка височина и плътност – Жм", при следните показатели: плътност на застрояване 60 %, коефициент на интензивност – до 1, 2, минимална площ – 40%, височина на сградите – до 3 етажа /до 10 м/, съгласно приложения проект. По отношение на частта от заповедта, отнасяща се до изменение на ПЗ, съдът е приел жалбата основателна и е отменил административния акт в тази част. Посочил е, че оспорената заповед е по чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, издадена по предложение на съда по делба на имота. Предметът на административно производство е възможността или липсата на такава, процесният имот да бъде реално разделен, а процедурата е уредена в чл. 201 ЗУТ. Застроителният план е извън очертания предмет, поради което неговото изменение, при това при липса на съгласие на всички съделители, е в нарушение на изискванията на чл. 201, ал. 3 ЗУТ. В тази част, решението като неоспорено, е влязло в сила. Оспорената заповед, с която е одобрено изменение на ПУП в частта на плана за регулация, съдът е приел като материалнозаконосъобразна, с оглед което е отхвърлил жалбата. Като неоснователно е възприел основното оплакване на жалбоподателите - че одобреното изменение в частта на плана за регулация е незаконосъобразно поради обстоятелството, че те не са сред вносителите на проекта, а и са изразили категорично несъгласие с него, както пред делбения съд, така и в производството по разрешаване на проектирането за изменение за плана, респективно в производството по одобряване на изменението. Посочил е, че преценката за материална законосъобразност на оспорената заповед следва да бъде осъществена с оглед критериите по чл. 201 от ЗУТ. Въз основа писмените доказателствени средства по делото е установил, че имотът, предмет на изменението на плана, е допуснат до делба с влязло в сила съдебно решение. Във въззивното производство по повод обжалване на първоинстанционното съдебно решение във втората фаза на делбата, делбеният съд е изискал от главния архитект на община Самоков становище за поделяемост на имота съгласно предложени от вещо лице три различни варианта за разделянето му. След дадено такова положително становище, съдът по делбата е указал на главния архитект на община Самоков да издаде мотивирано предписание до страните, между които е допусната делба на имота, за представяне на проект за изменението му в частта за регулацията чрез разделяне на два или три самостоятелни УПИ и спазване изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Това е сторено от съделителката Ц. С., като с тази поредица от правни и фактически действия, съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 201, ал. 1 и 3 от ЗУТ. В хода на проверката по чл. 201, ал. 2 от ЗУТ, включваща преценка отговарят ли одобрените с плана имоти на изискванията на закона за лице и минимална площ, както и дали с изменението на плана при делбата не се допуска незаконосъобразно разположение на съществуващи сгради или разрешени строежи, въз основа писмените доказателствени средства по делото, включително обяснителната записка към одобрения проект и заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че новообразуваните с одобреното изменение на регулацията УПИ отговарят на изискванията за площ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ в хипотезата по тази разпоредба – селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен. Новообразуваният УПИ Х-102, с площ от 346 кв. м и с лице 14 м към предвидена в действащия план улица с о. т. 12-49, отчетена като функционираща, макар и неблагоустроена - с трайна настилка. Вторият новообразуван УПИ ХХII-102, с площ 680 кв. м., е с предвиден излаз на улица чрез новопредвиден тупик с о. т. 55 а-55 б, което по отношение самата задънена улица, като технически параметри, съдът е счел за законосъобразно и отговарящо на изискванията по чл. 81, ал. 1 и 3 от ЗУТ - съгласно заключението на вещото лице, същата е проектирана с ширина 3, 5 м и площ 12 кв. м, като при огледа и измерванията на място вещото лице е установило, че частта от имота излизаща на улица с о. т. 55 – 56, върху която е новопредвидената задънена улица с о. т. 55 а-56 б откъм улицата е 3, 59 м, а по-навътре постепенно намалява до 3, 29 м. Решението, в оспорената му част, е неправилно и следва да бъде отменено. Безспорно е по делото, че процесната Заповед № 01/2003 от 30.12.2019 г. на кмета на Община Самоков, е издадена в изпълнение на определение на Софийски окръжен съд по гр. дело № 792/2017 г. и във връзка с Решение № 104/13.06.2016 г. по гр. дело № 556/2014 г. на РС-Самоков, влязло в сила на 29.06.2016 г., с което е допусната делба на процесния имот, заедно с построените в него две масивни жилищни сгради и второстепенна постройка-склад, приети за годни обекти на делбата, при определени квоти. Посоченото в заповедта правно основание - чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, вр. чл. 201 ЗУТ, е самостоятелно такова за изменение на действащ план за регулация, когато допуснат до делба УПИ е поделяем, като е необходимо само предложение на делбения съд. За изменението не е изискуемо съгласие на всички съсобственици на делбения имот, респ. внасянето на общ проект за разделянето на имота. Ако такъв е представен, последицата би била влизането в сила на акта за одобряване на плана с издаването му – чл. 201, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 6 ЗУТ. При липсата на съгласуваност между насрещните страни, както в случая, заповедта за ПУП подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ. Това производство обаче, съгласно текста на разпоредбата, касае единствено и само изменение на плана за регулация, с цел образуването на урегулирани поземлени имота за нуждите на делбата. С изменение на ПР, свързано с поделяемост на УПИ, допуснат до делба, е недопустимо да се процедира план за улична регулация, за сметка на частен имот - предмет на делбата. Подобни мотиви съдът е изразил по повод предприетото със заповедта изменение на ПЗ, като такова извън очертания предмет, но не е съобразил същото по отношение на предвидената с одобрения проект задънена улица, изцяло от площта на имота, като начин за осигуряване на лице към улица на новообразувания УПИ ХХII-102, по параметрите на чл. 81, ал. 1, пр. 1 ЗУТ. Освен това, в неоспореното заключение по приетата СТЕ, п. 8, вещото лице е конкретизирало техническите параметри на въпросния тупик - площ - 12 кв. м., (отразено и в проекта), 3. 50 линейни м. дължина, а ширината не е котирана, измерена на място варира - само отпред до улицата е 3. 59 м., а "малко по. назад" е около 3. 29 м., т. е. под предвидения минимум. Без възражения са приети и констатациите на експерта за състоянието на уличния участък с о. т. 12-49, на който би имал излаз към улица новообразувания УПИ Х-102, онагледени от експерта с 11 фотоса и описание към тях, част от заключението. При тези данни, неправилно решаващият съд е приел, че в частта на плана за регулация, заповедта е материалнозаконосъобразна. Изложеното налага отмяна на съдебния акт и процесната заповед, както и връщане на делото като преписка на административния орган, за ново произнасяне по указанията на СОС и останалите два варианта за разделяне на УПИ Х-102, съгласно основното и допълнително заключение по гр. дело № 792/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд, с оглед даденото становище на Гл. архитект за поделяемост на имота.. При този изход на процеса, на касационните жалбоподатели следва да се присъдят направените разноски, своевременно претендирани и доказано заплатени, както следва: разликата от 440 лв. по приложения в първоинстанционното производство списък по чл. 80 ГПК (л. 129) и направените в касационното производство - 900 лв. съгласно договор за правна помощ с адв. К., съобразен с минималния предвиден размер за дела по ЗУТ съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения, както и 140 лв. ДТ за двамата касатори, или общо 1480 лв. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,