Решение № 13797 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2014 г.

Решение № 13797 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), образувано по жалби на Йорданка Виткова Стефчева, Маргарита Йорданова Генова, Таня Пенчева Тошева, Даниела Димитрова Тошева, Венета Димитрова Тошева, Снежана Георгиева Узунова, Антоанета Георгиева Стоимчева и Живка Миланова Рангелова, срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост (ЗДС) и § 1 ДР на ЗДС и обн. ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Жалбоподателката релевира доводи за неправилност на решението поради което иска същото да бъде изменено в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имоти с идентификатор № 68134.1324.15 и № 68134.1362.4 по ККР, ЕКАТТЕ 99134, находящи се в землище "Требич", Столична община. Същите представляват ниви с обща площ на първия имот 14 999 дка и отчуждена част от 0,102 дка, собственост на наследодателя им Милан Тошев Доцев, втория имот с обща площ 4,000 дка и отчуждена част от 1,012 дка, отчужден от Георги Миланов Тошев, Люба Борисова Тошева, Маргарита Йорданова Генова, Звездана Миланова Лукарска, Димитър Йорданов Тошев и Жива Миланова Рангелова и е собственост на наследниците на Милан и Петър Тошев Доцев, възстановена с Решение № 100-2 от 10.03.1999 г. на ПК, община "Надежда". В жалбите са изложени твърдения, че определеният размер на обезщетението не е равностоен по смисъла на закона и не е съобразен със свободно действащите пазарни цени на земеделска земя в района, в който се намират процесните имоти и е крайно несправедлив. Претендира се присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените части от имотите, определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота и Наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 от АПК относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила за издаването на акта, материалноправната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, определено в чл. 34б от ЗДС - посочени са държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците им. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Предвид изложеното процесното решение е издадено в изискуемата се форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. С оспореното Решение № 811 на Министерски съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0+000 до км 15+100", са отчуждени части от следните имоти: част 0,102 дка от имот с идентификатор 68134.1324.15, находящ се в землище "Требич", ЕКАТТЕ 99134, Община Столична, представляващ нива (орна земя), с обща площ от 14,999 дка, собственост на Милан Тошев Доцев като е определен и размера на паричното обезщетение в размер на 90 лв.; и част от 1,012 дка от имот с идентификатор 68134.1362.4, целият с площ от 4,000 дка, находящ се в същото землище, за която част е определено обезщетение в размер на 842 лв. Този имот е отчужден от жалбоподателите Георги Миланов Тошев, Люба Борисова Тошева, Маргарита Йорданова Генова, Зведана Миланова Лекарска, Димитър Йорданов Тошев и Живка Миланова Рангелова, чието право на собственост е установено от удостоверение на Общинска служба по земеделие гр. Нови искър изх. № РД-05-351/17.10.2012 г. Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ГРО104-195 от 4.02.2014 г. жалбоподателите са наследници на Милан Тошев Доцев, б. ж. на гр. София, починал на 11.08.1977 г. По искане на жалбоподателите по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените части от имотите съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е изготвило експертна оценка съгласно която е дало два варианта за пазарна цена. Първият, основан на база един пазарен аналог е определена стойност на обезщетението за първия имот с идентификатор 68134.1324.15 в размер на 145,51 лв., а за втория имот с идентификатор 68134.1362.4 - 1 443,65 лв. Втория вариант е по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, при който цената на първия имот е определена на 92,11 лв., а на втория имот - 826,80 лв. Установено е, че на територията на землище "Требич", Столична община, в относимия към определяне на оценката период е налице само една сделка съответстващата на изискванията на ЗДС. Размера на обезщетението, определен по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи е съответно 92 лв. и 842 лв. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. Съдът намира, че първият вариант на оценката, предложен от вещото лице не може да бъде приложен. Съгласно § 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Липсата на такива сделки не дава възможност за определяне на обезщетението по този предвиден от закона начин. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, т.е. за определяне на пазарна цена са необходими не една, а поне две реално сключени сделки. В конкретния случай пазарна цена по този ред не може да бъде формирана, т.е. не може да бъде приет първия вариант от заключението на вещото лице, тъй като при изготвянето му е взета само една изповядана сделка от свободния пазар на земеделски имоти в землище "Требич", Столична община, а само по нея не може да бъде определена средна пазарна цена. Осреднена цена по смисъла на ЗДС не може да се получи от една сделка защото цената й е равна на нейната цена, а не на средна такава от две и повече сделки. Една сделка при това не може да характеризира пазара на земеделски земи, за да може да послужи като база за сравнение и определяне на средна пазарна цена на пазара на земеделските земи. Предвид изложеното настоящият състав приема, че в случая е неприложим сравнителният метод на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Отчуждаваната част следва да се оцени по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както правилно е процедирал и административният орган при определянето й, при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Оценяването следва да стане по този ред, тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землището, в което се намира процесния имот, като определеното обезщетение е правилно определено като размер по приложимия в случая законов ред. С оглед гореизложените съображения решението на МС в обжалваната му част е законосъобразно, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото претендираните от жалбоподателите разноски не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,