Решение № 7255 от 3.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сортови семена-Вардим ЕАД със седалище и адрес на управление в с. Вардим, общ .Свищов, обл. Велико Търново, срещу Решение 269 от 29.09.2022 г. по адм. д. 525 по описа за 2022 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължително предписание П-36/11.07.2022, дадено на основание чл.113, ал.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на Директор Регионална инспекция по околната среда и водите Велико Търново. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите Велико Търново, е оспорил касационната жалба в писмено становище с развити доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на СОРТОВИ СЕМЕНА-ВАРДИМ АД, със седалище и адрес на управление с. Вардим, общ. Свищов, представлявано от изпълнителния директор С. Дичевски против Предписание П-36/11.07.2022г., издадено от Директор на РИОСВ В. Търново. По делото е установено, че РИОСВ Велико Търново е извършила извънредна проверка в поземлен имот 10118.189.355, стопанисван от СОРТОВИ СЕМЕНА-ВАРДИМ АД, след като е наличен подаден сигнал. Видно от изготвения в административното производство Констативен протокол УО-ФЕ-40 от 04.07.2022г. в проверявания обект е констатирано наличието на различни видове отпадъци, образувани от извършваните там дейности: хартиени и картонени опаковки; пластмасови опаковки; опаковки от дървесни материали; метални опаковки; опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества; метални отпадъци; излезли от употреба гуми; отработени масла; маслени филтри; хидравлични връзки/маркучи. В хода на административната проверка не била дадена информация и не са били представени документите, за които е дадено и предписанието, по силата на което е вменено задължение на нарушителя да представи информация/документи във връзка с извършената проверка. В хода на административната проверка било изпратено и повторно писмо изх. С-85 (8)/21.07.2022г. и повторно е изискано представянето на документи. Съдът е приел, че предписанието е издадено във връзка с изпълнение на правомощия на контролните органи в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗУО и по-специално с ал. 5, т. 2 на същата разпоредба, съгласно която длъжностното лице осъществяващо проверката на място, има право да изисква представянето на документите, които съгласно нормативните изисквания трябва да се намират в мястото на проверката, а съгласно ал. 6 ако при проверката на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, на проверяваното лице се определя 7-дневен срок за представянето им. Според правните изводи на съда предписанието е дадено на нарушителя не с цел отстраняване на констатираното нарушение, а с цел правилното определяне на субекта, който не спазва изискванията за третиране на отпадъците. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 114 ЗУО и в съответствие с приложимия материален закон. Изводите на съда произтичат от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че в хода на извършената проверка дружеството не е представило изискуемите документи, като въз основа на процесното предписание дружеството е задължен да представи тези документи в указания срок. Касационният състав на Върховен административен съд, шесто отделение не споделя този правен извод на първоинстанционния съд. Административен съд- Велико Търново се е произнесъл по недопустима жалба поради липса на годен за оспорване административен акт /чл. 159, т. 1 от АПК/. С оглед на това и решението му е недопустимо. Оспорваното предписание е от категорията актове по чл. 21, ал. 5 от АПК и с него не се формира нито положителен, нито отрицателен краен акт, който да е годен предмет за обжалване. С акта не се създават права и/или задължения за граждани и организации, нито се засягат техни законни интереси и то в хипотезата на чл.113 от ЗУО, на което основание е издадено предписанието, а не както съдът е приел на осн. чл.119 от ЗУО. Посочената хипотеза дава правна възможност на административния орган да издаде предписание за отстраняване на констатираното нарушение, каквото очевидно не е имал предвид РИОСВ. Касае се за предписание, свързано с представянето на определение документи от дружеството в определен срок, представляващо част от производството по извършена проверка, която не е приключила с краен акт. На съдебен контрол би подлежал евентуалния краен акт, с който приключва производството, ако изобщо се стигне до издаването на такъв, и ако той не е благоприятен за дружеството. Неоснователно се приема в оспорения съдебен акт, че със задължителното предписание за представянето на определени документи се засягат пряко права и интереси на юридическото лице, в чийто обект е извършена проверката. Не е нарушено правото на защита на дружеството, тъй като за него е налице възможност да обжалва крайният акт, с които би приключило започналото производство. Задължително предписание, дадено на основание чл.113 от Закона за управление на отпадъците, дори и погрешно оформено като предписание, а не като писмо за изискване на информация от проверяваното лице, не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и подадената жалба е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, Великотърновски административен съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а подадената жалба да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,