Решение № 12640 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас срещу Решение 2021 от 29.03.2021г., постановено по адм. д. 3592/2020г. по описа на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т.2 от Решение Ж-156/27.02.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ и на последната са присъдени разноски. Касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че спорът е гражданскоправен, както и че неправилно не е допуснато доказателственото му искане за разпит на свидетел. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът П. Поборников не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена при спазване на изискванията за нейната допустимост. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД против Решение Ж-156/27.02.2020г. на КЕВР по т.2, с което са дадени указния на касатора да възстанови на П. Поборников сумата, разходвана за закупуване на водомер или да монтира собствен измервателен уред. Административният съд е констатирал, че КЕВР е сезирана с жалби от П. Поборников с оплаквания включително, че се е наложило сам да закупи водомер, който да се монтира на сградното водопроводно отклонение, тъй като дружеството не е желаело да подмени дефектен измервателен уред. Комисията е приела, след проучване на случая, че като е монтирал водомер за сметка на потребителя, операторът е допуснал нарушение, по аргумент от чл. 32 ал.10 от Наредба 4 /2004г. Съдът от своя страна е счел, че решението на КЕВР е правилно, постановено в рамките на правомощията на Комисията по чл. 22 от Закона за енергетиката и съответстващо на чл. 7, ал. 3 и чл. 32, ал.10 от Наредба 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.2 ал.1, т.12, б.д от Наредба за регулиране на качеството на ВиК услугите и чл. 17 ал.1 от Общите условия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на това е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Съгласно чл. 32, ал.10 от Наредба 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода. Касаторът изрично сочи в жалбите си, че не оспорва законовото си задължение да монтира за своя сметка съответния водомер. Спорът е фактически и е свързан с твърдението на дружеството, че негови служители не са били допуснати да извършат смяната на водомера. Не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е дал подробни и конкретни указания по доказателствената тежест на жалбоподателя, включително да представи доказателства за това кога и по какъв начин е уведомил потребителя за повишен разход на потребление на вода и от кого и по какъв начин е поискана проверка; указано е да се представи протокол за извършена проверка. Единствените представени доказателства, които са били налични и към преписката, са протокол за измерване на количеството потребена вода и протокол за подмяна на водомер. Други документи във връзка с твърденията на жалбоподателя, че не е бил допуснат да извърши подмяна на водомера с такъв, предоставен от дружеството, не са съставяни. Доказателствената нужда по делото не би била удовлетворена посредством разпит на свидетел, който е служител при жалбоподателя, доколкото неговите показания могат да бъдат ценени, съгласно чл.172 ГПК, само в съответствие с останалите данни по делото, а други данни в подкрепа на твърденията на жалбоподателя липсват. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание за законосъобразност на решението на КЕВР. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на КЕВР за присъждане на разноски по делото е основателно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение