Решение № 4540 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Попова, против Решение 6304 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 11450/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на Импакт Ауто ЕООД грл.София, решение 32-151309/11.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МРН 19BG001008013366R0/26.11.2019г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 280,26лева - мито и 896,83лева ДДС, ведно с начислена лихва за забава. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Импакт Ауто ЕООД гр.София, действаща чрез процесуалния си представител адв. Р. Василева, в становище по касационната жалба и писмени бележки, оспорва жалбата като развива доводи за неоснователността й. Претендира присъждане на деловодни разноски по представен списък на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е решение 32-151309/11.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МРН 19BG001008013366R0/26.11.2019г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 280,26лева - мито и 896,83лева ДДС, ведно с начислена лихва за забава. Според фактическите установявания, оспорения административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от жалбоподателя декларация във връзка с внос от Канада на употребяван пътнически автомобил, марка Dodge, модел RAM 1500, при която е установено, че митническата стойност е определена на база цена на автомобила в размер на 2800 канадски долара съгласно приложена инвойс фактура от 08.10.2019г. При извършена проверка в конкретно посочен интернет сайт, по отношение на автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси е установена извършена сделка на стойност 4500 канадски долара, във връзка с което са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и ценообразуващите елементи. На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 митническите органи са започнали проверка на пълнотата и точността на посочената в митническата декларация информация, като е установено, че липсват доказателства в подкрепа на декларираната цена, приложената към нея фактура не съдържа всички необходими реквизити като условия на доставка, условия на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение, поради което е прието, че същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни. За да отмени административния акт първоинстанционния съд е приел, че в случая органа не е изпълнил задължението си да обоснова основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Наред с това съдът е приел, че дори да се приеме, че митническите органи са установили липсата на предпоставки за приложение на метода по чл. 70 от Регламента, то те де факто отново са приложили същия метод, но при завишаване на стойността на вносната стока, какъвто подход би бил обоснован само в съответствие с вторичните методи съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. което не е осъществено в настоящият казус. В заключение съдът е приел, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на митническата декларация е договорната стойност, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане по представената инвойс фактура от 08.10.2019г., която в случая съответства на всички предоставени документи, които касаят сделката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е определил основният спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Правилно съдът е приел, че при наличие на обосновани съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение относно декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока, то извършването на справка на страниците на интернет сайт / каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не съставлява нормативно установен метод. Съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за изпълнение, при наличието на основателни съмнения относно стойността на стоките се изключва определянето на новата митническа стойност по реда на чл.70, апр.1 от Регламент ЕС 952/2013г. В този случай митническата стойност следва да се определи чрез прилагане на вторичните методи за това и в строгата им последователност. Като стойността на внесената стока е определена по реда на чл.70, пар.1 и пар.2 във вр. с чл.71, пар.1, б.д от Регламент ЕС 952/2013г., без да е надлежно обосновано неприлагането на методите по предходните букви на чл.71, пар.1 от същия Регламент и при несъответстващи и недоказани от митническите органи материални предпоставки за приложението на сочения метод, постановеното решение се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна. Изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на горния извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд София-град не страда от заявените пороци в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 350 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение