Решение № 14777 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4639/2010 г.
ВАСIII отделение02.12.2010 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 352 от 18.02.2010 г., постановено по адм. дело № 3092/2009 г. по описа на Административния съд Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14777 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4639/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Съдебното производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на МВР - гр. Варна подадена срещу решение № 352 от 18.02.2010 г., постановено по адм. дело № 3092/2009 г. по описа на Административния съд Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - Цветелин Василев Цонев от гр. Варна, релевира доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е отменил Заповед № К-712 от 4.11.2009 г. на Директора на ОД на МВР - гр. Варна, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 вр. чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. З от ППЗМВР е наложено на Цветелин Василев Цонев - полицейски инспектор IV степен в група "ОДЧ" при ОД на МВР - Варна, категория Г- III степен дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на административната заповед на основанията, посочени от оспорващия и въз основа на представените от страните, събрани и проверени впоследствие доказателства съдът е приел, че жалбата е основателна. Приел е още, че в административната заповед не е посочено точно кое свое служебно задължение е нарушил държавния служител, поради което същата се явява незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Законосъобразно съдът е приел, че индивидуалният административен акт следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, като в него точно и конкретно следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за издаването му. За конкретния случай в заповедта е посочено общо, че Цонев е "допуснал небрежност в служебната си дейност", тъй като "... не е "търсил информация за обстановката... и не е осъществил необходимата координация между дежурните части на IV-то РПУ Врана и сектор "Пътна полиция" за своевременно извършване на необходимите процесуални действия, което е довело до забавяне обслужването на ПТП и до голямо задръстване на Аспаруховия мост и подстъпите към него...", което е в противоречие с друга констатация в същия административен акт, а именно че след като от централа 112 е получен сигнал за ПТП на Аспаруховия мост в посока гр. Варна инспектор Цонев и помощник-дежурния в ОДЧ предават на ДЧ на IV РПУ - Варна да изпратят полицейски екип на местопроизшествието; пом. дежурния е искал сведение за състоянието на пострадалото лице от I РПУ, но там не е имало конкретна информация; а действията за организиране на оглед местопроизшествието от дознател са започнали в 7.51 часа. В акта не са посочени конкретните разпоредби, които с действията си (или с бездействието си) е нарушил Цонев. Това е съществено нарушение на правата на засегнатия държавен служител и по-точно правото му на защита. Ето защо правилно съдът от първата инстанция е констатирал наличието на съществено нарушение на административно-производствените правила, достатъчно за отмяна на оспорвания акт като незаконосъобразен. При тези обстоятелства, за обжалваното решение не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 228, т. 2 ЗМВР
- чл. 226, ал. 1