Решение № 6346 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2017 г.

Решение № 6346 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. З., бадж № 21011, гражданин на А., подадена чрез процесуалния му представител - адв. Тошев, срещу решение № 207 от 12.01.2017 г., постановено по административно дело № 11388/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу заповед № УРИ 5392-ПАМ-7377/22.10.2016 г. на началник сектор "Миграция"- СДВР. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Ответникът – началникът на Сектор "Миграция" при СДВР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на А. Х. З. срещу заповед № УРИ 5392-ПАМ-7377/22.10.2016 г. на началник сектор "Миграция"- СДВР. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че със заповед № УРИ 5392-ПАМ-7376/22.10.2016 г. на Началник сектор "Миграция" - СДВР, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ на А. Х. З., гражданин на А. е наложена ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Р. Б. ". От приложените по делото документи е видно, че лицето е било установено на 21.10.2016 г. и е било без документи за самоличност. Не е имало регистрирани редовни влизания в страната, адресна регистрация и разрешения за пребиваване в страната. Предвид изложеното е издадена и процесната заповед № УРИ 5392-ПАМ-7377/22.10.2016 г. на началник сектор "Миграция" – СДВР, с която А. Х. З., гражданин на А. е настанен принудително в СДВНЧ. На 08.11.2016 г. лицето е предадено на ДАБ, във връзка с подадена от него молба за закрила. Първоинстанционният съд е установил, че жалбата е подадена извън преклузивния 14-дневен срок, но предвид наведените в нея доводи за нищожност следва да бъде разгледана. Съдът съобразно правомощията си по чл. 168, ал. 2 АПК е извършил проверка на оспорената заповед. Обсъдил е обстойно всички критерии, водещи до нищожност. На първо място е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Директорът на СДВР на осн. чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), със заповед № 513 з-2674/28.04.2015 г. е оправомощил началник сектор "Миграция "- СДВР да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 44, ал. 5 и ал. 6 ЗЧРБ. Изложил е доводи, че основание за нищожност представлява и установяване на обстоятелство, че административният акт е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, което в случая не е на лице. Основание за нищожност би било и издаване на акт, при липса на правно основание за това, но това обстоятелство също не е налице в случая. На последно място съдът е приел, че критерий за нищожност би могло да бъде засягане на установената в закона форма. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена в писмена форма, като същата съдържа и мотиви. При така установеното съдът е счел, че релевираните оплаквания за нищожност са неоснователни. Съдът е изложил доводи, че за да издаде оспорената заповед административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, от друга страна предпоставка за налагане на ПАМ е, че чужденецът няма адресна регистрация и е без установена самоличност. Съдът е посочил, че в случая са налице факти, сочещи опасност от укриване на чужденеца с оглед обстоятелството, че лицето не притежава валидни документи за самоличност. Първоинстанционният съд е приел за лишени от фактическа и правна опора оплакванията, че на оспорващият не е предоставена адекватна правна защита. От началото на задържането си жалбоподателят е упълномощил адвокати от БХК да го представляват, включително и пред съда. По изложените съображения съдът е направил извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Искането, с което А. Х. З. е сезирал съда, е за обявяване на нищожността на заповед № УРИ 5392-ПАМ-7377/22.10.2016 г. на началник сектор "Миграция"- СДВР. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, за да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл. 146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването му за валиден или за недействителен, както се посочи по-горе, почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му, като нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, която изключва търпимостта му в правния мир. В контекста на изложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, като в същата са посочени правните и фактически основания, послужили за издаването й. Обстоятелството, че жалбоподателят е чужденец и не владее български език, както и че няма данни в административното производство да му е назначаван преводач, не е основание за нищожност на акта. Както правилно е приел в случая и първоинстанционният съд, това би могло да бъде процесуално нарушение, но същото не е толкова съществено, че да налага обявяване на нищожност на административния акт. С оглед изложеното основният довод на касатора за нищожност на заповедта поради неотчитане на твърдяната от него възраст е неотносим към правилността на обжалваното решение, защото това е довод, който би имал значение за евентуалната унищожаемост на акта, но не е обстоятелство, което да обоснове нищожност на оспорената заповед. Такива са и доводите му за нарушение на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ. Предвид изложеното правилен се явявя крайният извод на решаващия съд, че заповед № УРИ 5392-ПАМ-7377/22.10.2016 г. на началник сектор "Миграция"- СДВР не е нищожна. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,