Решение № 2064 от 24.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Габерски, против решение 741/29.04.2022 г. по адм. д. 759/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са съображения за законосъобразност на уведомителното писмо, което е мотивирано в достатъчна степен, а подробни мотиви са изложени в съпроводително писмо до съда. Позовава се на ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар. Ответната страна Лазов 15 ЕООД, чрез процесуален представител, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Лазов 15 ЕООД против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-010-2600/12394 от 04.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, с което са извършени намаления на сумите по следните заявени схеми и мерки: Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/; Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13.2/НР2/; Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за обвързано подпомагане за плодове /СП основна/ и Схема за обвързано плащане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) /СЗ-КЧЛ/; наложени са санкции за бъдещ период за СП (основна) и за СЗ-КЛЧ и са начислени неудържани санкции за СЕПП и Подмярка 13.1/НР1. С обжалваното решение административният съд е отменил изцяло УП, с изх. 02-010-2600/12394 от 04.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" София и е върнал делото на органа за повторно разглеждане и произнасяне по Заявление с УРН /уникален регистрационен номер/ [номер] за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г., подадено от Лазов 15 ЕООД, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Приел за установено, че на 13.05.2019 г. дружеството Лазов 15 ЕООД е подало Заявление с УРН [номер] за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г., с УИН [номер]. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки и проверки на място. На 04.08.2021 г. е издадено процесното УП, в което под Таблица 1 са посочени ставките за схема/мярка /лв/ха/ за Кампания 2019 г. и е посочено общо /без конкретика по отношение на заявлението на дружеството/ какво отчитат съответно Колона 1 / Схема/мярка, заявена за подпомагане /, Колона 2 / Искана сума /, Колона 3 / Намаления /, Колона 4 / Редукции /, Колона 5 / Намаления поради достигане на таван на субсидията/ и Колона 6 Оторизирана сума /. По същия начин под Таблица 2 са описани колоните, а в края на уведомителното писмо са посочени размерите на санкциите за бъдещ период /по СПК/ и начислените неудържани санкции по СЕПП, Подмярка 13.1/НР1 и Подмярка 13.1/НР2. В съдебното производство е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която е обсъдена от съда. За да постанови оспореното отменително решение, административният съд е развил правни изводи за издаден от компетентен административен орган административен акт, но при допуснато нарушение на изискванията за форма и мотивиране, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От съдържанието на оспореното УП не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени от него факти и въз основа на тях мотивите му за постановяване на отказа за финансиране и за налагането на санкции за бъдещ период. Според съда излагането на липсващите фактически и правни основания за издаването на акта е недопустимо да се случва едва в съдебна фаза с депозираното писмено становище. Решаващият съдебен състав е счел, че не следва да обсъжда другите наведени доводи от оспорващата страна за незаконосъобразност на атакувания административен акт, тъй като последният се явява незаконсъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - София по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователни са твърденията на касатора, че оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му, а дори да се приеме, че са допуснати нарушения от органа при мотивирането на акта, те са санирани с излагането им в изпратеното с придружително писмо до съда становище изх. 02-010-2600/12394 от 13.09.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Административният орган е посочил конкретно в УП какви са поисканите суми по отделните схеми/мерки, оторизираните суми и намаленията за кампания 2019 г. Липсват обаче мотиви защо са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка и са наложени санкции за бъдещ период и са начислени неудържани санкции. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото в придружителното писмо действително е изложено становище, което изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е обаче да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Поради това настоящият съдебен състав не споделя защитната теза на касатора за ограничено прилагане на ТР 16/1975 г. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяна / виж в същия смисъл решение по адм.д.6646/2022 г. на ВАС, пето отделение, Решение 10244/ 14.11.2022 г. по адм.д. 2528/2022 г./. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното в полза на ответната страна следва да се присъдят претендираните 800 лв., представляващи включени в списък по чл. 80 от ГП, реално сторени по делото разноски предвид договор от 15.06.2022 г. (л. 19). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е под минимума по чл.8, ал.1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение