Решение № 15103 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2019 г.

Решение № 15103 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Мухсен" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2173/13.11.2018 г. по адм. д. № 683/2018 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 03000317002752-091-001/27.10.2017 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и в тази част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена молба, имаща характер на защита по същество моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1462, 03 лв за касационната инстанция. Поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да е в същия размер, за да не е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 03000317002752-091-001/27.10.2017 г. на ТД на НАП-Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 231, 09 лв по фактура на "Зора М. М. С." ООД и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за общо 23 333, 32 лв определени задължения с начислени лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 30 635, 57 лв по фактури на "Мултибилд инженеринг" ЕООД за периода м. 1 и 3 - 5. 2017 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 71, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на СМР не са реално осъществени. В съответствие със закона съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. За да отхвърли жалбата съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че две от фактурите нямат посочен предмет, една от фактурите е с предмет аванс, които не отговарят на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за данъчен документ. По останалите фактури за авансови плащания по договор за СМР и по окончателната фактура от 31.05.2017 г. съдът е приел, че не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е доказано доставката на описаните СМР в актовете обр. 19 към окончателната фактура да са изпълнени от "Мултибилд инженеринг" ЕООД, който е имал назначени технически ръководител и техник строителство с местоживеене в [населено място] и [населено място], няма назначени строителни работници и не е сключвал граждански договори за наемане на строителни работници, не е осчетоводил разходи за заплати на работници. Разходи за транспорт на работниците според съда не са извършвани според обясненията стр. 270 от преписката от управителя на доставчика, в които видно от съдържанието им не е дадено обяснение относно транспорт на работници. Приложеният договор от 29.09.2016 г., с който ревизираното лице е възложило на "Мултибилд инженеринг" ЕООД изграждането на жилищна сграда с басейн в с. Рогачево, Община Балчик, е с приложена количествено-стойностна сметка на възложените СМР. Според съда посоченият подизпълнител "Смарт строй 2015" ЕООД според договора от м. 3.2017 г. не е работил на обекта, тъй като предвид данните в частично представената заповедна книга на 5.01.2017 г. строежът е на етап завършеност К+7, 80. Приел е също, че актовете обр. 19 към фактурите на подизпълнителя към доставчика за извършени направа на кофраж, монтаж армировка, топлоизолация и зидария по количества се отличава от актовете обр. 19, подписани от възложителя и доставчика. Изводът е необоснован предвид предмета на договора, който е включвал изграждането и на басейн, за чието изпълнение техническата експертиза в ревизионното производство е дала заключение, че изисква извършване на армировка и кофраж. Свидетелят Абделразек е дал показания, че на обекта са работили работници, които пътували с кола на доставчика и с микробус на доставчика, материали са закупувани от доставчика, който осигурявал работници и прехраната им. Свидетелят Кузов дава показания, че има бригада от 5-ма работници, че е правил изолацията на първата къща до минерална мазилка, наемани са от доставчика без договор, който им плащал за извършена работа. Показанията на свидетелите се потвърждават от обсъдената непълно от съда заповедна книга на обекта, в която на л. 275-гръб от преписката като строител на обекта е посочен доставчика "Мултибилд инженеринг" ООД, който е посочен като строител на обекта и в приложения на л. 26 от преписката протокол за откриване на строителна площадка на обекта от 14.10.2016 г. Строителните книжа на обекта, приложени в преписката са официални документи, не са оспорени от ответника и данните в тях относно изпълнителя на строителството следваше да бъдат взети предвид от органите по приходите и от съда. Цитираните строителни книжа, свидетелските показания, приложените фактури за закупени строителни материали от доставчика подкрепят представените актове обр. 19 от 31.05.2017 г. за приемо-предаване на извършени СМР по договора от 29.09.2016 г. между ревизираното лице като възложител и "Мултибилд инженеринг" ООД като изпълнител, поради което изводът на органите по приходите и съда за липса на осъществени доставки по спорните фактури е необоснован. Не е налице нарушение и на чл. 71, т. 1 от ЗДДС относно двете фактури без посочен предмет № 318/20.12.2016 г., № 320/22.12.2016 г. и една фактура с предмет аванс № 328/31.01.2017 г. Двете фактури, за които се поддържа, че са без предмет са приложени в преписката на стр. 203 и 204 и имат посочен предмет "аванс съгласно договор за СМР". В окончателната фактура на л. 87 от преписката двете фактури са описани с предмет аванс, както и фактура № 328/31.01.2017 г. са описани като авансови фактури за плащания, относими към актовете обр. 19 № 1 – 4/31.05.2017 г. за приемо-предаване на извършените СМР по договора. В окончателната фактура относимостта на трите спорни фактури към изпълнението по договора е установена, поради което изводът на органите по приходите и съдът, че за тези фактури не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит поради неустановен предмет са неправилни. В този смисъл е т. 2 от решението по съединени дела С-95/07 и С-96/07 на СЕО, в което е прието, че не е допустимо да се санкционира неизпълнение на задължения, произтичащи от формалностите, установени от националната правна уредба за счетоводна отчетност с непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит. Събраните по делото доказателства установят осъществяване на доставките от издателя на фактурите и съдът следваше да отмени РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Мултибилд инженеринг" ООД. Решението като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за определени задължения по ЗДДС за внасяне 23 333, 32 лв с 420, 11 лв лихви, изчислени съответно, следва да бъде отменено и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Административният съд не е отменил РА в частта, с която са определени съответните на 231, 09 лв главница лихви, за което би могло да се постанови допълнително решение. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 991, 49 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,