Решение № 3253 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9454/2018 г.

Решение № 3253 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9454/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стойков от [населено място], чрез адв. Димитров като процесуален представител, против решение № 74 от 15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 365/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се обяви нищожността на оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – община Ловеч и Х. Иванова, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място], С. Алексиева, Х. Жилевска и П. Жилевска не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, а в условията на евентуалност - за неговата неправилност. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на С. Стойков за обявяване нищожността на заповед № КД-14-11-246/15.06.2010 г. на началника на СГКК – [населено място], като неоснователна. Със заповедта на основание чл. 54, ал. 1 (редакция, ДВ, бр. 29/2006 г.) ЗКИР във вр. с чл. 58, ал. 3 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. и заявление на Х. Иванова, е одобрено изменението в КК и КР на [населено място], одобрени със заповед от 17.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, съгласно подписан акт № 62/24.03.2010 г. за непълноти и грешки по отношение на ПИ 43952.513.1281, като площта на ПИ с идентификатор 43952.513.1280, собственост на община Ловеч, се намалява от 411 кв. м на 400 кв. м, а площта на ПИ с идентификатор 43952.513.1281, собственост на Х. Иванова, С. Алексиева, П. Жилевска и Й. Жилевски, се увеличава от 354 кв. м на 365 кв. м. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган и не страда от толкова непреодолими пороци, представляващи особено съществено нарушение на формата, предвидената процедура и материалния закон, които да водят до нищожността й. Решението е правилно. Въпросът с допустимостта на оспорването е разрешен с влязло в сила определение по адм. дело № 12980/2017 г. на Върховния административен съд. В случая се претендира нищожност на заповедта за изменение на КККР на [населено място] относно ПИ с идентификатор 43952.513.1281, като преценката за наличие на правен интерес за жалбоподателя е извършена към датата на подаване на оспорването съгласно ТР № 3/2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСС на ВАС. Преди подаване на жалбата пред административния съд жалбоподателят е вписан в КР съгласно нот. акт № 174/1976 г. като собственик на 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.513.1280. 1. 10 и на право на ползване върху ПИ с идентификатор 43952.513.1280, засегнат от изменението. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел относимите за спора факти и е направил законосъобразни правни изводи за липса на нищожност на заповедта. Нищожността като най-тежък порок на административния акт е с различни проявни форми, като най -съществената е липса на материална компетентност за издателя му. В случая правилно е установено, че оспорената заповед е постановена от компетентния административен орган. По останалите основания за нищожност съдът е изложил аргументирани съображения, които се споделят изцяло от настоящия състав. При проверката за наличието им спрямо оспорения акт законосъобразно е прието, че такива не се установяват. 3аповедта е в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 2 АПК форма, липсват особени съществени нарушения, опорочаващи процедурата по издаването й. Актът за непълноти и грешки е подписан от лицата, отразени като собственици на двата ПИ, засегнати от одобреното изменение, към датата на издаване на заповедта. Към този момент жалбоподателят не е вписан в КР като собственик или носител на ограничено вещно право върху ПИ с идентификатор 43952.513.1280. Затова не е попадал в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 (редакция, ДВ, бр. 36/2004 г.) ДР ЗКИР, които е следвало да бъдат уведомени за подаденото заявление и да участват в административното производство. Към 2010 г. в КР като единствен собственик на този имот е нанесена община Ловеч. Неин представител е подписал съставения акт за непълноти и грешки. Вписването на жалбоподателя в КР през 2014 г. като носител на ограничено вещно право върху имота след издаване на заповедта не може да обоснове извод за нарушаване на предвидената в ЗКИР процедура. Законосъобразно е заключението на съда, че кръгът на заинтересованите лица да участват в административното производство се определя от записванията в кадастралния регистър, а в случая към момента на отразяване правата на жалбоподателя в него процедурата вече е приключила. Правилно съдът е приел, че не се установяват пороци, които съществено да нарушават материалния закон и да влияят на валидността на заповедта. Установените по делото факти обосновават приложението на съответната материалноправна разпоредба на чл. 53, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 (в относимата редакция) ЗКИР, поради което изводите на съда за отсъствие на нищожност са законосъобразни и обосновани. Дори и да се приеме, че не е спазена процедурата поради непредявяване на акта за непълноти и грешки на жалбоподателя като заинтересована страна (каквото качество той не притежава към 2010 г.), то това е извън предмета на делото, тъй като касае законосъобразността на заповедта, а не нейната нищожност. В тази насока преимуществено са доводите както в първоначалното оспорване, така и в касационната жалба, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като са относими към унищожаемостта на административния акт. Оспорването на С. Стойков срещу заповедта с искане за отмяната й като незаконосъобразна е оставено без разглеждане и производството е прекратено с влязло в сила определение по адм. дело № 294/2013 г. на Административен съд - Ловеч. Жалбоподателят не може да предявява чужди права и да се позовава на нарушено право на участие в административното производство на други собственици на самостоятелни обекти в сградата, нанесена в имота. Съобщаването на оспорената заповед е от значение за срочността на оспорването, респ. за допустимостта му, но по никакъв начин не влияе на законосъобразността на административния акт, както и на неговата валидност. Предвид изложеното обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Съобразно този изход на делото основателно е искането на ответника община Ловеч за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които жалбоподателят следва да заплати в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение