Решение № 205 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2008 г.

Решение № 205 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). З. А. В., Ирина А. М. /починала на 19.04.2008 год. и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своя наследник по закон С. Н. М. С. /, В. А. В., К. В. А. П., Е. З. Г. /починала на 23.04.2009 год. и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон З. Г. Г., Х. С. Г. и О. С. Г./, Екатерина З. Ф. /починала на 16.02.2009 год. и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон В. Л. Ф. и К. Л. Ф./, М. И. В., В. П. В., А. П. А., М. И. М., Е. И. С., К. С. Х., Р. М., А. В. М., Л. В. М., В. Т. Р., В. С. Р. и Г. И. Р. обжалват решението на Софийски градски съд, постановено на 17.07.2007 год. по гр. дело № 978/2002 год. и допълнено с решение от 15.10.2007 год., постановено по същото дело в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявените от тях искове с правно основание чл. 108 ЗС за собственост чрез наследяване на З. и Н. М. В. по чл. 8, ал. 4 ЗН на дворно място в гр. С. с площ от 453.21 кв. м. по н. а., а по скица 402 кв. м., съставляващо парцел **** от кв. 208, м. "Ц", на ул. "Н" /бивша ул. "Н"/, заедно с къща, състояща се от изба, партер и жилищен етаж, както и паянтови постройки - работилници и дворно място в гр. Б. от 1195 кв. м., съставляващо парцел **** от кв. 35, ведно с гараж и бунгало и в частта, с която е признато за установено, че тези недвижими имоти са собственост на О. К. Ш. П., че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Молят решението да бъде отменено и вместо това предявените от тях искове бъдат уважени, а предявеният от О. К. Ш. иск бъде отхвърлен. Срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 17.07.2007 год. по гр. дело № 978/2002 год. и допълнено с решение от 15.10.2007 год. е подадена самостоятелна касационна жалба и от В. А. В., Р. Д. В. и С. Й. М. в частта, с която предявеният от тях по реда на чл. 108 ЗС иск за същите имоти е отхвърлен като неоснователен и е признато за установено, че тези имоти са собственост на О. К. Ш. В същата като касатори са посочени и К. С. Х., Емилия З. Г. /заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон З. Г. Г., Х. С. Г. и О. С. Г./, А. П. А. и Е. И. С. П., че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят решението да бъде отменено. Срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 17.07.2007 год. по гр. дело № 978/2002 год. е постъпила и допълнителна касационна жалба от Е. З. Ф. /заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон В. Л. Ф. и К. Л. Ф./, В. П. В., А. П. А., В. Т. Р., В. С. Р., Г. С. Р., К. В. А. П., Р. Д. В. и С. Й. М., подадена от техния пълномощник адв. В. З. С. М., И. Й. М. и Д. Й. Л. обжалват решението на Софийски градски съд, постановено на 17.07.2007 год. по гр. дело № 978/2002 год. и допълнено с решение от 15.10.2007 год. в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено, че О. К. Ш. е собственик на процесните недвижими имоти, като З. С. М. и Й. К. М., починал на 14.01.2004 год. в хода на производството пред въззивния съд и заместен по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон И. Й. М., Д. Й. Л. и З. С. М., която участвува в производството и на собствено основание, са осъдени по реда на чл. 108 ЗС да й предадат владението върху тези имоти. Поддържат, че решението е неправилно и процесуално недопустимо като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Молят решението да бъде отменено. Постъпила е и самостоятелна касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд от З. С. М., съдържаща допълнителни оплаквания за неправилност на същото и искане да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) З. А. В., Ирина А. М. /починала на 19.04.2008 год. и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своя наследник по закон С. Н. М. С./, В. А. В., К. В. А. П., Е. З. Г. /починала на 23.04.2009 год и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон З. Г. Г., Х. С. Г. и О. С. Г./, Екатерина З. Ф. /починала на 16.02.2009 год. и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон В. Л. Ф. и К. Л. Ф./, М. И. В., В. П. В., А. П. А., М. И. М., Е. И. С., К. С. Х., Р. М., А. В. М., Л. В. М., В. Т. Р., В. С. Р. и Г. И. Р. изразяват становище, че подадената от З. С. М., И. Й. М. и Д. Й. Л. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) З. С. М., И. Й. М. и Д. Й. Л. изразяват становище, че подадените от първоначалните ищци касационни жалби са неоснователни по изложените в отговора съображения. Ответникът по касационни жалби О. К. Ш. изразява становище, че същите са неоснователни по съображения, изложени в писмена защита, представена в съдебното заседание на 19.04.2010 год. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е по реда на чл. 108 ЗС от първоначалните ищци срещу З. С. М. и Й. К. М. /починал на 14.01.2004 год. и заместен от своите наследници по закон И. Й. М., Д. Й. Л. и З. С. М., която участвува в производството и на собствено основание/ иск за признаване право на собственост и предаване владението върху дворно място в гр. С. с площ от 453.21 кв. м. по н. а., а по скица 402 кв. м., съставляващо парцел **** от кв. 208, м."Ц", на ул. "Н" /бивша ул. "Н"/, заедно с къща, състояща се от изба, партер и жилищен етаж, както и паянтови постройки - работилници и дворно място в гр. Б. от 1195 кв. м., съставляващо парцел **** от кв. 35, ведно с гараж и бунгало. По реда на чл. 181, ал. 1 ГПК (отм.) О. К. Ш. е предявила иск за признаване правото й на собственост върху тези имоти и за предаване на владението. С обжалваното решение, постановено на 17.07.2007 год. по гр. д. № 978/2002 год. Софийски градски съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на З. А. В., Ирина А. М. /починала на 19.04.2008 год. и заместена от своя наследник по закон С. Н. М. С. /, В. А. В., К. В. А. П., Светла В. М., Емилия З. Г. /починала на 23.04.2009 год. и заместена от своите наследници по закон З. Г. Г., Х. С. Г. и О. С. Г./, Екатерина З. Ф. /починала на 16.02.2009 год. и заместена от своите наследници по закон В. Л. Ф. и К. Л. Ф./, М. И. В., В. П. В., А. П. А., Евгения К. М., И. Константинов М., Тамара К. Я., Йордан Г. В., Р. М., Л. В. М., А. В. М., В. Т. Р., Г. И. Р., В. С. Р., З. С. М. и Й. К. М., че О. К. Ш. е собственик на дворно място в гр. С. с площ от 453.21 кв. м. по н. а., а по скица 402 кв. м., съставляващо парцел **** от кв. 208, м. "Ц", на ул. "Н"/бивша ул. "Н"/, заедно с къща, състояща се от изба, партер и жилищен етаж, както и паянтови постройки - работилници и дворно място в гр. Б. от 1195 кв. м., съставляващо парцел **** от кв. 35, ведно с гараж и бунгало като З. С. М. и Й. К. М. са осъдени да предадат владението на тези имоти. Предявеният от З. А. В., Ирина А. М. /починала на 19.04.2008 год. и заместена от своя наследник по закон С. Н. М. С. /, В. А. В., К. В. А. П., Светла В. М., Емилия З. Г. /починала на 23.04.2009 год. и заместена от своите наследници по закон З. Г. Г., Х. С. Г. и О. С. Г./, Екатерина З. Ф. /починала на 16.02.2009 год. и заместена от своите наследници по закон В. Л. Ф. и К. Л. Ф./, М. И. В., В. П. В., А. П. А., Евгения К. М., И. Константинов М., Тамара К. Я., Йордан Г. В., Р. М., Л. В. М., А. В. М., В. Т. Р., Г. И. Р. и В. С. Р. иск за признаване правото им на собственост върху същите имоти и за предаване владението по реда на чл. 108 ЗС е отхвърлен. Прието е, че процесните имоти са принадлежали на Н. М. В., починал на 9.12.1965 г. Никола М. В. не е оставил низходящи, възходящи и съпруга и правото да го наследят са придобили неговите братя и сестри, като на 28.03.1975 г. неговите наследници по закон са сключили договор за доброволна делба, съгласно който имотът, находящ се в гр. С., ул. "Н" № 21 е поставен в дял на И. М. В., починал през 1982 год., който също не е оставил низходящи, възходящи или съпруг и е наследен от своите братя и сестри. Последните починали законни наследници на Н. В. и И. В. са сестрите им З. и Н. В., които са починали на 30.04.1992 год. и след смъртта си не са оставили низходящи, възходящи, братя и сестри и наследството е преминало към роднините по съребрена линия. Прието е, че по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗН приоритет има по-близката съребрена линия и по-близките по степен роднини на наследодателя изключват по-далечните по степен. Най-близък по степен роднина на З. и Н. В. към 30.04.1993 г. е наследникът от IV ред К. Т., тяхна първа братовчедка, която изключва от наследяване роднините от 5 и 6 степен. К. Т. е починала на 24.02.1994 г. и правото на собственост върху процесните имоти е придобито по наследство от нейната дъщеря О. К. Ш. В. на З. М. и Й. М. /починал на 14.01.2004 год. и заместен в производството от своите низходящи И. Й. М. и Д. Й. Л., както и от преживялата съпруга З, която участвува в производството и на собствено основание /, че са придобили процесните имоти по давност е прието за неоснователно. Прието е, че не е установено кога З. и Й. М. са сключили предварителни договори с И. В., нито какви са клаузите на тези договори, не е установен началният момент, от който са започнали да владеят имотите като са манифестирали, че те се считат за собственици, а напротив е установено, че са считали за собственици сестрите З. и Н. В., които през 1984 год. са декларирали имотите като свои. Поради това е прието, че до 1993 год. не е изтекъл давностен срок в тяхна полза, а освен това и разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ЗСГ (отм.) е забранявала придобиване по давност и съответно до отмяната на тази разпоредба давност не е текла. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.) и правилно е приложен материалният закон /чл. 8, ал. 4 ЗН, чл. 29, ал. 4 ЗСГ (отм.) и чл. 79 ЗС/. Неоснователно е поддържаното от касаторите З. С., И. М. и Д. М. оплакване за недопустимост на обжалваното решение, основано на твърдението, че както първоначалните ищци, така и главно встъпилата като ищец О. Ш. нямат право на иск, тъй като нямат качеството наследници по закон на Н. и З. В. Съгласно чл. 108 ЗС всяко лице, което твърди, че притежава право на собственост върху вещ може да предяви иск за предаване владението върху тази вещ срещу всеки, който държи същата без правно основание. Принадлежността на правото на собственост, вкл. и основанието, на което е придобита собствеността, касае съществото на правния спор, а не неговата допустимост. Дали едно лице притежава или не и на какво основание спорното право е ирелевантно досежно обстоятелството дали това лице разполага с правото да иска принадлежността на това право към неговия патримониум да бъде съдебно призната, както и да претендира предаване владението върху вещта. Именно принадлежността на правото на собственост съставлява предмет на правния спор и всички доводи в тази насока касаят основателността, а не допустимостта на предявения иск, вкл. и доводите, касаещи основанието за придобиване на собствеността. Наследяването представлява основание за придобиване на право на собственост и като такова се включва в предмета на спора за принадлежността на правото на собственост. В случая срещу З. С. и Й. К., заместен от своите наследници по закон И. М., Д. М. и З. С., е предявен именно ревандикационен иск с твърдението, че правото на собственост е придобито от предявилите иска лица по наследство, т. е. принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти и основанието, на което е придобито има значение за основателността, а не за допустимостта на заявената претенция. Неоснователно е и оплакването на касаторите З. С., И. М. и Д. М. за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, основано на поддържаната теза, че както първоначалните ищци, така и О. Ш. черпят правата си от своя общ наследодател В /брат на М. В., който е баща на Н. и З. В./, починал през 1922 год. преди Н. и З. В. и преди техния баща М съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН наследяване по заместване на роднини от техния кръг е недопустимо, а разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, която е приета през 1992 год. и няма обратно действие, е неприложима към наследство, открито през 1922 год. Кръгът от лица, призовани към наследяване, се определя с оглед действуващите към момента на откриване на наследството материалноправни норми, които определят поредността, при която се извършва наследяването по редове и установяват правилата за определяне на призованите към наследяване лица за всеки ред. Тези правила намират приложение само при определяне на призованите към наследяване лица от съответния ред и не могат да се прилагат по аналогия при определяне на наследниците от друг ред. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН намира приложение само когато към наследяване са призовани братя и сестри на прекия наследодател или техни низходящи, т. е. само в хипотезата на чл. 8, ал. 1,2 или 3 ЗН когато към наследяване за призовани наследниците от трети ред. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН урежда правилата за наследяване при наследници от четвърти ред и предвижда, че когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, т. е. когато няма живи наследници от трети ред, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Тази разпоредба установява като единствено изискване наличието на съответната степен родство по съребрена линия на призованите към наследяване лица с лицето, чието имущество е обект на наследяване, но не и изискване за последователност на наследствената трансмисия между преките наследодатели на призованите към наследяване лица и преките наследодатели на лицето, чието имущество е обект на наследяване, т. е. прекъсването на последователността в наследствената трансмисия не е пречка за придобиване на наследство по реда на чл. 8, ал. 4 ЗН. Роднините по съребрена линия по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗН наследяват на свое собствено основание, а не по право на заместване, в какъвто смисъл са и указанията по приложението на тази разпоредба, дадени в ТР № 3/1994 г. В този смисъл обстоятелството дали В. З. В., дядо на първоначалните ищци и на главно встъпилата О. Ш., е починал преди своя брат М, баща на наследодателите З. и Н. В., е ирелевантно спрямо правата на роднините на З. и Н. В. по съребрена линия. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН е действувала към 30.04.1993 год., когато е открито наследството на Н. и З. В., поради което правилно е прието в обжалваното решение, че именно тази разпоредба следва да намери приложение при определяне на призованите към наследяване лица. Неоснователно е и оплакването на касаторите З. С., И. М. и Д. М., че неправилно възражението им за изтекла придобивна давност е прието за неоснователно за периода от 1965 год. до 1977 год., както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при извършената от съда преценка на доказателствата. За да се приеме, че едно лице е придобило по давност правото на собственост върху недвижим имот, необходимо е съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС това лице да е упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерението да свои имота и да се е позовало на изтекла в своя полза придобивна давност. В случая н. а. № *, с който З. С. М. и Й. К. М. са признати за собственици по давност на имота, находящ се в гр. Б. е съставен на 27.09.1990 год., а н. а. № *, с който същите лица са признати за собственици по давност на имота, находящ се в гр. С. на ул. "Н" е съставен на 22.05.1992 год., т. е. едва към този момент е налице позоваване на изтекла придобивна давност и липсват данни още към 1977 год. З. С. и Й. К. да са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност, противопоставяйки това позоваване на наследниците на починалия през 1965 год. Никола В. Освен това със сключения на 28.03.1975 год. договор за доброволна делба наследниците по закон на Н. В. по категоричен начин за демонстрирали правата си върху придобитите по наследство имоти. Въз основа на така установените по делото факти правилно въззивният съд е приел, че за периода 1965-1977 г. придобивна давност в полза на З. С. и Й. К. не е изтекла. Правилен е и изводът на въззивния съд, че при наличие на изходящи от страна на З. С. и Й. К. изявления, че считат имота в гр. С. за собственост на Н. и З. В. не може да се приеме, че са упражнявали фактическата власт върху този имот, считайки го за свой. Правилно е преценено значението и последиците на съдържащите се в тези писма изявления, като датата на изготвяне на същите е определена въз основа на анализ на всички доказателства по делото, вкл. и показанията на св. С /Сидерова/, установяващи датата на извършване на действията по освобождаване на жилището на ул. "Н", описани и в писмата. Освен това подобно изявление се съдържа и в съставения на 17.04.1986 год. по предложение на Й. К. протокол за състоянието на имота на ул. "Н" № 21. Действително съгласно чл. 69 ЗН се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, но в случая, след като от представените по делото писма, за които е установено, че изхождат от Й. К., изрично се сочи, че счита за собственици Н. и З. В. и извършва действията по поддържане и управление на имотите в тяхна полза към 1986 год. /доколкото в представените по делото писма се съдържат изявления и за други имоти на Н. и З. В./, правилно съдът е приел, че З. С. и Й. К. са упражнявали фактическа власт върху имота като държатели, а оттам и не са могли да придобият правото на собственост по давност до 30.04.1993 год. Извършването на строителни работи, заплащането на данъци само по себе си не сочи на намерение за своене, ако едновременно с това упражняващото фактическата власт върху имота лице прави изявление, че извършва тези действия в чужд интерес. В този смисъл без правно значение за конкретния спор е дали по отношение на този имот намира приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ЗСГ (отм.). Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че с оглед установената в чл. 29 ЗСГ (отм.) забрана Й. К. и З. С. не са могли да придобият по давност правото на собственост върху имота, находящ се в гр. Б. имотът е застроен с жилищна сграда след 1991 год. /разрешението за строеж е издадено на 4.04.1991 год./ и е в регулация от 1915 год., което изрично е отбелязано в представеното по делото постановление на IV Н. при СРС, съставено на 17.IХ.1990 год. по образуваното н. дело № 1132/1990 год. По отношение на този имот приложение са намирали разпоредбите на Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти (отм.), както и разпоредбите на ЗСГ, вкл. и разпоредбата на чл. 29 от същия закон - както ал. 4, така и ал. 1, които не допускат придобиване правото на собственост по давност, а след отмяната на чл. 29 ЗСГ и до предявяването на иска не е установено, както правилно е приел въззивният съд, в полза на Й. К. и З. С. да е изтекъл нов давностен срок. Дори да се приеме, че владението е предадено още през 1965 год., то и към този момент законът не е допускал придобиване по давност на правото на собственост върху този имот, т. е. Йордан К. и З. С. не са могли да придобият по давност правото на собственост за целия период от установяването на фактическата власт върху имота до отмяната на установената в чл. 29 ЗСГ (отм.) забрана. За да достигне до извода, че към 30.04.1993 год. не е установено осъществяването на фактическия състав на предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен способ, въззивният съд е преценил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Обсъдени са както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и писмените доказателства, вкл. писмата, за които по категоричен начин е установено, че изхождат от Й. К. Свидетелските показания са анализирани с оглед на обстоятелството кои факти свидетелите са възприели пряко и непосредствено, както и досежно наличието на противоречие досежно осъществяването на тези факти. Правилно са преценени правните последици на установените по делото факти и обстоятелства. Правилен е и изводът на въззивния съд за недоказаност на точния момент, от който е установено владението на основание сключени предварителни договори и платена цена. За да достигне до този извод съдът е преценил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, отчел е противоречията в показанията на свидетелите и според установените в чл. 188 ГПК (отм.) правила е основал изводите си само на онези факти и обстоятелства, които са установени по категоричен начин, а именно на обстоятелството, че Й. К. и З. С. действително са упражнявали фактическа власт върху процесните недвижими имоти, което обаче при наличието на изявления, че считат имота в гр. С. за собственост на З. и Н. В. и при наличието на сключената през 1975 год. между наследниците на Н. В. спогодба, както и при липсата на позоваване на изтекла давност преди 1990 год. правилно е прието, че не установява само по себе си придобиване правото на собственост по давност. Неоснователно е и изложеното в касационните жалби на З. А. В., Ирина А. М. /починала на 19.04.2008 год. и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своя наследник по закон С. Н. М. С. /, В. А. В., К. В. А. П., Е. З. Г. /починала на 23.04.2009 год. и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон З. Г. Г., Х. С. Г. и О. С. Г./, Екатерина З. Ф. /починала на 16.02.2009 год. и заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон В. Л. Ф. и К. Л. Ф./, М. И. В., В. П. В., А. П. А., М. И. М., Е. И. С., К. С. Х., Р. М., А. В. М., Л. В. М., В. Т. Р., В. С. Р., Г. И. Р., В. А. В., Р. Д. В. и С. Й. М. оплакване за неправилно приложение на чл. 8, ал. 4 ЗН. При откриване на наследство към наследяване се призовават наследниците от определен ред по правилата на чл. 5 - чл. 9 ЗН. В случая след смъртта си наследодателките Н. и З. В. не са оставили низходящи, възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи и към наследяване са призовани роднините по съребрена линия съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН. По смисъла на тази разпоредба наследството не се разпределя между всички живи роднини по съребрена линия до шеста степен включително, а се получава от най-близкия по степен роднина, който е жив към момента на откриване на наследството. Изрично е предвидено, че по-близкият по степен роднина и низходящ на по-близък по степен изключва по-далечния по степен. В този смисъл е и тълкуването, дадено в ТР № 3/1994 г., съгласно което наследяването става по глава, т. е. на лично основание, а не по колена. Низходящият на по-близък по степен роднина изключва следователно по-далечния по степен, който не се намира в пряка родствена връзка с него, а се явява роднина от следваща степен по съребрена линия на наследодателя. Преценява се дали са останали роднини от една и съща степен на родство и тези лица се приема, че изключват от наследяване всички други роднини на наследодателя с по-далечна степен на родство, вкл. и низходящите на починалите вече към момента на откриване на наследството лица, които са имали същата степен на родство, като целта е наследството да премине към най-близкия по степен роднина, който е жив към момента на откриване на наследството, т. е. подреждането на призованите към наследяване по смисъла на тази разпоредба е основано на степените на родство. Предимство на по-близката съребрена линия пред по-далечната в смисъла, в който е дадено тълкуване на разпоредбата и в ТР № 3/1994 год. касае хипотеза, при който следва да бъде извършено подреждане на роднини от еднаква степен на родство по различни съребрени линии, които се намират в различна степен на отдалеченост от прекия наследодател, преминавайки през по-близки или по-далечни по степен на родство възходящи /в случая ако права върху наследството претендираха низходящи на братята и сестрите на възходящите на В. и М. В. или на Е. В./. В такава хипотеза измежду живите роднини по съребрена линия от една и съща степен наследството ще премине към онзи, чийто пряк наследодател е в по-близка степен на родство с лицето, чието наследство е открито. Такава хипотеза обаче в случая не е налице, доколкото и съребрената линия на В. В. и съребрената линия на братята и сестрите на Е. В. са еднакво близки /определени са от еднакви по степен общи наследодатели/, а и спорът е съсредоточен между роднини от една и съща съребрена линия. В случая към 30.04.1993 год. братята и сестрите на наследодателките З. и Н. В. са починали. Не са живи и техните родители М. В. и Е. В., нито възходящите им от втора и по-горна степен. Починали са и братята и сестрите на техните родители. Най-близкият по степен жив роднина по съребрена линия към този момент е тяхната братовчедка К. Т., дъщеря на В. З. В., който е брат на бащата на наследодателките М. З. В. Останалите деца на В. В., както и децата на братята и сестрите на Е. В. към този момент са починали. Правилно при така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че наследството следва да премине към най-близкия жив роднина от 4 степен по съребрена линия, а именно към К. Т., която изключва низходящите на починалите свои братя и сестри, както и на починалите деца на братята и сестрите на Е. В. като по-близък по степен роднина. Както вече беше отбелязано, наследяване по право на заместване по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗН се допуска само когато към наследяване са призовани непосредствено братя и сестри на прекия наследодател. Само в тази хипотеза се допуска починалите преди прекия наследодател негови братя и сестри да бъдат заместени от своите деца и внуци, т. е. само от своите низходящи. Наследяване чрез заместване на починалите преди наследодателя негови братя и сестри от техни роднини по съребрена линия законът не допуска - изрично е посочено, че починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца и внуци. Поради това не може да се наследява по заместване и в хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗН. Изводите на въззивния съд, че до 30.04.1993 год. в полза на З. С. М. и Й. К. М. не е изтекла придобивна давност за процесните недвижими имоти, както и че след смъртта на З. М. В. и Н. М. В. правото на собственост е придобито по наследство от К. В. Т., починала на 24.02.1994 год. и наследена от своята дъщеря О. К. Ш., са правилни. Не са налице заявените в касационните жалби основания за отмяна по смисъла на чл. 218б ГПК (отм.), поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) постановеното от Софийски градски съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като с оглед изхода на спора на О. К. Ш. бъде присъдена сумата 600 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение