Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2210/2016 г.

Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2210/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД - П., чрез процесуален представител юрк. Петров, против решение № 56 от 11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2913/2015 г. по описа на Административен съд - П. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът възприел теза, че увреждането е настъпило по изключителна вина на ЕВН ЕР, както и че ищецът в производството разполага с юрисконсулти, поради което не е следвало да упълномощава адвокати в производство по оспорване на наказателно постановление. Били налице всички предпоставки, свързани с основателността и необходимостта от уважаване на предявения иск. От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли обжалвания акт напълно и уважи исковете, като основателни и доказани. Ответната по жалбата страна депозира отговор, в който твърди, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, а изтъкнатите в жалбата твърдения са необосновани и почиват на неправилно прилагане на материалния закон. Правилно административния съд констатирал, че ищецът разполага с юрисконсулти, които са изготвяли жалби и са осъществявали правна защита на дружеството. Липсвала пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и неблагоприятната промяна в имуществената сфера на наказания субект. Заплащането на разноски се дължало на договорно основание, свързано с налично облигационно правоотношение между страните, сключено по усмотрение на възложителя за защита на неговите права и законни интереси. Развиват се подробни доводи в тази насока. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима. По същество, счита същата за неоснователна. Договорът за адвокатска защита бил сключен доброволно и по решение на касационния жалбоподател. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд П. е отхвърлил предявения от "ЕВН България - Електроразпределение" ЕАД - П. против КЕВР - С. иск за сумата 2712 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди. Приел е за установено, че срещу ищеца е било издадено наказателно постановление, което в последствие е отменено по установения в закона ред. Разноските направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление пред съда са приети като непряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплащането на адвокатско възнаграждение е прието от съда като израз на доброволен акт и резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, която не била задължителна и неизбежна. Защитата, осъществена от адв. Костов в хода на производството пред касационната инстанция надхвърляла нормалната обезпеченост на конституционно гарантираните права на защита на частноправния субект. "ЕВН България - Електроразпределение" ЕАД - П. разполагало с достатъчно юрисконсулти, които са участвали в производството. Касационната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея акт, в описаните в закона срокове. Разгледана по същество е частично основателна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил исковата молба на "ЕВН Б. Е." ЕАД гр. П. против КЕВР, в която е претендирано заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 2712 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалване на НП № 149/31.07.2014 г. Съдът е приел, че претендираната вреда не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, поради което не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на претърпени имуществени вреди в размер на 1356 лева - сума, изплатена за адвокатско възнаграждение за осъществено представителство и защита в хода на производство по а. н. д. № 2008 по описа на Пловдивски административен съд за 2015 г. В тази част решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото е било безспорно установено, че Председателя на КЕВР е издал наказателно постановление с № 149/31.07.2014 г., с което на "ЕВН Б. Е." ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 20 000 лв. за нарушение на т. 3.3.6 от Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г., с което е осъществен състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. По жалба на дружеството срещу НП пред Пловдивски РС е образувано АНД № 1458/15 г. С Решение № 1255/5.06.2015 г., наказателното постановление е потвърдено като правилно и законосъобразно. Срещу акта на РС П. е депозирана касационна жалба по повод на която е образувано к. а. н. д. № 2008 от 2015 г. по описа на Административен съд - П. и последния с решение № 2052/28.10.2015 г. е отменил решението на първоинстанционния съд и е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление, описано по-горе. За защита по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление пред Районен съд П. дружеството е ангажирало адвокат О. Т., което е видно от пълномощно на л. 16 от делото. По делото не са представени доказателства за размера на договореното възнаграждение, както и за изплащане на такова към него момент. П. А. съд П., в производството по к. а. н. д. № 2008 от 2015 г., ищецът е представил две пълномощни на името на адв. Д. Г. и адв. Д. К., като също липсват данни за размера на договорено възнаграждение и изплащане на такова. В хода на производството по адм. д. № 2913 от 2015 г. на Административен съд П. са представени два броя договори за правна помощ с Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов", като единия е без дата и за осъществяване на представителство и защита по а. н. д. № 1458/2015 г. на Пловдивски РС, а другия е от 27.08.2015 г. за осъществяване на представителство и защита по к. а. н. д. № 2008/2015 г. на Пловдивски административен съд. И по двата договора са преведени суми от по 1356 лева за всеки, съответно на основание фактура № 195 от 24.03.2015 г. и № 274 от 1.09.2015 г. Настоящата инстанция не споделя извода на Административен съд П., свързани с липсата на пряка и непосредствена връзка между отмененото наказателно постановление и направените от "ЕВН Б. Е." ЕАД разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие в хода на съдебното производство по отмяната му. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние само да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление, издадено от държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или /и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по-горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка настоящия състав не споделя становището, че заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е задължително и неизбежно, тъй като поради въведеното служебно начало съда бил длъжен да изясни сам делото от фактическа и правна страна. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно, в частта, касаеща предявената претенция за репариране на вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение по к. а. н. д. № 2008 от 2015 г. на Административен съд П. и следва в тази част да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД сумата 1356 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 149/31.07.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 10.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендираното в тази част обезщетение е безспорно установено по размер. Представен е договор за правна помощ, както и пълномощни на съдружниците от адвокатското сдружение с описана в тях дължима сума, както и доказателства за изплащане на дължимия хонорар във връзка с оказване на правна помощ пред касационната инстанция, разглеждала производство по оспорване на НП. В останалата част иска е неоснователен, както правилно е констатирал първоинстанционния съд, макар и по мотиви, различни от тези на настоящия съдебен състав. В хода на производството пред Пловдивски районен съд се е явил адв. Т., като по делото липсват каквито и да е данни за изплащане на предварително и конкретно договорено с него възнаграждение. Липсват данни и твърдения този адвокат да има нещо общо с адвокатското сдружение, упълномощено от ищеца "ЕВН Б. Е." ЕАД, както и да е надлежно преупълномощен от същото. За да е основателна претенцията по ЗОДОВ, както по-горе беше описано е необходимо разноските за адвокатско възнаграждение да са направени с оглед осъществяване на правото на защита на наказания с наказателното постановление правен субект. По делото липсват данни Адвокатското сдружение "Гугушева в съдружие с Костов" да е осъществило каквито и да е действия по представителство на "ЕВН Б. Е." ЕАД в хода на производството по а. н. д. № 1458/2015 г. на РС П. Обезщетяването на имуществени вреди се дължи не за всеки сключен от наказано по реда на ЗАНН лице договор за правна защита, а за направени разноски във връзка с реално предприети действия от оправомощения процесуален представител по участие под каквато и да е форма в производството и реално осъществяване на дадените от закона правомощия по оспорване на неблагоприятния за страната акт. При това положение следва да се приеме, че по отношение на претенцията за компенсиране на настъпили за ищеца имуществени вреди в тази насока, липсват данни за наличието на изискуемата по закон връзка между издаденото от административно наказващия орган НП и настъпилите имуществени вреди, свързани с осъществяването на защита срещу този акт във воденото пред Пловдивски районен съд съдебно производство по оспорването му. Настъпилата имуществена вреда, изразяваща се в изплащане на адвокатско възнаграждение на Адвокатското съдружие за оказване на помощ по а. н. д. № 1458/2015 г. не е пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП. При липсата на извършени действия по договора за правна помощ, възложителят има възможност да търси заплатените по него суми от изпълнителя, поради неизпълнение на поетите от него задължения, а не да търси имуществена компенсация от органа издал оспореното пред Пловдивски РС НП. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на "ЕВН Б. Е." ЕАД за присъждане на направените разноски в хода на адм. д. № 2008/2015 г. на Пловдивски административен съд и пред настоящата инстанция, се явява основателна, съобразно уважената част от иска. Комисия за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД сумата от 100 лева, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред две съдебни инстанции, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и сумата 37,50 лв. държавни такси за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение