Решение № 5394 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на У. Ю., гражданин на Афганистан, срещу решение № 27550 от 17.08.2025 г., постановено по адм. дело № 8657/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 8656 от 14.08.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на оспореното cъдебно решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ. Ответникът – председател на ДАБ, редовно призован, чрез процесуалния представител юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на У. Ю. срещу решение № 8656 от 14.08.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ молба, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. За да отхвърли жалбата срещу оспореното пред него решение първоинстанционният съд е направил подробни фактически установявания и приел, че решението е издадено от компетентен орган и в установената форма, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е от съда, че в конкретния случай не се установяват предпоставките, при които на чужденеца може да бъде предоставен статут по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Като категорично е възприето нежеланието на чужденеца да се върне в държавата си по произход, но що се отнася до опасенията му от преследване е посочено, че те са обосновани с факти, които касаят пряко близки негови родственици, а не самия него. Този извод на съда е формиран на база на данните и обстоятелствата, заявени в молбите за закрила, подадени от страна на кандидатстващия, на изявленията му по време на проведените с него интервюта, и на база на доказателствата и документите, които са представени, както към първоначалната, така и към последващата молба за закрила. Според съда, изложените по време на интервютата причини за напускане на държавата по произход не могат да бъдат обвързани с нито едно от условията, визирани в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като кандидатът за закрила не е направил твърдения да е бил обект на преследване от държавни органи, от партии или организации или недържавни субекти в страната си по произход и е отрекъл да е имал проблеми поради религията, която изповядва, или заради етническата си принадлежност, а и е напуснал Афганистан през 2019 г., тоест преди установяването на талибаните на власт. Независимо от документите, които чужденецът е представил към процесната молба за закрила, явяваща се последваща по смисъла на 76а, във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, съдът е приел, че и след този момент, кандидадтстващият не е доказал някой от близкия му кръг да е имал проблеми поради участието си в дейности, направлявани от предходната изпълнителна власт. Според съда, нито в молбата за закрила, нито в проведените интервюта, нито в представените по делото доказателства, се съдържат данни за преследване или основателни опасения от преследване на жалбоподателя по критериите за предоставяне на бежански статут, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Цялостният анализ на обясненията на кандидатстващият за закрила и на събраните по делото доказателства сочи, че причините за напускане на страната му по произход са от личен характер и не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, поради което и не са основание за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е констатирал и съществена разлика в данните за самоличността на кандидата, като посочил разминавания в датата и мястото му на раждане според представените към първата и към последващата молба документи. Тези констатации са интерпретирани от съда като предпоставка за подлагане на съмнение и на новите обстоятелства, посочени след първоначално подадената молба за закрила, и са определени от него като сочещи липсата на основание кандидатът за закрила да се счита за отговарящ на критериите в § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, като лице от уязвима група, доколкото е спорно, че и при първоначалното проведеното производство през 2019 г. е бил непълнолетен, непридружен. По отношение на преценката за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, като се е позовал на бежанската история на кандидатстващия за закрила и на наличните по делото справки за ситуацията в Афганистан, и като е съобразил, че кандидадтстващият е напуснал страната си на произход доброволно, а не поради опасност от тежки посегателства, съдът отхвърлил и наличието на критериите за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, като при това обсъдил и евентуалната приложимост на разпоредбите на ал. 6 и ал. 8 на същия член. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи и доказателства, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответната форма и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на У. Ю.. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че оспореното съдебно решение е необосновано, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и становища по делото, не е направил цялостен анализ на личната бежанска история в контекста на информацията за актуалната обстановка в Афганистан и не е изложил обосновани мотиви относно причините, поради които е отказал да кредитира опасенията от преследване поради обстоятелства, свързани с бащата и брата на жалбоподателя. При вярно установени и подробно обсъдени факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, административният съд е формирал законосъобразни изводи за липса на основанията, както по чл. 8, ал. 1, така и по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от касатора международна закрила. Обратно на твърдяното в касационната жалба, рискът от преследване по отношение на кандидатстващия за закрила е анализиран от съда и от гледна точка на неговите роднини, независимо, че не е пряко обвързан с търсеното от жалбоподателя задължително обсъждане с оглед приетото по делото Ръководство за Афганистан на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/, съдържащо информация по отношение риска от преследване за лицата, свързани с бившите сили на НАТО в Афганистан и членовете на техните семейства. Неоснователно е и оплакването за неправилност и незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд по отношение на приложението на чл. 8 от ЗУБ. Поддържаната от Ю. позиция и изложените от него твърдения в производството по първоначалната и по настоящата, последваща молба за закрила, не позволяват да се направи логична и последователна връзка между обстоятелствата около подаването на първоначалната и последващата молби за закрила. Твърденията, че подаването на процесната молба за закрила е обосновано с опасения от преследване, които се основават на изцяло новонастъпили събития, не намират опора в представените към молбата доказателства, както що се отнася до личната бежанска история на чужденеца и неговите роднини, така и що се отнася до изрично посочените от него специфики в обществено-политическия живот в Афганистан, след напускането на страната от него. Настоящата инстанция споделя като правилен решаващия извод на първоинстанционния съд във връзка с чл. 8 от ЗУБ, според който данните по делото сочат, че молителят е напуснал страната си по произход по лични причини, а не заради преследване. Липсва и основание да се приеме наличието на опасения от такова понастоящем или в бъдеще, респективно липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. Като неоснователно настоящата инстанция отхвърля и твърдението за неправилност на преценката на първоинстанционния съд, според който конкретната бежанска история в светлината на наличната информация за обстановката в страната му на произход не сочи на основания за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд правилно е съобразил актуалното състояние на държавата по произход, преди и след напускането й от чужденеца, както и точния момент на напускане, който датира години преди подаване на процесната молбата за закрила в България. Правилно съдът е съобразил и наличните по делото справки относно Афганистан – от 24.06.2024 г. и от 30.09.2024 г. Настоящата съдебна инстанция намира, че установената от първоинстанционния съд липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ по отношение на касатора не се опровергава и от представените в касационната фаза справки от 07.05.2026 г. и от 26.02.2026 г., в които се съдържат по-скоро данни относно икономическото и социалното положение в страната и не дотолкова данни във връзка с критериите за предоставяне на хуманитарен и бежански статут. В тази връзка следва да се има предвид също така, че представените пред административния орган и в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ на базата на преглед и анализ на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради и което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. При така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратнопропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на касационния жалбоподател се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то интензитетът на безогледно насилие в страната му би следвало да е на много високо ниво. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Настоящата инстанция намира също така за неоснователно и касационното оплакване за допуснати при постановяване на първоинстанционното решение нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на ситуацията в държавата на произход и на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти, като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,