Решение № 13025 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2011 г.

Решение № 13025 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на адв. Стойков, пълномощник на Елена Георгиева Крапова и на юрк. Солинков, надлежно упълномощен процесуален представител на ДНСК-София, против решение № 47/11.01.11 г. по адм. д. № 431/10 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд като разгледа допустимите, подадени от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, констатира: Предмет на оспорване пред първата инстанция е Заповед № РД-14-145/28.12.09 г. на зам. началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗУТ ЗУТ строеж "надстрояване и пристрояване на съществуваща двуетажна жилищна сграда" в УПИ VI-318, кв. 52 по плана на гр. Несебър, изпълнен от Елена Георгиева Крапова. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна заповедта в частта, с която е разпоредено премахване на "пристояване" към жилищната сграда с мотиви относно липсата на строеж с такава характеристика. Оспорването срещу заповедта в частта й относно разпореденото премахване на "надстряване" на жилищната сграда с обжалваното решение е отхвърлено по съображения, че такова е налице и е изпълнено без одобрен проект, влязло в сила разрешение за строеж и без съгласуване с компетентния орган предвид безспорния факт, че жилищната сграда е паметник на културата. Касационната жалба на адв. Стойков, пълномощник на Елена Георгиева Крапова касационният състав намира основателна по съображения, различни от изложените в нея. При проверката за съотвествие на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав констатира: В съставените в хода на административната преписка Констативни актове № № 6/31.03.09 г. и 109/06.10.09 г. извършените от касатора Крапова строителни и монтажни работи в собствената й двуетажна жилищна сграда-паметник на културата са описани, както следва: в първия - реконструкция, пристройка и надстройка с надзид 70 см. за обособяване използваемо подпокривно пространство в сградата, стоманобетонова конструкция, тухлени преградни стени, дървена покривна конструкция ЗП 100 кв. м. и кота корниз 6,50 м, а във втория - двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда с размери 4,50/1,10 м с височина до корниза 6,20 м с надзид 0,70 м със скатен покрив с дървена покривна конструкция, както и надзид 0,70 м над втория жилищен етаж с размери в план 11,50/10,00 м и скатен покрив с дървена покривна конструкция на същата жилищна сграда. В обжалваната заповед, издадена въз основа на тези констативни актове строежа определен като "надстрояване и пристрояване на съществуваща двуетажна жилищна сграда". По делото при съблюдаване правилата по чл. 195 и сл. ГПК, приложими на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, е изслушано и прието писмено заключение на в. л. инж. Минков, в което са залегнали констатации относно действителното състояние на строежа. Отразено от експерта е, че ремотните дейности засягат не само двуетажната жилищна сграда, паметник на културата, собственост на оспорващата Крапова, но и изградената на калкан двуетажна сграда, записана по кадастралния регистър на НИПК . За тази втора сграда по данни на вещото лице била висяща процедура по прехвърляне на собствеността от НИПК на оспорващата. В писменото заключение е посочена площта на всяка сграда съответно 50,90 кв. м. на първата и 49,44 кв. м. на втората, общо 100,34 кв. м. на първия етаж и съответно 73,70 кв. м. и 67,70 кв. м., общо 141,40 кв. м. на втория, включая еркерите и балконите, представяващи издатини спрямо първите етаи. Изложена е констатация за обединяване вторите етажи на двете сгради посредством общо стълбище в сградата, собственост на Крапова / премахнато такова във втората сграда/, "Г" образен коридор, продължаващ от първата към втората сграда, използваемо таванско подпокривно пространство, получено в резултат на осъществения надзид над вторите етажи на двете сгради с площ 112 кв. м. В устния си доклад в с. з., проведено на 06.07.10 г. експертът е обобщил констатациите по раздел V-ти от писменото заключение с уточнение, че се касае до рекунструкция на сградите, заснети в кадастралния план от 2006 г. като самостоятелни, в резултат на която понастоящем сградата е една. Тези безспорни установявания по делото налагат извод за незаконосъобразност на заповедта в нейната цялост, вкл. в частта относно произнасянето на административния орган за "надсрояване". В констативните актове се сочи квадратура на т. нар "надстрояване" и покривна конструкция 100 вк. м, респ. размери в план 11,50/10,00 м., приблизителна на общата квадратура на констатираната от вещото лице покривна конструкция, разположена вкл. над еркери и балкони. Строежът в КА № 6/31.03.09 г. е определен като "реконструкция", характеристика, установена по категоричен начин по делото. Ето защо, следва да се приеме, че описанието на строежа, предмет на разпорежданията по заповедта не отговаря на действителното фактическо положение, касае се не до "надстрояване и пристояване на съществуваща двуетажна жилищна сграда" а до реконструкция на тази и друга съществуваща в имота сграда, при която в резултат на извършените строителни и монтажни работи сградите са функционално обединени в една -с общи стълбище, коридор, подпокривно пространство и общ скатен покрив. Установяването за наличие на строеж, различен от строежа, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед прави същата незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Обжалваното решение, в частта, с която строежът е разглеждан като "надстрояване" на съществуваща двуетажна жилищна сграда се явява материалноправно незаконосъобразно и необосновано, постановено в разрез с установяванията по делото /чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК/. Следва в тази част решението да бъде отменено и вместо него постновено друго, с което заповедта се отмени и в тази част. Изложените по повод проверката по чл. 218, ал. 2 АПК правни изводи определят касационната жалба на ДНСК София като неоснователна, без необходимост от обсъждане на конкретните касационни доводи, изложени в нея. В отменителната административния акт част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед горното, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение