Решение № 6412 от 15.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) Кърджали, подадена чрез пълномощника му юрк. Милева, против Решение 271/16.09.2022 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по административно дело 84/2022 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 09/06/1/0/ 00576/3/01/04/01 от 16.02.2022 г. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационната жалба В. Радичев, [ЕГН] с адрес: гр. Кърджали, [адрес] оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Белев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд Кърджали и да му се присъдят разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Кърджали е АУПДВ 09/06/1/0/ 00576/3/01/04/01 от 16.02.2022 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ Кърджали, с който на основание чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447.50 лв., представляваща второ плащане, и е установено на В. Радичев подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лв., представляващо получено първо плащане с лихва от изтичането на срока за доброволно плащане. Според мотивите на акта при извършените административни проверки и проверка на място след получено чрез ИСУН искане за второ плащане е констатирано неизпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 2 във вр. с т. 1, т. 4, т. 7 и т. 8, както и на чл. 6, ал. 1, т. 3 от административен договор BG06RDNP001-6.001-0649-C01/24.10.2019 г., изразяващо се в неизпълнение на бизнес плана; неподдържане на минималните изисквания на критериите за подбор, по които проектното предложение е оценено; неподдържане на икономически размер на стопанството, измерен в СПО, за който е одобрен, както и неосъществяване на увеличението му; неуведомяване своевременно на фонда за всички обстоятелства, от значение за изпълнение на договорните и нормативни задължения. Изложени са мотиви за неизпълнение на бизнес плана в частта му Специфични цели и резултати (таблица 7), а именно увеличение на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, с минимум 4 000 евро и в частта му Планирани инвестиции и дейности (таблица 8) - създаване на трайно насаждение от сливи 6 дка; също така на таблица 9, според която е поето задължение през 2021 г. да се отглеждат череши 21 дка и сливи 6 дка. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в изпълнение на делегираните му правомощия по чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП от изпълнителния директор на фонда в предвидената от закона писмена форма. След като подробно е изложил фактите по спора и е обсъдил мотивите на акта, съдът е обосновал извод, че в нарушение на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП второто плащане е отказано и е поискано връщане на полученото първо плащане на безвъзмездната финансова помощ с АУПДВ. Изложил е съображения за това, че в случая са налице фактически и правни основания за извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ в приложимата му към датата на акта редакция. Освен това според него оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и поради непосочването в него на правните основания по приложимата Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо и правилно. Административният договор с BG06RDNP001-6.001-0649-C01/24.10.2019 г., на чието неизпълнение се позовава административният орган, е сключен на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора изпълнителният директор на ДФ Земеделие предоставя на В. Радичев безвъзмездна финансова помощ за одобреното проектно предложение BG06RDNP001-6.001-0649 (бизнес план), което бенефициерът се задължава да изпълнява. Според ал. 2 одобряването на финансовата помощ е въз основа на представените документи на етапа на кандидатстване, вкл. бизнес план, и извършени проверки по чл. 29, ал. 2 ЗУСЕСИФ, а според чл. 14, ал. 1 договорът може да бъде изменян при наличието на основанията по чл. 39, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Както правилно е констатирал първостепенният съд, безвъзмездната финансова помощ е предоставена по подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. и попада в обхвата на чл. 19, пар. 1, б. а), i от Регламент (ЕС) 1305/2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета. Условията и редът за прилагането й са уредени в Наредба 14/28.05.2015 г. В чл. 38, ал. 1 от наредбата са регламентирани основанията за отказ на второто плащане и връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ и по-конкретно т. 2 неизпълнение на бизнес плана; т. 4 неувеличен икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО; т. 9 - проектът е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен. Нито едно от изброените правни основания не е посочено в акта. Сключването на административен договор по реда на ЗУСЕСИФ в приложимата редакция, който според чл. 1, т. 2 определя реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ, вкл. Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ал. 2), предпоставя и приложението на чл. 70, ал. 1 от същия, според който финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на изброените основания. Този законов текст се намира в раздел трети от глава пета на закона, озаглавен Администриране на нередности и извършване на финансови корекции , а според чл. 69, ал. 1 от същия раздел управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) 1303/2013 (т. 36 нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза). В случая безспорно според мотивите на акта издателят му е констатирал нередност по определението в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция, както е приел административният съд, към който препраща и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.). Неоснователен е доводът на касатора, че констатираното от него неизпълнение на бизнес плана не представлява неизпълнение на одобрени индикатори според чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, тъй като индикаторите са това, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата в случая площ на земеделското стопанство, засадена с определен вид костилкови овощни насаждения (череши и сливи), отглеждани биологично. По така изложените съображения решението на Административен съд Кърджали следва да бъде оставено в сила и на ответника да се присъдят сторените разноски. (няма искане и доказателства към момента). Има възражение за прекомерност. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение