Решение № 2527 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2020 г.

Решение № 2527 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1970 от 3.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1703/2020 г., Административен съд (АС) – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Пърфект клиър 2017" ЕООД, ЕИК [ЕИК], представлявано от управителя А. Калофоридова - Славчева срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-344-0378790/23.06.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Пърфект клиър 2017" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [адрес], представлявано от управителя А. Калофоридова – Славчева, чрез процесуален представител адв. Я. Крайчев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Пловдив е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е игнорирал събраните по делото доказателства, като погрешно е възприел цялата фактическа обстановка и е постановил съдебен акт при липса на мотиви. Счита, че по делото не доказан именно фактът на извършеното нарушение от страна на търговеца. Според жалбоподателя, затварянето на обекта за 14 дни би довело единствено до настъпване на вреди за адресата на акта. В тази връзка твърди, че в ЗНПАМ липсват относими мотиви относно продължителността на срока на мярката, като се оспорва изводът на административния съд относно мотивирането на целесъобразността на наложената мярка. В касационната жалба се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Към касационната жалба се представят доказателства (касови отчети). Касаторът, прави доказателствено искане за допускане до разпит на длъжностните лица участвали при проверката на обекта. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски, като представя адвокатско пълномощно пред настоящата инстанция. Ответният по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му юрк. Зафирова, излага становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор от 3.12.2020 г. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Счита, че предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение следва да е в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Пърфект клиър 2017" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес] представлявано от управителя А. Калофоридова- Славчева против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-344-0378790/23.06.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - фурна за закуски, находяща се в гр. Пловдив, ул. "Богомил", № 34, стопанисван от "Пърфект клиър 2017" ЕООД с ЕИК [ЕИК] и забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Обосновано и в съответствие със закона административния орган е приел, че цитираното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е безспорно установено от събраните по делото доказателства. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обективирана в Протокол сер. АА № 0378790/16.06.2020 г. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ, в случая не е издаден фискален бон /фискална касова бележка/ от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство. По делото не са представени доказателства за липсата на извършено нарушение от страна на търговеца. 2. ПАМ е издадена в съответствие с целта, която преследва закона, а именно с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. 3. Продължителността на срока на наложената ПАМ е обоснована с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл забраната за достъп до търговския обект е с продължителност от 14 дни, като при предвиден в закона максимален срок до 30 дни, съдът е счел, че наложеният срок е в рамките на законоустановения, същия е съразмерен на извършеното нарушение. 3. Издадената мярка е в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК. 4. Без значение за настоящото производство е изхода от административно наказателното производство, започнало с издаването на АУАН. В тази връзка съдът е посочил, че производствата по чл. 186 и 187 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение на основание чл. 185 от ЗДДС са две отделни производства. Като разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС на свой ред само насърчава събирането на наложените глоби и имуществени санкции, но няма нищо общо със законосъобразността на ПАМ. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената мярка и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и незаконосъобразно. Основното оплакване на касационния жалбоподател е за липса на извършено нарушение от страна на търговеца. Излагат се и подробни доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност и целта на закона са били спазени. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По делото действително няма спор за факти. При извършена на 16.06.2020 г. в 08: 35 ч. контролна покупка в търговски обект – фурна за закуски, стопанисвана от "Пърфект клиър 2017" ЕООД, на стока – 2 бр. банички и 1 бр. айран на обща стойност 3, 10 лева, заплатени в брой, не е издаден фискален касов бон от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., което обстоятелство изрично и посочено в съставения протокол за извършената проверка (ПИП) серия АА № 0378790 от 16.06.2020 г. - л. 62 -64 от първоинстанционното дело. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС – ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В тази връзка следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни твърденията на касатора за липса на извършено нарушение, като представените касови отчети, които са представени и пред първоинстанционния съд не следва да бъдат обсъждани. Настоящата инстанция, обаче, не споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е мотивирана относно срока за налагане на мярката, както и че не е бил нарушен принципът за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, изразяващи се в недопускане до разпит на длъжностните лица участвали при проверката Н. Панчев, както и свидетелят на проверката Л. Манолов. Допуснатото нарушение е несъществено, предвид обстоятелството, че по делото са събрани писмени доказателства, съставени именно от поисканите свидетели и фактите и обстоятелствата са безспорно установени от писмените доказателства. Неоснователно е искането на касатора за допускане до разпит на същите свидетели. Като е стигнал до извод за законосъобразност на заповедта за налагане ПАМ, Административен съд – Пловдив е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата да бъде уважена, а издадената заповед за налагане на ПАМ – отменена. При този изход на спора Националната агенция по приходите – гр. София следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател разноски по делото за двете инстанции в общ размер от 620, 00 лева. От тази сума 550, 00 лева са дължими за първата инстанция (50, 00 лева държавна такса и 500, 00 лева адвокатски хонорар, за който е представен договор за правна защита и съдействие – л. 4 от първоинстанционното дело). Останалите 70, 00 лева съставляват разноски за настоящата инстанция, които представляват внесената държавна такса, доколкото липсват други доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на ответника по касация за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Тъй като касационния жалбоподател е заплатил по-малко държавна такса от дължимата съгласно чл. 227а, ал. 1 АПК, същият следва да бъде осъден да заплати още 300 лв. държавна такса по сметка на Вас. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,