Решение № 8732 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2010 г.

Решение № 8732 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Василев Димитров от гр. Монтана, срещу решение № 1926/15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 12261/2009 г., с което състав на III отделение на ВАС е отхвърлил жалбата на Димитров, против заповед № К-6361/31.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага доводи, че съдът не е обсъдил доводите му в жалбата и неточно е тълкувал разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. В писмени бележки пълномощника на касатора, адв. Е. Йорданов да развива доводите в жалбата, като твърди, че не са обсъдени доводите за освобождаване на жалбоподателя от несъществуваща длъжност, тъй като щатовете в структурите и длъжностите не са утвърдени, както изисква разпоредбата на чл. 171 от ЗМВР. Позовава се на ТР № 6/07 г. на ОС на ВАС. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез проц. си представител юрк. Цонева, моли съда да остави в сила обжалваното решение по подробно изложени доводи в писмено становище. Прокурорът при Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото намира, че касационната жалба е подадена в срока по 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е била заповед № К-6361/31.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Иван Димитров, на длъжност началник на група в "пожарна безопасност и спасяване", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначението. За постанови обжалваното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила. Държавният служител има 24 години, 11 месеца и 22 дни, при общ осигурителен стаж 26 години, 11 месеца и 22 дни, поради което съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 69 КСО, за да се приложи чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР - 2/3 от осигурителния стаж да е изслужен като служител на МВР. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта, предмет на обжалване, е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Не е налице твърдяното от касатора неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, предоставена изцяло на инициативата на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР независимо от възрастта при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не, каквито са твърденията в касационната жалба. С § 52 Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗИДЗМВР/, ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г. се отменя глава осма "Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението" с членове 92 - 110. Съгласно § 109, ал. 1 от същия закон, създадените областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението". Ако към Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" преди изменението на закона са съществували групи към РС "Пожарна безопасност и защита на населението", то след закриването й, в областните дирекции на МВР се създават звена от по-нисък ранг - отдели, сектори, районни управления, участъци и др. /чл. 12 от ППЗМВР, ДВ, бр. 91/08 г./. Следователно, към момента на прекратяването на служебното правоотношение, длъжността началник група "ДПКПД" в РС "ПБЗН" - гр. Монтана, кат. В не е съществувала, но § 110, ал. 1 от ЗИДЗМВР изисква запазване на служебните правоотношения, а § 109, ал. 1 предвижда правоприемство. При това положение няма как в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да се посочи длъжност в група към РС "Пожарна безопасност и защита на населението", след като "Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението" по закон вече не съществува. Поради това е посочена съответстващата длъжност на касатора в новосъздадената областна дирекции на МВР в качеството й на правоприемник на закритата Национална служба. Следва да се има предвид също така, че предмет на съдебен контрол е заповед за прекратяване на служебно правоотношение, а такова безспорно е съществувало към датата на издаването й. Обстоятелството, че касаторът не е бил назначен с изрична заповед на министъра на длъжността началник на група в "Пожарна безопасност и спасяване" към Областна дирекция на МВР - Монтана не е основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, след като такова безспорно съществува по силата на § 110, ал. 1 от ЗИДЗМВР. Неоснователно е позоваването на ТП № 6/07 г. на ОСС на ВАС, тъй като същото е във връзка с разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и преди приемането на т. 13 на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР с ДВ бр. 69/08 г. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,