Решение № 4695 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14041/2018 г.

Решение № 4695 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14041/2018 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО" против решение № 2082 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 3479/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против Решение № ПВ-193-ПР/2017 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив /РИОСВ–Пловдив/ да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение /ИП/"Проектиране и изграждане на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци, включително осигуряване на необходимото оборудване и на съоръжения и техника за разделно събиране на зелени и биоразградими отпадъци на територията на община Кричим" с местоположение – в ПИ 39921.301.2, местност "Сух дол", гр. Кричим, община Кричим, област Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за пороци на съдебното решение - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението да не се прави ОВОС е необосновано. Имотът, в който се реализира инвестиционното предложение попада в защитена зона ЗЗ BG 0002057 "Бесапарски ридове", община Кричим. Необходимо е възстановяването на екологичното равновесие в имота, където през 2018 г. вече няма дупки на лалугери /установени през 2007 г./, представляващи основен хранителен ресурс за дневните грабливи птици, някои от които много редки и застрашени. Непосредствено до имота се намира депо за отпадъци на община Кричим, което не е закрито и рекултивирано, като при постановяване на процесното решение да не се прави ОВОС не е взет предвид кумулативния ефект от депото и процесното ИП върху условията на живот на застрашените птици в зоната, вкл. царският орел. С решението да не се прави ОВОС се възпрепятства разглеждането на нулевата алтернатива - какво би станало, ако изобщо ИП не се реализира. В Общинската програма за опазване на околната среда на община Кричим 2014-2020 г. /приложена по делото/ на стр. 69 се планира Поетапно въвеждане на фамилно компостиране на биоразградими отпадъци - мярка 1.3.3., за която се планира финансиране от бюджета на общината, а не финансиране от фондовете на ЕС, поради което процесното ИП е ненужно. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо него да се отмени оспорения акт на директора на РИОСВ Пловдив. Ответникът - директорът на РИОСВ Пловдив, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът община Кричим редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Пловдив, е решение № ПВ-193-ПР /2017 г., на директора на РИОСВ Пловдив, с което на основание чл. 93, ал. 1 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС /Наредбата за ОВОС/, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, чл. 40, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/, представена писмена документация от Възложителя по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС, становища на РЗИ Пловдив и Басейнова дирекция "Източно-беломорски район", е решено да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, ИП подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Предметът на ИП е изграждане на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци на територията на община Кричим, с капацитет 2 200 тона в ПИ 39921.301.2, местност "Сух дол", гр. Кричим, с площ 7 515 кв. м. ПИ 39921.301.2 попада в границите на защитена зона BG0002057 "Бесапарски ридове" за опазване на дивите птици, обявена със заповед №РД-786/29.10.2008 г. /ДВ бр. 106/2008 г. / на МОСВ. В решението на директора на РИОСВ Пловдив е посочено, че инвестиционното предложение попада в обхвата на т. 11, буква "б" от Приложение № 2 на ЗООС. При направената проверка за допустимост по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Наредба за ОС се констатира, че ИП е допустимо спрямо режима на защитената зона, определен със обявяването й. ИП подлежи на оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на чл. 31, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗБР предвижда, че планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗБР, за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а. С решението на директора на РИОСВ Пловдив, след преглед на представената информация и на основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОС, въз основа на критериите по чл. 16 от нея е извършена преценка за вероятната степен на въздействие, според която, предвид местоположението, характера и мащаба на инвестиционното предложение, реализацията му няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитената зона. В мотивите на решението са изложени съображения относно: 1. Характеристиката на инвестиционното предложение; 2. Местоположението на ИП; 3. Типа и характеристиките на потенциалното въздействие върху околната среда; 4. Обществения интерес към ИП. С писмо изх. №ПУ-01-271/08.11.2017 г. Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е дала заключение за допустимост на ИП от гледна точка на ПУРБ и ПУРН на ИБР и постигане целите на околната среда, като е определила водовземането да се извърши само от подземно водно тяло BG3 G000000 Q013 "Порови води в Квертернер – Горнотракийска низина" с максимална дълбочина на водовземане не повече от 25 м и при спазване условията в решението. С писмо изх. № 8461/16.11.2017 г. Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ Пловдив е определила, че при стриктно спазване на нормативното законодателство не се очаква здравен риск за населението от реализацията на ИП. В процедурата по издаване на решението е осигурен обществен достъп до информацията по ИП по Приложение № 2 по реда на чл. 6, ал. 9 и 10 от наредбата за ОВОС. С писмо изх. №РД-02-15-196#15/20.11.2017 г. община Кричим уведомява РИОСВ – Пловдив за липсата на възражения относно ИП. Съгласно приложимата в случая процедура по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за: 1. инвестиционни предложения съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 93, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение. Ал. 4 на чл. 93 ЗООС изисква необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 да се преценява въз основа на: 1. характеристиките на инвестиционното предложение: а) размер, засегната площ, параметри, мащабност, обем, производителност, обхват, оформление на инвестиционното предложение в неговата цялост; б) взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения; в) използване на природни ресурси, земните недра, почвите, водите и на биологичното разнообразие; г) генериране на отпадъци; д) замърсяване и вредно въздействие; е) риск от големи аварии и/или бедствия, които са свързани с инвестиционното предложение, включително причинени от изменението на климата, в съответствие с научните познания; ж) рисковете за човешкото здраве поради неблагоприятно въздействие върху факторите на жизнената среда по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето; 2. местоположението на инвестиционното предложение, което може да окаже отрицателно въздействие върху нестабилните екологични характеристики на географските райони, поради което тези характеристики трябва да се вземат под внимание; 3. типа и характеристиките на потенциалното въздействие върху околната среда, като се вземат предвид вероятните значителни последици за околната среда във връзка с критериите по т. 1 и 2 по отношение на въздействието на инвестиционното предложение върху елементите по чл. 95, ал. 4; 4. обществения интерес към инвестиционното предложение. Според чл. 93, ал. 5 ЗООС, с оглед преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за случаите по ал. 1, при съобразяване с критериите по ал. 4 възложителят на инвестиционното предложение: 1. предоставя информация за характеристиките на инвестиционното предложение и за вероятните значителни последици от него за околната среда и човешкото здраве; 2. предоставя описание на инвестиционното предложение, което съдържа по-конкретно: а) описание на физическите характеристики на инвестиционното предложение в неговата цялост и където е приложимо - дейностите по събаряне и разрушаване; б) описание на местонахождението на инвестиционното предложение, по-специално с оглед на екологичната чувствителност на географските области, които е вероятно да бъдат засегнати; в) описание на аспектите на околната среда, които е вероятно да бъдат значително засегнати от инвестиционното предложение; г) доколкото е налична информация: описание на всички вероятни значителни последици на инвестиционното предложение за околната среда и човешкото здраве, които произтичат от: очакваните остатъчни вещества и емисии, както и от генерираните отпадъци; използването на природните ресурси, почвите, земните недра, водите и на биологичното разнообразие; 3. когато е приложимо, съобразява наличните резултати от други съответни оценки на въздействието върху околната среда, извършени по реда на специален закон; 4. предоставя описание на характеристиките на инвестиционното предложение и/или на предвидените мерки за избягване или предотвратяване на предполагаемите значителни неблагоприятни последици за околната среда и човешкото здраве. Въз основа на изложеното, съгласно чл. 93, ал. 6 от ЗООС, органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка. Процедурата по чл. 93 от ЗООС е конкретизирана в Глава втора "Уведомяване. Преценяване необходимостта от ОВОС" от Наредбата за ОВОС – чл. 4 и сл. С обжалваното решение тричленният състав на съда е отхвърлил жалбата на сдружението срещу Решение №ПВ-193-ПР/2017 г. на директора на РИОСВ Пловдив за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за ИП. Съдът е изложил подробни мотиви въз основа на които е направил извод, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възложителят е информирал компетентните органи по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от НУРИОВОС и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС. Представил е информацията по чл. 4, ал. 3 НУРИОВОС. Засегнатата общественост е информирана по предвидения за това в закона ред. Извършено е съгласуване с Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Пловдив, с Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, със специализирани дирекции на министерството на околната среда и водите. Според становището на РЗИ – Пловдив няма необходимост от извършване на ОВОС за ИП, тъй като при строителството и обслужването на същото ще се използва съществуващата пътна инфраструктура, като изграждането на обекта не крие здравен риск.. Първоинстанционният съд е приел, че преценката да не се извършва ОВОС е направена като са взети предвид критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, чл. 31, ал. 4 и 6 от ЗБР и чл. 16 от Наредбата за ОС. Изложил съображения за неоснователност на възраженията на жалбоподателя. Кредитирал е заключението на вещото лице по приетата съдебно-екологична експертиза, което поддържа, че имот № 39921.301.2 попада изцяло в защитена зона ЗЗ BG 0002057 "Бесапарски ридове", но в границите на имота не са установени на терен видове, предмет на опазване в защитената зона и имотът, където ще се реализира инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. След оглед на място и направени изчисления, вещото лице е посочило, че мащабът на ИП е пренебрежимо малък – 0, 051 % от общата площ на Защитената зона, и поради това неблагоприятното въздействие върху зоната ще е незначително и няма да доведе до фрагментация на защитената зона в мащаб, който би застрашил тяхното съществуване и е съвместимо спрямо режима определен с целите и опазването й. Вещото лице е посочило, че на територията на м. "Сух дол" има общинско сметище, като общината е предприела действия по преустановяване на дейността му, но все още процедурата не е приключена. Съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства в съдебното производство, от които да се направи извод, че извършените предвидени в закона съгласувания, въз основа на които на административният орган е направил изводите си, са неправилни. Само твърденията, че са налице основания за извършване на ОВОС, без да се посочват и доказват конкретни факти, не дават основания за отмяна на акта. Решението е неправилно. Налице са нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон при постановяването му. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗООС, оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на: 1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1. В Приложение № 1 по чл. 92, ал. 1 от ЗООС - по т. 1 е предвидено провеждане на ОВОС за: "Инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците". Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за: 1. инвестиционни предложения съгласно приложение № 2. Инвестиционното предложение, предмет на оспорения административен акт, е определено от директора на РИОСВ Пловдив като попадащо в обхвата на т. 11, буква "б" от приложение № 2, относно - б) (доп. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) инсталации и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци (невключени в приложение № 1). Предвид тази класификация, определящ фактор за провеждане на ОВОС за съответния обект е капацитетът на денонощие на съответната инсталация. За процесното ИП, в нито един от документите относно ИП - /процесното решение на директора на РИОСВ, инвестиционното предложение, искането за определяне необходимостта от ОВОС, заключението на СЕЕ, проектната документация приложена към административната преписка/, не е посочен капацитетът в тонове на денонощие на компостиращата инсталация, което затруднява преценката относно това, в кое от двете приложения попада същата – дали в Приложение № 1 или в Приложение № 2. В документацията е посочен общият годишен капацитет на инсталацията от 2200, т., но не става ясно какъв е капацитетът на денонощие. Не се установява поради това, как административният орган е определил, че инсталацията попада в категорията по т. 11, б. "б" от "Приложение" № 2 на ЗООС, където се извършва преценка за ОВОС /т. е. не е императивно задължително/, след като това зависи от величината капацитет на денонощие, която не се споменава никъде. Също така, не е взето предвид и това, че освен подаденото уведомление за инвестиционно предложение за инсталация за компостиране с вх. № ОВОС-1340/27.10.2017 г. /на л. 74 по адм. д. № 3479/2017 г. / е подадено и уведомление за инвестиционно предложение с вх. №ОВОС-1346/30.10.2017 г. /л. 84 по адм. д. № 3479/2017 г. / за инвестиционно намерение "Изграждане на един тръбен кладенец за нуждите на компостираща инсталация за разделно събрани зелени и/ или биоразградими отпадъци, с цел производство на висококачествен продукт "компост". Посочено е, че във връзка с изграждане на тръбен кладенец и вземайки предвид фактите, че липсват данни за определяне на параметрите на водоносния хоризонт е необходимо извършване на хидрогеоложко проучване. В описанието на това инвестиционно приложение по т. 2 е посочено, че се предвижда изграждане на сондаж с дълбочина 30 м, а не 25 м каквато е препоръката на БД ИБР. Видно от приложен на л. 92 по адм. д. № 3479/2017 г. чертеж – Геолого-литоложка колонка и конструкция на проучвателен тръбен кладенец, предвиденият сондаж е с дълбочина 30 м, а не 25 м съгласно изискванията, като участъкът от -25 м до -30 м е предвиден за монтиране на потопяема помпа /от -25 м до -28 м/. Следва да се има предвид, че това е отделно инвестиционно предложение, което като самостоятелен обект е трябвало да премине през отделна и самостоятелна преценка на РИОСВ за ОВОС, предвид на това, че с него ще бъдат засегнати подземни води, като предметът му е различен от процесното. Следвало е също да премине през процедура на обявяване като самостоятелно инвестиционно намерение, още повече, че е посочена необходимост от извършване на хидроложко проучване, което няма данни да е извършено. Вместо това инвестиционното намерение е присъединено и разгледано като част от процесното ИП за компостиращата инсталация, без да се споменава на какво фактическо и правно основание е сторено това. В приложение № 1 към чл. 92, ал. 1 от ЗООС е предвидено задължителна ОВОС за - 11. Добив на подземни води или схеми за изкуствено подхранване на подземните води с годишен обем на добиваната вода или вода за подхранване 10 млн. куб. м или повече. В приложение № 2 към чл. 93, ал. 1 от ЗООС е предвидена преценка за извършване на ОВОС за т. 10, буква "н" н) (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) схеми за добив на подземни води и изкуствено подхранване на подземни води (невключени в приложение № 1). Т. е. приложеното инвестиционно предложение за тръбен кладенец е обект, който подлежи на самостоятелно изследване и преценка за ОВОС в процедура по чл. 93, ал. 1 ЗООС /приложение № 2/, също и поради непълнотата и неизясняването на фактите относно обема на добива на подземни води. На л. 53 по адм. д. № 3479/2017 г. в част "Водоснабдяване" от подаденото от община Кричим искане за преценяване на необходимостта за ОВОС за ИП - инсталация за компостиране е посочено, че водоснабдяването на обекта се предвижда да бъде решено с изграждане на един тръбен кладенец, като е предвидено да се изгради сондаж с дълбочина 30 м. Предварителните разчети които са посочени за количеството вода са: Средно годишно количество /Qср. год. = 63072 м3 годишно = 173, 8 м/d ^ 2, 00 l/s. Посочено е обаче, че в зависимост от хидрогеоложкото проучване и водното ниво в проучвателния сондаж ще се избере подходящо помпено оборудване, което да е съобразено с ресурсите на кладенеца. В зависимост от резултатите от проучвателния сондаж, опитно-филтрационните тестове и определянето на хидрогеоложките параметри на пласта ще се прецизира водното количество и ще се направи нов технологичен разчет, съгласно възможностите на сондажа. При издаване на процесното решение на директора на РИОСВ Пловдив не е взето предвид, че се касае за отделно инвестиционно предложение за изграждане на тръбен кладенец, което подлежи на самостоятелна преценка относно потенциалното въздействие от изграждането и експлоатацията му: върху околната среда, защитените видове и цялостната площ на защитената зона, в която се намира имотът, предвид и съществуващите неясноти относно водния ресурс и необходимостта от извършване на проучванията посочени по-горе. Следвало е също така за реализирането на второто ИП – тръбен кладенец отделно да се вземат съответните становища от РЗИ /респ. Министерство на здравеопазването/, БД ИБР, съответните дирекции "Контрол на околната среда" – отдел "Контролна дейност" с направления "Опазване чистотата на атмосферния въздух, вредни физични фактори, опазване на водите, екологична отговорност и доброволни ангажименти, опасни химични вещества и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества" и "Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването" и Отдел "Управление на отпадъците и опазване на почвите"; Дирекция "Превантивна дейност" с направления "Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда", "Биологично разнообразие, защитени територии и зони" и "Специализирани регистри". Произнасянето по ИП за тръбен кладенец като част от ИП за компостираща станция е довело до недоизясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с двете ИП /обединени № ОВОС-1340/27.10.2017 г. и № ОВОС-1346/30.10.2017 г./. Не става ясно на какво основание и с какъв акт двете ИП са обединени, след като касаят различни по своята същност обекти, подлежащи на различна нормативна уредба и изисквания и с отделен, самостоятелен, както и съвкупен ефект върху околната среда, който е трябвало да бъде подробно разгледан и анализиран от административния орган. С произнасянето си с решение №ПВ-193-ПР/2017 г. директорът на РИОСВ – Пловдив е изразил волеизявлението си да не се извършва ОВОС относно ИП за компостиращата инсталация, но е засегнал тръбен кладенец, без да спомене, че за същото има подадено отделно ИП. По същия начин становищата на РЗИ, БД ИБР, РИОСВ – Дирекция КОС, ПД /отдели – УООС, КД/ са дали становища относно ИП за компостираща нсталация, без да е отчетена необходимостта от самостоятелна оценка на ИП за тръбен кладенец. Също така е следвало административният орган да прецени ефектът от кумулативното въздействие върху околната среда, защитените видове, вода, почва и пр. от изграждането, реализирането и експлоатацията на двете инвестиционни предложения /намерения – за компостираща инсталация и за тръбен кладенец, вземайки предвид и отражението на съществуващото депо за битови отпадъци, което все още не е закрито съгласно приложените по делото доказателства и заключението на съдебно-екологичната експертиза. От изложеното следва извод, че процесното решение на РИОСВ да не се извърши ОВОС за ИП е постановено при недоизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Следва да се вземе предвид и възражението на касатора, че процесното ИП за инсталация за компостиране на отпадъци не е предвидено и съгласувано с одобрените от ОбС Кричим Програма за опазване на околната среда 2014-2020 г. и Програма за управление на отпадъците 2014-2020 г. Това е важно, имайки предвид акцентът, който е поставен в Общинската програма за опазване на околната среда 2014-2020 /л. 184 и сл. от адм. д. 3479/2017 г. / върху защитените зони. На л. 217 от същата – в глава 5. 4 "Защитени зони" са описани подробно защитените зони в община Кричим, като по т. 5.4.1 е посочена ЗЗ "Бесапарски ридове", в който е предвидено да се ситуира процесното ИП. Описано е местоположението на защитената зона, релеф, климатични и други условия и множеството специални и редки растителни и животински видове /вкл. птици/, които обитават тази зона. По отношение на птиците, е посочено, че "Бесапарски ридове" /BG0002057 са защитена зона – част от българската и европейска екологична мрежа "Натура 2000", обявена със заповед №РД-786/29.10.2008 г. на МОСВ, с цел опазване и поддържане в благоприятно състояние на защитени и застрашени видове грабливи птици и техните местообитания. От 2005 г. ЗЗ "Бесапарски ридове" е обявена от BirdLife International за орнитологично важно място. Тя обхваща землищата на няколко населени места от общините Пазарджик, Брацигово, Пещера, Стамболийски и Кричим, ограничена от изток и север съответно от реките Стара река и Марица. Намира се под контрола на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ Пловдив. В защитената зона "Бесапарски ридове" са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на Р България /1985 г. /. От срещаните видове 43 са с европейско природозащитно значение, като световно застрашени са 2 вида. Зоната осигурява подходящи местообитания на 25 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Съгласно Член 1. 1, тази Директива се отнася до съхраняването на всички видове естествено срещащи се в диво състояние птици на Европейската територия на държавите членки, за които Договорът е в сила. Тя включва защитата, управлението и контрола на тези видове и определя правилата за тяхното използване. 2. Тя ще се прилага за птиците, техните яйца, гнезда и местообитания. Съгласно чл. 2 от Директива 79/409 на ЕС, Държавите членки ще предприемат необходимите мерки за поддържане популациите на видовете, споменати в Член 1, на ниво, което отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, или за адаптиране популациите на тези видове към това ниво. Съгласно Член 3. 1. от посочената директива на ЕС, в светлината на изискванията, разгледани в Член 2, държавите членки ще вземат необходимите мерки за опазване, поддържане или възстановяване на необходимите разнообразие и местообитания за всички видове птици, споменати в Член 1. 2. Опазването, поддържането и възстановяването на биотопите и местообитанията ще включват основно следните мерки: а) създаване на защитени територии; б) поддържане и управление в съответствие с екологичните нужди на местообитанията в и извън защитените зони; в) възстановяване на разрушените биотопи; г) създаване на биотопи. Съгласно Член 4. 1. от Директивата, видовете споменати в Приложение I ще бъдат предмет на специални консервационни мерки, отнасящи се до техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространение им. В тази връзка, трябва да се имат предвид: а) видове застрашени от изчезване; б) видове, чувствителни към специфичните промени на техните местообитания; в) видове, разглеждани като редки, поради своите малочислени популации или ограничено местно разпространение; г) други видове, изискващи особено внимание, поради специфичния характер на техните местообитания. Тенденциите и измененията в популационните нива ще бъдат използвани като база за оценки. Държавите членки подробно ще определят най-подходящите територии по брой и размери като специални защитени зони [1] за съхраняването на тези видове, взимайки предвид техните изисквания за защита в териториите и акваториите, където тази Директива се прилага. 2. Държавите членки трябва да предприемат подобни мерки за редовно срещащите се мигриращи видове, които не са споменати в Приложение I, имайки предвид тяхната нужда от защита в териториите и акваториите, където тази Директива е в сила, дотолкова, до- колкото това засяга техните райони на размножаване, линеене, зимуване и почивка по техните миграционни маршрути. За тази цел държавите членки ще обърнат особено внимание на защитата на влажните зони и особено на влажните зони от международно значение. 3. Държавите членки ще изпращат на Комисията цялата необходима информация, така че тя да има възможност да поеме необходимите инициативи с оглед на необходимата координация за осигуряване на условия, необходими за превръщането на териториите, обезпечени в параграф 1 и 2 по-горе, в едно цяло, отговарящо на изискванията за защита на тези видове в географските акватории и територии, където тази Директива е в сила. 4. По отношение на защитените територии споменати в параграф 1 и 2 по-горе, държавите членки ще вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване условията в местообитанията, или всякакъв вид безпокойство, засягащо птиците, дотолкова, доколкото те ще бъдат от значение, имайки предвид целите на този Член. Извън тези защитени територии държавите членки също ще се борят за избягване на замърсяването и влошаване условията в местообитанията. Член 5 от Директива 79/409 съдържа изискване, че: Без да нарушават Член 7 и 9, държавите членки ще предприемат необходимите мерки за създаване на обща система на защита на всички видове птици, споменати в Член 1, забранявайки по специално: а) преднамерено убиване или улавяне по какъвто и да е метод; б) преднамерено разрушаване или увреждане на техните гнезда или яйца, или преместване на техните гнезда; в) събиране на техните яйца от дивата природа и тяхното запазване дори в случаите, когато те са празни; г) преднамерено обезпокояване на тези птици, особено през периода на размножаване и отглеждане на малките, дотолкова доколкото обезпокояването има значение от гледна точка целите на тази Директива; д) задържане на птици от видовете, чието ловуване и улавяне са забранени. От приложените по делото доказателства не се установява по безспорен начин тези изисквания на Директива 79/409 на ЕС да са били съобразени и спазени в тяхната пълнота и задълбоченост при издаване на процесното решение за непровеждане на ОВОС по отношение на ИП за компостираща инсталация и включеното към него ИП за тръбен кладенец в имот находящ се в защитена зона под обхвата на директивата за защита на птиците. Липсва позоваване на тази директива в решението и в административната преписка по издаването му. Не е взета предвид и при постановяване на първоинстанционното решение. По аргумент от цитираните по-горе разпоредби на директивата не е правилно заключението, че неустановяването на местообитания на защитени видове в площта на имота, в който се намира ИП е достатъчно, за да се приеме, че ИП няма да нанесе вреди на защитената зона. В Общинската програма на община Кричим за опазване на околната среда 2014-2020 също е записано, че "Бесапарски ридове" са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел /Aquila heliaca/, едно от най-важните места за гнездящите тук полска бъбрица /Anthus camprestris/, белоопашат мишелов /Buteu rufimus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и много други видове изброени в програмата. В района на защитената зона са забранени премахването на характеристики от ландшафта, използването на пестициди и минерални торове, залесяване на пасища и ливади, разкриването на кариери за добив на подземни богатства. Около 35% от територията е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското й значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. Програмата "Корине" (Corine) е инициирана в Европейския съюз през 1985 г. и означава "координация на информация за околната среда". Тя представлява прототип на проект, който трябва да работи по много и различни екологични проблеми. "Корине земно покритие" (КЗП)/(Corine Land Cover (CLC) е уникална европейска програма за наблюдение на земята на базата на интерпретация на спътникови изображения. Тя съдържа хармонизирана цифрова информация за еволюцията на земното покритие и земеползването за голяма част от Европа още от 1985 г. Тази информация се осигурява от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), в сътрудничество с Европейската космическа агенция (ЕКА/ESA), Европейската комисия и страните-членки, които периодично актуализират Европейската КЗП база данни като част от програмата Коперник (Copernic/. С оглед на изложеното, административният орган е следвало да разгледа и оцени по-задълбочено ефектът на процесното ИП, кумулативно с присъединеното към него ИП – за тръбен кладенец, както и неконсервираното все още депо за битови отпадъци. Със заповед № РД-142/16.07.2009 г. /л. 178 на кмета на община Кричим е било наредено да се преустанови експлоатацията на Общинското депо находящо се на територията на община Кричим, като се предприемат мерки за закриване на депото и неговата рекултивация, предвидени в плана за привеждането на депото в съответствие с нормативните изисквания. Заповедта е обявена за нищожна поради липса на компетентност за издаването й с решение № 1430/2.11.2010 г. на Административен съд Пловдив, и видно от програмата за управление на отпадъци на община Кричим и заключението на СЕЕ, все още закриването и рекултивацията на депото не е завършена. С оглед на това, е обосновано възражението на касатора, че ефектът от действащото все още сметище на община Кричим е трябвало да се отчете при преценката за провеждане на ОВОС при отчитане на цялостния ефект върху околната среда в защитената зона. Обяснението на ответника по касация, подкрепено от заключението на вещото лице по СЕЕ, възприето и от първоинстанционния съд, че ИП няма да се отрази негативно върху популациите от защитени видове и птици, тъй като няма такива поради експлоатацията на сметището, не съответства на изискванията за задълбочена и всестранна обоснованост на административния акт с фактическите и правни основания за издаването му, както и за правилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми във връзка с опазване на околната среда върху фактите и обстоятелствата по случая. Както е видно от цитираните текстове на директивата, част от задачите по опазване на околната среда са свързани и с възстановяване на разрушени местообитания на застрашените и цени видове животни и птици. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, в тази хипотеза се преценява необходимостта от ОВОС. По делото не се спори, че имотът, в който се осъществява ИП попада в границите на защитена зона за опазване на дивите птици BG 0002057 "Бесапарски ридове", обявена със Заповед № РД-786/29.10.2008 г. /ДВ бр. 106/2008 г. / на МОСВ. Това налага при преценката дали да се извърши ОВОС, задължително да се съобразят изискванията за съответния вид защитена зона, съобразно определената като защитена съвкупност от видове на флората и фауната. В случая, при извършване на тази преценка, административният орган в нарушение на изискванията на ЗООС, Наредбата за ОС и Наредбата за ОВОС не е извършил задълбочена и всестранна проверка на фактите и обстоятелствата, не е изслушал възраженията и обясненията на заинтересованите лица, макар и формално да са спазени процедурите по издаване на решението да не се извършва ОВОС и да са взети становища на компетентните органи. Видно от приложеното становище на Направление "ОВОС и ЕО", Дирекция ПД при РИОСВ – Пловдив, в същото е посочено само, че въз основа на представената информация и на основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата по ОС, въз основа на критериите по чл. 16 от нея е извършена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие, според която: "предвид местоположението, характера и мащаба на ИП, реализацията му няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания предмет на опазване в защитената зона". Като мотиви е посочено, че в границите на имот № 39921.301.2 няма местообитания на видове, предмет на опазване в защитената зона, поради което с реализацията на ИП няма опасност от увреждането им. Липсва конкретизация на мотивите относно видовете обитаващи защитената зона като цяло, обаче тъй като очакваното въздействие от ИП е върху защитената зона, след като имотът, в който се реализира ИП попада в нея. Макар да не са установени местообитания на защитени животни и птици в конкретния имот като относително малка площ, то не става ясно дали в съседните му площи има такива, както и на цялата площ на защитената зона. Следва да се отбележи, че такава информация, конкретизирана със съответните данни, цифри, факти и заключения, научно-обосновани и установени по съответния ред, липсват както в становището на компетентните дирекции ПД /Направление "ОВОС и ЕО" към РИОСВ, така и в решението на РИОСВ с №ПВ-193-ПВ /2017 г. което е предмет на делото. Липсата на местообитания на защитени видове в конкретния имот, не означава, че ИП, описано подробно по вид и мащаб, няма да засегне защитената зона в границите й определени със заповедта за създаването й, а не само в конкретния имот. От РИОСВ Пловдив това отражение не е изследвано, разгледано и оценено със съответните научно-обосновани прийоми, за да се прецени очакваният ефект от реализиране на ИП – с данни /актуални или прогнозни/, цифри и факти. С оглед на това се явяват основателни доводите в касационната жалба за решението да не се прави ОВОС е необосновано и постановено при непълнота на мотивите. Това препятства и преценката за законосъобразност на постановения акт, но също така и обосновава необходимостта от извършване на ОВОС, за да може по един безспорен и безпротиворечив начин да се изучи, анализира и оцени ефектът от реализиране на ИП върху околната среда, водоизточниците, защитените животински видове и местообитания, и не на последно място живота и здравето на населението. В становището изразено от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" са направени ред предписания свързани с реализирането на ИП, с цел опазване на околната среда, сред които и изграждане на басейн за събиране на инфилтрат с подходящ капацитет, който да гарантира максимална степен на хидроизолация при съхранението на инфилтрата, както и да се изгради водоплътна изгребна яма с подходящ обем за битово-фекалните отпадъчни води, като периодично отпадъчните води се извозват от лицензирана фирма, сключване на договор с оторизирана фирма за приемане н отпадъчните води в съществуваща ПСОВ. Липсва конкретизация относно това как тези дейности ще се отразят на защитената зона и видовете в нея, каква реално ще е експлоатираната във връзка с ИП площ и каква ще е реално засегнатата част от защитената зона, във връзка с изпълнение на всички дадени предписания в становището на БД ИБР, вкл. и съобразяването на забраната по чл. 50, ал. 2, б. "б" от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, за опазване на количеството на подземните води от дълбоко разположените и защитени от замърсяване подземни водни тела, като основен източник на питейна вода не се разрешава водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане за стопански цели. В т. 4 от становището на БД ИБР е посочено, че с ИП се предвижда водовземане от подземни води от подземно водно тяло "Порови води в Кватернер – Горнотракийска низина" с код BG3 G000000 Q013, като е посочено, че проектният кладенец не следва да бъде повече от 25 м дълбочина, като водовземането се извърши само от посоченото ПВТ, за да не се засегнат води от дълбоко разположените водни тела. В становището на РЗИ обаче липсва споменаване и разглеждане на този въпрос, като единствено е посочено само, че водоснабдяването на обекта се предвижда да бъде решено чрез изграждане на един тръбен кладенец с дълбочина 30 м и отново липсва достатъчна конкретизация и обосновка, както и синхрон между становищата на РЗИ, БД ИБР и дирекциите към РИОСВ. В искането за преценка и чертежите към проект, тръбният кладенец е посочен с дълбочина 30 м, също и в заключението на съдебно-екологичната експертиза, при условие, че максимално позволената дълбочина от 25 м. Тези разминавания подкрепят крайния извод за постановяване на процесното решение на директора на РИОСВ Пловдив да се се извършва ОВОС на ИП, при недоизяснена фактическа обстановка, довела до неправилно прилагане и на нормативната уредба. Аналогично, основателно се явява в този смисъл и възражението в касационната жалба, че решението да не се извършва ОВОС препятства изследването на така наречената "нулева алтернатива" като неизграждане на специална инсталация за компостиране и заместването й с мерки за поетапно въвеждане на фамилно компостиране, съгласно заложеното в приетата Програма за управление на отпадъците на община Кричим 2014-2020 г. Евентуалното извършване на ОВОС за ИП задължително би включило изготвяне на доклад за оценката на въздействието върху околната среда (ДОВОС) в изпълнение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1 от НУРИОВОС във вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗООС за използване на актуални данни, включващи описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл. 4 и чл. 5 от ЗООС, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях. Алтернативите за местоположение също подлежат на обсъждане в ДОВОС – като задължителен реквизит, предвиден от чл. 96, ал. 1 от ЗООС, по-конкретно т. 2, включително "нулева алтернатива". Пропуските в мотивите по съществени елементи на решението обуславят извод за неговата незаконосъобразност, като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. С решението по оценка на въздействие върху околната среда се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение чрез оценка на местоположението на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост. Необходимо е да бъдат изпълнени нормите за качество на околната среда - съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, норми на качество на водите във водните обекти, норми за качеството на другите компоненти на околната среда и норми за допустимите стойности на факторите, които замърсяват или увреждат околната среда. Поради това при извършване на оценката се съобразяват специфичните условия, характерни за съответния район, в случая района на защитената зона, на територията на община Кричим, за да не се допусне по-нататъшно замърсяване на околната среда от бъдеща промишлена дейност, която е вредоносна за екологичното равновесие, за защитените видове птици и животни и качеството на живота и здравето на хората. Решението на директора на РИОСВ Пловдив е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗООС, в предписаната от закона писмена форма. При постановяване на решението обаче са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Условията и реда за извършване на преценка на необходимостта от ОВОС, са уредени в Наредбата за ОВОС. Съгласно чл. 4 от нея, възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи в най-ранния етап за своето ИП и едновременно с това да уведоми кмета на съответната община/общини, както и засегнатото население чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Въз основа на уведомлението, компетентният орган определя дали ИП е включено в приложение № 1 или приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС и информира писмено възложителя в срок до 14 дни за необходимите действия, които трябва да предприеме (чл. 5 от Наредбата). Копие от писмото се изпраща до кмета на общината, а засегнатата общественост се уведомява чрез съобщение на страницата на органа в интернет. 3а преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за предложенията по чл. 93, ал. 1 от ЗООС, възложителят внася писмено искане до компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 от ЗООС, към което прилага информацията по приложение № 2 и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен. При установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената документация, компетентният орган изисква от възложителя да ги отстрани и/или да предостави допълнителна информация, като определя срок за това. В случай че неточностите не бъдат отстранени и/или не бъде предоставена допълнителна информация в срока по ал. 2, процедурата по разглеждане на искането се прекратява. Община Кричим е подала искане с вх. №ОВОС-1340/05.11.2017 г. и уведомление вх. №ОВОС-1340/27.10.2017 г. с приложена към тях документация /информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС, информация относно обществения интерес, оценка по чл. 99а ЗООС и чл. 99 б ЗООС, всичко на хартиен и електронен носител, документ за платена такса/. След обявяването публично по установения ред в чл. 6 от Наредбата за ОВОС и получаване на положителен отговор от РЗИ, БД ИБР, дирекция КОС, отдел КД е издадено процесното решение да не се извършва ОВОС. Решението на РИОСВ – Пловдив е издадено при формално спазване на разписаните в чл. 93 от ЗООС и чл. 2 - чл. 8 от Наредбата за ОВОС, процедури. В съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за ОВОС, възложителят е изпълнил задължението си да уведоми компетентния орган по околна среда за своето ИП. По разписания в чл. 4, ал. 2 от същата Наредба начин - чрез средствата за масово осведомяване и чрез разлепяне на таблото за обяви в общината са информирани засегнатото население и заинтересованата общественост, които в предвидения срок не са заявили възражения или предложения по ИП. За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на ИП, възложителят е внесъл писмено искане до директора на РИОСВ, към което е приложил информацията по приложение № 2 от Наредбата. Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за ОВОС, директорът на РИОСВ е провел необходимите консултации с други административни органи като е изискал от тях становища за въздействието на ИП върху тези компоненти от околната среда и здравето на населението, контролът върху които попада в техния ресор на компетентност. Административният орган е постановил акта си, след като е получил от тези органи становище за липса на необходимост от провеждане на ОВОС като е изложил мотиви за това. При постановяването на атакувания административен акт не са спазени административнопроизводствените правила за издаването му, поради което са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 от АПК. Решението на директора на РИОСВ Пловдив не е мотивирано, тъй като не съдържа подробна обосновка защо не се налага извършването на ОВОС по всички критерии, посочени в ЗООС и наредбите по прилагането му. Състоятелни в тази връзка са направените от жалбоподателя оплаквания за липса на оценка на въздействие върху околната среда и застрашените видове в защитената зона. Необосновано съдът е приел, че са неоснователни, тъй като жалбоподателят не е подкрепил твърденията си за засягането им при реализация на ИП с каквито и да било относими доказателства, при наличието на подробна обосновка в административния акт за липсата на значим вредоносен ефект на ИП върху въздуха, върху водите, и/или върху растителните и животински видове. Именно извършването на ОВОС по установената процедура в ЗООС, Наредбата за ОВОС и Наредбата за ОС, е начинът да се установи по безспорен начин твърдяното потенциално увреждане върху защитените птици, вкл. и чрез засягане на местообитанието на важните за тях лалугери, когато липсват конкретни, точни и научно обосновани данни от възложителя на ИП. Също така визираната в жалбата липса на възможност за изследване на нулева алтернатива при непровеждането на ОВОС, е основание налагащо задължителното му провеждане като необходимост. Твърденията на жалбоподателя в тази насока не са само хипотетични, почиват на приетата програма за управление на отпадъците на община Кричим, обусловени са от потенциална рекултивация на съседното на имота депо за отпадъци. Основателен е доводът за липса на мотиви в административния акт относно въздействието на ИП върху околната среда и по-специално върху местообитанията на защитените птици. Липсват конкретни доказателства за това, че ИП няма да навреди на цитираните по-горе птици, животните и други биологични видове, водни ресурси и околна среда. Възражението в жалбата, че ИП противоречи на програмата за управление на отпадъците на община Кричим за периода 2014-2020 също е основателно, тъй като ИП не е съобразено с все още не закритото сметище в общината, както и планираното от общината компостиране в домакинствата. Разпоредбата на чл. 93 от ЗООС предоставя на компетентния административен орган в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, но съобразно административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, да прецени необходимостта от извършване на ОВОС за всяко попадащо в обхвата на разпоредбата ИП. С оглед събраните по делото доказателства и изложените по-горе аргументи, директорът на РИОСВ Пловдив незаконосъобразно е постановил решение да не се извърши ОВОС. Решението на Административен съд Пловдив като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяната на Решение №ПВ-193-ПР/2017 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив /РИОСВ–Пловдив/. Искане за присъждане на разноски от касатора не е направено. Предвид изложеното и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,