Решение № 2586 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2011 г.

Решение № 2586 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-Варна против решение № 1930/21.07.11 г. по адм. д. № 2814/10 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Григор Ангелов Григоров и Симеон Ангелов Григоров, представлявани от адв. Костадинова, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Министърът на регионалното развитие и благоустройството не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по същество по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на ответниците по касация Григор Ангелов Григоров и Симеон Ангелов Григоров пред първата инстанция е Заповед № КД-14-03-658/08.06.10 г., с която началникът на СГКК-Варна на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрил изменение на кадастралните регистри към влязла в сила Заповед № РД-18-92/14.10.08 г. на началника на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София, представляващо промяна на данните за правото на собственост на поземлен имот с идентификатор 10135.2551.332 и сградите в него с идентификатори 10135.2552.332.1 и0135.2551.332.2 като вместо оспорващите като собственик е вписана Държавата. Пред административния орган последната се е легитимирала като собственик въз основа на влязло в законна сила на 13.11.07 г. решение по гр. д. № 2620/04 г. на Варненския районен съд. За да постанови обжалваното отменително административния акт решение, Административен съд-Варна се е позовал на новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, за каквито е приел решението по адм. д. № 2868/09 г. на Административен съд-Варна, оставено в сила с решение по адм. д. № 8522/10 г. на Върховния административен съд, с което е обявена нищожността на Заповед № 1417/16.05.89 г. на Предс. на ИК на ОбщНС-Варна за отчуждаване на имота в полза на държавата и решение № 156/25.05.11 г. по гр. д. № 135/11 г. по описа на Върховния касационен съд, с което в производство по чл. 303 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ са отменени решението по гр. д. № 2620/04 г. на Варненския районен съд, както и решенията на Варненския окръжен съд и Върховния касационен съд, постановени при инстанционния контрол върху това решение в производствата съответно по в. гр. д. 398/06 г. и гр. д. № 1285/06 г. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Разпоредбата има предвид такива факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение. Правно значение на такъв акт има решението по гр. д. № 135/11 г. на Върховния касационен съд, постановено с дата 25.05.11 г. /преди приключване на устните състезания/ с което в извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК съдебното решение въз основа на което процесния имот и сградите в него са записани като собственост на държавата е отстранено от правния мир. Това решение на Върховния касационен съд внася съществена промяна в правното положение на страните, при условията на което е издадена обжалваната заповед, предвид което правилно е зачетено от първоинстанционния съд при разрешаване на спора по същество с отмяна на същата заповед като незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че при отмяна на обжалвания административен акт разноските за производството, сторени от оспорващия, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Дължимостта на разноските при отмяна на оспорения административен акт е предвидена като обща хипотеза, предвид което разноски се дължат и при отмяната на акта на основание новонастъпили обстоятелства. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение