Решение № 858 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2012 г.

Решение № 858 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрк. Мария Георгиева, против решение № 365 от 16.02.2012 г., постановено по адм. дело № 2498/2011 г., от Административен съд - Варна. С атакуваното решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22898 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи по същество на спора. Ответникът по касационната жалба - Кирилка Георгиева Неделчева, в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Кирилка Георгиева Неделчева, от с. Искър, община Вълчи дол, е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 7678.04 лв. за 2009 г. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 03/220609/24406. Съображенията за това са били, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи го да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства, като е издал административния акт, без да е събрал служебно необходимите доказателства и без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посочено е, че издателят на акта не е обсъдил обясненията и възраженията на адресата на акта и не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон относно липсата на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция. Когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, и сумата не подлежи на възстановяване. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи, които настоящият тричленен състав напълно споделя. Решението е постановено в резултат на подробна преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, при което са спазени процесуалните правила. Обоснован от фактическа и правна страна е изводът на съда за процесуалната и материална незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, издаден от заместник директора на ДФ "Земеделие", с който на ответника по касация е определено публично държавна вземане в конкретния размер. Правилно е становището на съда, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на чл. 26, чл. 28, чл. 34 и чл. 35 - чл. 36 от АПК, при спазването на които основни принципи органът би достигнал до други фактически и правни констатации. АУПДВ е издаден без да са събрани всички необходими доказателства, поради което релевантните факти са останали неизяснени, като причина за това е и неуведомяването и неучастието на засегнатия земеделски производител. Освен това, актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвид общото и неконкретизирано формулиране на мотивите, което се приравнява на тяхната липса. В тази връзка не са визирани кои точно площи и в какъв конкретен размер са обявени за недопустими, и поради какви причини, не е посочен резултатът от последващите проверки и действия на административния орган, в каквато насока са изискванията на чл. 2, т. 10 и чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Съгласно чл. 59 от АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран, което в случая не е сторено. Обосновано съдът е приел, че атакуваният административен акт е издаден в противоречие и с материалния закон. От доказателствата е установено, а и не се твърди от касатора, недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция /РА/ при деклариране на площите за подпомагане чрез посочване на неверни данни относно вида и размера им. Самият административен орган, след съответни проверки по заявлението, е преценил наличие на законовите предпоставки за предоставяне на безвъзмездната сума и е извършил плащането. С оглед тази фактическа установеност, в мотивите на съдебното решение е изведен законосъобразен извод, че конкретно изплатените средства на оспорващия за неподлежащите на подпомагане площи се дължат единствено на действия на органите на Разплащателната агенция. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 73 § 4 от цитирания регламент, според която задължението за възстановяване не се прилага, когато плащането е извършено поради грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В настоящия случай именно действията на РА са довели до получаване на процесната сума и след като не е установено заблуждаващо поведение на заявителя /ответник по касация/ по повод искането за подпомагане, неправилно получената част от субсидията е вменена като негово задължение за възстановяване. Предвид допуснатите съществени нарушения на приложимите процесуални и материалноправни норми, правилно съдът е отменил атакувания АУПДВ като незаконосъобразен, който извод не се опровергава и от прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,