Решение № 6261 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2017 г.

Решение № 6261 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х., срещу Решение № 2382/15.12.2016 г. по адм. д. № 1258/2015 г. по описа на Административен съд П. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като безспорно била доказана исковата претенция и настъпването на вредите. Моли да се отмени решението на Административен съд П. и да се присъди претендираното обезщетение. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез писмен отговор на касационната жалба, моли да се остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от М. Г. Х. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева, за претърпени в периода от 11.-13.12.2014 г., 16.-17.12.2014 г., 19.-20.02.2015 г. и 18.-21.03.2015 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация при Затвора в гр. П., зона с повишена сигурност при втори пост, като "чужд делегат", изразяващи се в неосигуряване на ежедневни културно-информационни мероприятия в рамките на час и половина, съобразно чл. 150, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/. Първоинстанционният съд, е отхвърлил иска на Х. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за заплащане на неимуществени вреди в размер на 150 лв., тъй като е приел, че не е налице неоснователно бездействие от страна на ответника, както и че краткия период от време, не е причинило на ищеца визираните в исковата молба страдания. Съдът е посочил, че от показанията на изслушаните свидетели, както и от представените по делото писмени доказателства, безспорно е установено, че ищецът Х. изтърпява наказание "доживотен затвор без право на замяна" при специален режим, в затвора в гр. С. Загора, като за процесните периоди ищецът е привеждан в затвора гр. П., като "чужд делегат", с цел явяването му в съдебни заседания. През тези периоди на ищеца не са му осигурявани културно-информационни мероприятия, тъй като графикът се правел предварително и освен това, през по-голямата част от времето ищецът се явявал в съдебни заседания. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, като са направени верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска, е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен материален закон. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липсата на причинена вреда от действия и бездействия на затворническата администрация. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС /отм. ДВ, бр. 14 от 2017 г./ ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес, се провеждат културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути. В случаите на лица, осъдени на доживотен затвор, при специален режим на изтърпяване на наказанието, какъвто е този на ищеца Х., социалната дейност може да се извършва индивидуално, в подходящи форми и по подходящ начин, което се отразява в индивидуалния план на осъденото лице, изготвен от съответния инспектор по социални дейности. На основание чл. 54, т. 3 от ППЗИНЗС, лишените от свобода на специален режим не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим. Видно е, че културно-информационни мероприятия в затвора гр. П. са се провеждали при предварително определен и утвърден месечен график. В същото време, от показанията на изслушаните свидетели и от приложените справки, е видно, че инспекторите "Социална дейност и възпитателна работа", които провеждат тези мероприятия, нямат информация, кога "чужд делегат" ще пристигне в затвора и съответно да го включат в планирания график. Безспорно е, че колективната форма на провеждането на голяма част от културно-информационните мероприятия е несъвместима със специалния режим на изтърпяване на наказанието от страна на Х. и инцидентното му привеждане в затвора в П. Освен това е безспорно, че участието в такива мероприятия е доброволно и се осъществява по желание на осъденото лице. Видно е от показанията на свидетелите П., У. и С., ищецът Х., никога не е проявявал желание да участва в културно-информационните мероприятия, като при подадена молба до началника на затвора, е възможно да бъде включен, ако не се нарушават режимните и охранителни изисквания. Единствено показанията на лишения от свобода Ш. сочат, че ищецът бил заявил желание за участие в тези мероприятия, като дори бил пуснал писмена молба, но такава няма представена по делото. В тази връзка, правилно не са кредитирани показанията на Ш., че ищецът се чувствал дискомфортно и е плакал, поради невъзможност за участие, тъй като както беше посочено, по делото не е доказано заявеното желание за участие. Следва също така да се отбележи, че пребиваването на ищецът Х. в затвор г. П., в качеството му на "чужд делегат", е било свързано с участие в съдебни заседания, поради което може обосновано да се предположи, че по-голямата част от времето е била ангажирана именно с това участие и транспортирането му до сградата на съда и обратно. Основателно е прието от първостепенния съд и че краткия престой на Х. в П. не би могло да му причини посочените в исковата молба негативни изживявания, изразяващи се в неудобство, дискомфорт, напрегнатост, нервност, депресивни състояния, безсъние, гняв и плач. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страданията. В тази връзка, настоящата инстанция напълно споделя заключението на съда, че не е налице бездействие, което да е причинило посочените от ищеца неимуществени вреди. В Решение от 22.05.2008 г. на ЕСПЧ, по делото "Алексов срещу България" се анализира режима на който жалбоподателят е бил подложен и материалните условия на задържане в затвора в П., в продължение на малко повече от месец и половина, като Съдът е приел, че страданията и трудностите, които е понесъл ищецът не са превишавали неизбежното ниво на страдания, присъщи на задържането под стража и че преживяното не е преминавало прага на строгост съгласно чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека. В процесния случай, отчитайки горепосочената практика на ЕСПЧ, на базата на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и най вече на краткия престой, като "чужд делегат" в П., както и липсата на изразено желание за участие в културно-информационните мероприятия, съдът намира, че не са доказани претърпени вреди от страна на ищеца, които да са преминали прага на строгост съгласно чл. 3 от Конвенцията, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. I от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение