Решение № 2941 от 21.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-процесуалния кодекс /ДОПК/. С решение 37 от 17.08.2022 г., постановено по адм. д. 135/22 г. Административен съд Русе е отхвърлена жалбата на И. Цанков от гр. Сливо поле, обл. Русе, срещу ревизионен акт (РА) Р-03001821000629-091-001/22.12.2021 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 6/07.03.2022 г. на директор на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. С решението И. Цанков е осъден да заплати на НАП София сумата от 750 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Цанков, чрез адв. И. Янчева служебен защитник, в която се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Русе и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане в друг състав. Ответният по касационната жалба директор на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, не взима становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е бил РА Р-03001821000629-091-001/22.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 6/07.03.2022 г. на директор на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на ревизираното лице И. Цанков за данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2016 г. главница 1874. 00 лв. и лихва 883. 45 лв., за 2017 г. главница 1671. 00 лв. и лихва 618. 32 лв., за 2018 г. главница 1107. 00 лв. и лихва 297. 38 лв., за 2019 г. главница 1099. 00 лв. и лихва 183. 49 лв., за 2020 г. главница 627. 00 лв. и лихва 41. 11 лв., определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, с оглед обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. т. 1 и т. 2 ДОПК. Административен съд Русе е приел, че оспорването на РА е допустимо, както и че актът не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност, а в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обосновал извод за това, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, както и данни за укрити приходи или доходи за данъчния период 2016 - 2020 г. Безспорно е установено в хода на ревизията, че за процесния период И. Цанков е получавал преводи от трети лица, както и е разходвал парични средства с недоказан произход, които подробно са описани от първоинстанционни съд на стр. 5-9 от решението (л. 69 71 от делото). Определена е данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2016 г. общо в размер на 18746. 60 лв., в т. ч. установено несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 17084. 14 лв. Данъчна основа за доходи от други източници в размер на 1662. 46 лв., представляващи получени парични преводи от различни лица чрез Western union и ФК "Кеш експрес сървис" ЕООД. За 2017 г. е формирана годишна данъчна основа общо в размер на 16712. 44 лв., в т. ч. установено несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 16494. 78 лв. Облагаем доход от продажба на МПС в размер на 22. 08 лв. Данъчна основа за доходи от други източници в размер на 195. 58 лв., представляващи получен паричен превод чрез Western union. За 2018 г. - общо в размер на 11078. 95 лв., в т. ч. установено несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 8824. 41 лв. Облагаем доход от продажба на МПС в размер на 308. 83 лв. Данъчна основа за доходи от други източници в размер на 1945. 71 лв. За 2019 г. е формирана годишна данъчна основа общо в размер на 10991. 81 лв., в т. ч. установено несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените разходи в размер на 9035. 98 лв. Данъчна основа за доходи от други източници в размер на 1955. 83 лв. За 2020 г. е формирана данъчна основа за облагане с данък, представляваща установеното несъответствие между разполагаемите парични средства, получените приходи/доходи и направените разходи, в размер на 6275. 66 лв. Върху така определената данъчна основа по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК органите по приходи са приложили ставка 10% на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и са установили дължим данък върху дохода, както следва: за 2016 г. - 1874. 00 лв., за 2017 г. - 1671. 00 лв., за 2018 г. - 1107. 00 лв.. за 2019 г. - 1099. 00 лв. и за 2020 г. - 627. 00 лв., както и лихви за забава. Крайният извод на решаващия съд е, че РА е законосъобразен, поради което жалбата на И. Цанков е отхвърлена Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба на И. Цанков се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу изводите на административния съд, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Поддържат се твърдения, че органът не е събрал служебно информация за доходите на ревизираното лице в Гърция. Наред с това се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с недопускане съдебно-счетоводна експертиза. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Административен съд Русе е положил усилия за да установи фактическата обстановка по спора, възпроизвел е подробно събраните доказателства в хода на делото и на ревизията, констатациите на органа по приходите в съставените ревизионен доклад и ревизионен акт, тези в решението на директора на Д "ОДОП" Варна. Съдът е дал тълкуване на т. н. "особени ревизии" по чл. 122 и сл. от ДОПК при кои хипотези се провеждат, каква е доказателствената сила на съставения ревизионен акт и как се разпределя доказателствената тежест. Изложеното в тази насока се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК и не следва да бъде преповтаряно. Настоящата касационна инстанция намира за обосновани на фактите по делото и закона изводите на първоинстационния съд, че са налице хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК, обуславящи провеждането на ревизията по особения ред. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: 1. до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; 2. данни за укрити приходи или доходи. Фактите и обстоятелствата установени в хода на ревизията, които обосновават наличието на посочените две хипотези, се изразяват в следните направления: 1. В хода на ревизията е установено, че за периода 2016 г. - 2020 г. по подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ са изплатени суми на И. Цанков по извънтрудови правоотношения. Лицето не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизирания период 2016 г. - 2020 г. 2. Въз основа на събраните доказателства са установени и съпоставени имущественото състояние, получените доходи и извършените разходи от ревизираното лице, като в резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на И. Цанков е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Основните твърдения на касационния жалбоподател са, че органът не е събрал служебно информация за доходите на И. Цанков от работа Гърция в процесния период. Съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Неоснователни и недоказани са възраженията на оспорващия, че ревизиращият екип не е събрал данни и доказателства за евентуално получени доходи от семейството на И. Цанков с произход Гърция, тъй като съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК доказателствената тежест за обосноваване на тези възражения е на ревизираното лице. Неоснователен е касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с недопускане съдебно-счетоводна експертиза. Искането е направено от служебния защитник на И. Цанков в съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г. Първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането, доколкото според настоящия касационен състав, за да се даде отговор на тези въпроси, не са необходими специални знания, налагащи изясняването им от назначено вещо лице на основание чл. 195, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК и мотивите на първоинстанционния съд защо представените на 25.07.2022 г. в съдебно заседание 4 броя разписки, издадени на 01.06.2016 г. за сумата от 3000 евро, на 03.06.2017 г. за 3200 евро, на 01.06.2018 г. за 2000 евро и на 01.06.2019 г. за 2000 евро, с основание Arbaiten fur Baustele /работа на строителна площадка/, не могат да бъдат самостоятелно кредитирани като убедително доказателство за фактическо изпълнение, включително да удостоверят предаване в брой на суми в размерите, посочени в тях. Разписките са еднотипни по формат и съдържание, като основанието за предаване на сумата е изписана по различен начин на немски език, с място Щутгарт. В конкретния случай, липсват каквито и да е било други безспорни доказателства, които да кореспондират помежду си и еднозначно да удостоверяват, че описаните факти, в тези разписки са действително осъществени. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд Русе не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение