Решение № 9214 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6050/2016 г.

Решение № 9214 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6050/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и следв. О. А. процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Г. Ч. М. от гр. Б., срещу решение № 2050/25.03.2016 г., постановено по адм. д. № 11898/2015 г., по описа на Административен съд С. град/АССГ/, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й срещу Решение № Ж-72 от 28.10.2015 г., обявено на 01.11.2015 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ . Решението се счита неправилно поради съществена нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради нарушения на процесуалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което се отмени решението на КЗЛД и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - Министър на вътрешните работи, представляван от юрк. Пиперкова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Правилно съдът е преценил, че административният орган е приложил материалния закон и това са разпоредбите на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, в сила от 01.11.2014 г. Издадена от министъра на вътрешните работи. Ответникът- Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител- юрк. А., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебният акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да приеме цитираното решение на КЗЛД за законосъобразно, АССГ е счел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. В мотивите е посочено, че административното производство е започнало по искане на Г. М., с отправено на 22.07.2013 г. искане до МВР за заличаване на личните й данни, обработвани в информационните фондове на министерството. С решение № 812100 2798/23.01.2015 г. министъра на вътрешните работи отказва заличаването на личните данни на М., по отношение на влезли в сила осъдителни присъди спрямо нея. Недоволна, М. подала жалба с рег. № Ж-72/25.02.2015 г. пред КЗЛД с искане за обявяване незаконосъобразността на отказа на министъра на вътрешните работи да заличи личните й данни и издаде задължителни указания на администратора на лични данни, следствие на което да се заличи съответната информация за осъжданията й, поради изминалия дълъг период и настъпилата реабилитация по право. С оспореното пред първоинстанционния съд решение КЗЛД приела жалбата на М. за неоснователна. Съдебният акт не страда от наведените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставен в сила. Първоинстанционният контрол за законосъобразност на процесния административен акт, отхвърлящ като неоснователна жалбата на Момчилова е проведен задълбочено, при правилно изяснена фактическа обстановка и обосновани въз основа на нея правни изводи, съответстващи на приложимия закон, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Потвърден е от съда извода на КЗЛД, че МВР, в качеството си на администратор на лични данни, допустимо и законосъобразно обработва и съхранява личните данни на М., свързани с влезли в сила осъдителни присъди. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им, и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи ЗМВР и на Закона за защита на личните данни. Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от инструкцията в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Основният спорен въпрос по делото е дали настъпилата реабилитация, по смисъла на чл. 85 НК е основание за заличаване на съхраняваните в масивите на МВР лични данни на лицата, включително и снемане на извършена полицейската регистрация. В преобладаващо установената съдебна практика на ВАС по повод правното значение на настъпила реабилитация по отношение обработване на лични данни и полицейската регистрация на лицето, което е осъдено с влязла в сила присъда се приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, Полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по право или така наречената абсолютна реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за снемане на полицейската регистрация, респективно за спиране обработване и съхранение на лични данни не е предвидено в разпоредбите на ЗМВР, включително и обсъжданата инструкция, поради което и изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен. Съгласно чл. 27 ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Аналогична цел се преследва и при обработката и съхранението на лични данни, във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, цел изрично сочена в чл. 2, ал. 2 от Инструкцията на МВР. По тази причина заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени с влязла в сила присъда и след реабилитирането им. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието, независимо и паралелно от информацията, съдържаща се в масивите на МВР. И в тази сфера на регулация на обработването на личните данни на физическите лица реабилитацията не е възприета като основание за заличаването им. Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни - Министъра на вътрешните работи, в изпълнение на което именно е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. Посочената в нейния чл. 2, ал. 2 цел, е проведена последователно и в параграфи 3 и 4 от ПЗР на същата, с указаното действие на сроковете по чл. 3, и по отношение на данните, обработвани и съхранявани във връзка с производства и проверки, въведени преди влизане в сила на Инструкцията, а дори и на такива, образувани и приключени при действието на отменения през 2005 г. НПК. С оглед изложеното, правилна е преценката за наличие на валидно правно основание за прилагане на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. от страна на административния орган, законосъобразно е тълкувана нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80 НК и не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на процеса, на ответната страна МВР- следва да бъде присъдено своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,