Решение № 4147 от 5.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Събчев с адрес в гр. Велико Търново, чрез процесуален представител адвокат К. Станчев против Решение 161/15.06.2023г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 606/2022г. С него се отхвърля жалба на В. Събчев против Решение 1012-04-127#6/28.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане 1012-0476#14/26.05.2022г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, с което разпореждане е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, като от съдържанието й се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и установяване, че е налице стаж от втора категория в размер на 17г. 5м. и 9дни, което е достатъчно в хипотезата на чл. 69б, ал. 5 КСО за отпускане на пенсия. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Велико Търново чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане, с които се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 КСО. Отказът е мотивиран с липса на стаж от втора категория 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Зачетени са от втора категория труд 11м. и 20 дни, от трета категория 38г., 1м. и 26 дни и общ стаж превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 КСО 39г., 4м. и 14 дни. Възраженията са за незаконосъобразност на решението на Директора на ТП на НОИ Велико Търново с искане за отмяната му. Поддържа, че записите в трудовата книжка, липсата на първични документи и анализа съществуващите данни водят до извод за наличие на трудов стаж от втора категория, определена от управлението на вида моторни превозни средства с товароносимост над 12 тона и трудовата функция, изразена в строителна дейност на строителни машини. Съдът е разгледал по същество жалбата и от административната преписка, доказателствата по делото и заключения на назначени съдебни експертизи е установи стаж от втора категория е 7г., 8 м. и 20 дни, който размер не е достатъчен за отпускане на лична пенсия на основание 69б, КСО, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Не кредитирал заключението в частите, в които го е приел за необосновано на доказателствата. Решението е правилно. Съдът е събрал всички относими доказателства за правилното решаване на спора по същество. Анализирал е съществуващите първични документи и записи в трудови книжки, анализирал е заключението на вещите лица и е извел обоснован извод, че осигурителният стаж от втора категория е повече от признатия от административния орган, но е под 15 години и поради това недостатъчен като материална предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доводите в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда са неоснователни. Съдът е изложил подробни мотиви относно фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Обсъдени са подробно доказателствата и заключенията на експертизите и са изведени обосновани изводи от фактическа и правна страна. Доводите в касационната жалба за нов преглед на доказателствата и възприемане на тезата на касатора, че те установяват необходимия стаж от 15г. от втора категория са неоснователни. Мотивите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение