Решение № 261 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 253/2010 г.

Решение № 261 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 253/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Пазарджишкият районен съд с решение от 26.05.2009 г. по гр. д. № 41/2008 г. е отхвърлил предявените от Ф. П. против Р. ин. по обр., [населено място], искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед от 31.07.2008 г. на Началника на Р. [населено място] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - директор на НУ "О. П." [населено място]. Пазарджишкият окръжен съд, с въззивно решение от 26.11.2009 г. по гр. д. № 615/2009 г. е обезсилил първоинстанционното решение и върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав по предявените искове срещу ответника Н. уч. "О. П.", [населено място]. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение от 17.09.2010 г. по въпроса за надлежно легитимираният ответник по дела за трудови спорове за отмяна на дисциплинарно уволнение на директори на училища с оглед съществуваща противоречива съдебна практика. Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г., ОСГК, като е прието, че надлежен ответник по искове по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че съгласно чл. 37 от Закона за народната просвета, трудовите договори с директори на общински училища се сключват от началника на регионалния инспекторат по образованието и той е овластен да прекратява трудовите договори, вкл. чрез налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", но надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ във връзка със законността на уволнението, е училището в качеството му на работодател съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Тези принципни и задължителни постановки са възприети в мотивите на въззивното решение. Пазарджишкият окръжен съд е изложил изчерпателни и юридически обосновани съображения, че ответник по настоящото дело е НУ "О. П." [населено място], а не Р. ин. по о. [населено място], спрямо който е постановено първоинстанционното решение и правилно го е обезсилил като недопустимо - постановено срещу ненадлежна страна. Въззивният съд обаче не се е съобразил с постановките на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г., ОСГК, като е постановил диспозитив за връщане на делото на районния съд за разглеждане на исковете срещу легитимирания ответник Н. уч. "О. П.", [населено място]. Съгласно т. 4 на ТР 1/2001 г., въззивният съд, в качеството му на решаваща инстанция, при констатирана в хода на производството нередовност на исковата молба, изразяваща се в посочване на ненадлежно легитимиран ответник, следва да укаже и даде възможност на страната да отстрани нередовността и в зависимост от изпълнението, да предприеме съответните действия. Ако страната не отстрани нередовността, въззивният съд следва да прекрати производството, ако исковата молба бъде поправена - да се произнесе по същество срещу новопосочения надлежно легитимиран ответник - чл. 129 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд