Решение № 6888 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2017 г.

Решение № 6888 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Т. П." АД със седалище в град П. против решение № 3596 от 29.05.2017 г. по адм. дело № 2229/2017 г. на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ж-6 от 18.01.2017 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Прави възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. О. К. за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Бельова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Такова становище се изразява и от процесуалния представител на "Национална електрическа компания" ЕАД чрез юрисконсулт Маринкова. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с липса на което и да е от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от "Т. П." ЕАД против решение № Ж-6 от 18.01.2017 г. на КЕВР. С него, по реда на цитираната наредба, е прекратено административното производство, образувано по жалбата му вх. № Е-13-01-37 от 10.09.2016 г. против НЕК ЕАД. Направени са възражения за наличие на определена преференциална цена на електрическата енергия с Решение № Ц-10 от 20.03.2015 г. на КЕВР, ведно с определяне на прогнозните количества на ел. енергия от високоефективно комбинирано производство, които не са достигнати от производителя. Дружеството развива доводи, че след като не е конкретизиран определен период на действие на тези цени, обстоятелството, че не фигурира в последващо решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. не означава, че няма определена преференциална цена. Позовава се на издадени от КЕВР седем едномесечни сертификата за произход и на Директива на ЕС за насърчаване производството на ел. енергия по високоефективен комбиниран начин. Съдът е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея документи е приел установените факти. Маркирал е липсата на отменителните основания по смисъла на чл. 146 АПК. Откопирал е в мотивите разпоредбите на чл. 3 и чл. 22 и легалните дефиниции в допълнителната разпоредба на понятията "ценови период", "регулаторен период" и "регулаторен преглед" от Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, като е допуснал грешка дори при изписване наименованието на подзаконовия нормативен акт. По-съществената грешка обаче е, неправилното прилагане на тази наредба, доколкото спорът касае изкупуване и съответно определяне на цени на електрическа енергия. Правоотношенията в тази връзка се регулират от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. По съществото на спора, съдът е направил само два верни извода: първият е, че отказът на производителя на ел. енергия да участва в процедура по регулаторен преглед и определяне на цени за новия регулаторен период от 1.07.2016 г., не му дава право да иска прилагане на преференциални цени, определени за предходен регулаторен период от 1.07.2015 г. Вторият е за ирелевантност на факта на неизчерпване на отпуснатата квота за производство до 30.06.2016 г. По тези две съображения е формирал правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт на КЕВР и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Решението е правилно само и единствено, като краен резултат. Касационната жалба в съществената си част повтаря жалбата пред първоинстанционния съд. Твърди се, че дружеството е имало определени цени с решение Ц-10 от 20.03.2015 г. и определено прогнозно количество ел. енергия от високоефективно комбинирано производство. След като количеството не е достигнато, то производителят има право да го продаде по преференциални цени, независимо от обстоятелството, че не е подал заявление и няма утвърдена преференциални цена за периода след 30.06.2016 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 162 ЗЕ и акцентира и върху издадените от КЕВР ежемесечни сертификати за произход. При обсъждането на доводите, касационната инстанция взе предвид следните обстоятелства: Производството на ел. енергия и свързаните с него правоотношения във връзка с ценообразуването и държавното регулиране, са уредени на законово ниво в ЗЕ и на подзаконово ниво в Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическата енергия (наричана в настоящото изложение Наредба № 1/2013 г.). Последната е приета от КЕВР в изпълнение на изричната законова делегация по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за отпадане на приложението, поради отмяната й по съдебен ред, като незаконосъобразна. От направената служебна справка се установява, че с решение № 7799 от 27.06.2016 г. по адм. дело № 12511/2013 г. на ВАС, четвърто отделение е отменена наредбата. Това решение обаче е обжалвано от КЕВР с касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 9073/2016 г. на ВАС, петчленен състав. То е приключило с решение № 13033 от 1.12.2016 г., с което първоинстанционното решение е оставено в сила. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 100 от 16.12.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 194 АПК решението за отмяна на подзаконов нормативен акт влиза в сила от деня на обнародването му - в случая 16.12.2016 г. От този момент актът се смята за отменен - чл. 195, ал. 1 АПК и тази отмяна действа занапред, без да има обратна сила. Задължение за издателя му е служебно да уреди правните последици от възникване при прилагането му. Анализът на тези разпоредби показва, че Наредба № 1/2013 г. е била действащ подзаконов нормативен акт при регулиране на цените и определяне на преференциални цени и прогнозни количества за ценовия период от 1.07.2016 г., извършено с решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. Разгледано от този аспект, възражението на касационния жалбоподател на стр. 4 от касационната жалба, че това е причината да не подаде заявление за издаване на ново ценово решение е изключително неоснователно. Още повече, че КЕВР двукратно - с писмо от 21.12.2015 г. и с второ такова от 17.03.2016 г. е поискала от "Т. П." ЕАД представяне на съответните писмени данни и информация и подаване на заявление за определяне на преференциална цена на ел. енергията, произведена по високоефективен комбиниран начин при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала". Дружеството е бездействало и двата пъти. Бездействието му е единствената причина, поради която на него не му е определена преференциална цена след изтичане на ценовия период, съгласно решение № Ц-10 от 20.03.2015 г. и с постановеното решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. за регулиране на цените на топлофикационните дружества за ценовия период, започващ от 1.07.2016. Съответно липсата на определена такава преференциална цена е довела до правомерен отказ на НЕК ЕАД да изкупи по преференциална цена произведената ел. енергия с първата фактура от месец юли на 2016 г. - станал причина за образуване на производството по чл. 143 от наредбата. Пълната несъстоятелност на обсъжданото възражение на касационния жалбоподател за неприложимост на отменен нормативен акт преди обнародване на влязлото в сила решение за отмяната му се установява и от обстоятелството, че дружеството още на 20.07.2016 г. е подало заявление до КЕВР за определяне на преференциална цена и то с искане това да се извърши със задна дата - считано от 1.07.2016. Поведението му доказва, че в момента, в който е започнал да търпи неблагоприятни имуществени последици от неправомерното си двукратно бездействие, производителят на ел. енергия игнорирайки първоинстанционното отменително решение относно Наредба № 1/2013 г. е предприел всички законово предвидени мерки за определяне на преференциална цена на произвежданото от него количество ел. енергия. По заявлението е издадено решение № Ц-37 от 12.10.2016 г. на КЕВР за определяне на преференциална цена, но считано от 1.11.2016 г. От тези доказателства се установява по безспорен начин, че за периода от 1.07.2016 г. до 30.10.2016 г. производителят не е имал надлежно определена преференциална цена за изкупуване на произведената от него ел. енергия по високоефективен комбиниран начин. Това на свой ред препятства прилагането на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗЕ, на която се позовава касационният жалбоподател. Приемането на тази разпоредба с уредената правна възможност за продажба на преференциална цена е именно в изпълнение на Директива 2004/08 ЕС. Т. прави неоснователно следващото касационно възражение за нарушаване на правилата на директивата. Националният законодател е прел правилото при баланс между обществения интерес от поощряване на това производство и в същото време между интересите на потребителите, които реално заплащат цената. Поради това прилагането на чл. 162 изисква комулативното наличие на няколко задължителни условия: Първото е преференциална цена, определена съгласно наредба по чл. 36, ал. 3 (това за конкретния период е Наредба № 1/2013 г.). Второто е изключване от общото количество произведена по описания начин ел. енергия на тази част, която е необходима за осигуряване на експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството ел. енергия от комбинирано производство и количествата, кото производителят ползва за собствени нужди и собствено потребление. Третото е произведената ел. енергия да е регистрирана с месечен сертификат за произход. Четвъртото е да не надвишава размера на количеството, определено с решение на комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите. В конкретния случай не е било налице първото условие - определена преференциална цена по наредбата, поради бездействие на самия производител. При липсата на това условие, наличието на останалите условия, между които и издадените сертификати за произход, не може да породи правото му да претендира от НЕК, като обществен доставчик да изпълнява задължение за изкупуване по чл. 162 ЗЕ. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба, че производителят е имал определена преференциална цена с решение Ц-10 от 20.03.2015 г. на КЕВР и липсва законова пречка да се приложи тя. В тази връзка в писмената защита в касационното производство се разсъждава за множество ценови периоди, валидни конкретно за настоящия производител и за приложимост на посоченото решение, което е без определен срок. Те противоречат на законовата концепция за държавно регулиране на цените. Понятието "ценови период" е легално дефинирано в § 1, т. 23 ЗР на Наредба № 1/2013 г., като период, през който цените остават непроменени от комисията и обикновено е от 12 месеца. Дружеството е създадено през 2013 г. и за него ценовият период е започнал с постановяване на решение Ц-10 от 20.03.2015 г. Извършените през него последващи изменения на цените служебно от КЕВР са в изпълнение на изричното й пълномощие по чл. 37, ал. 1 от наредбата - при прилагане на методите за ценово регулиране, да изменя цените по време на ценовия период в случай на изменение на цените на природния газ. В тези случаи изрично е изключено прилагане на процедурата по глава четвърта от наредбата. Анализът на правната норма показва, че се касае за промяна на цени в рамките на ценовия период, а не, че от всяко решение за изменение започва да тече нов едногодишен ценови период. Преди изтичане на ценовия период, нормата на чл. 39, ал. 2 от наредбата задължава адресатите й да подадат заявление не по-късно от три месеца от датата на изтичането. Това е причината на 21.12.2015 г. КЕВР да уведоми дружеството да подаде заявление с необходимите приложения за утвърждаване на нови цени, което то не е направило. По този начин след 20.03.2016 г. касационният жалбоподател не е имал определени преференциални цени за следващия 12 месечен ценови период. Поканен да подаде заявление на 17.03.2016 г. с цел включването му в ценовото регулиране на общата група топлофикационни дружество, той отново е бездействал. По тази причина е останал извън обхвата на решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. До постановяване на решение № Ц-37 от 12.10.2016 г., считано от 1.11.2016 г. той не е имал определена преференциална цена и не би могъл да претендира изкупуване по реда на чл. 162, ал. 1 ЗЕ. Неоснователно е позоваването на обстоятелството, че с решение № Ц-10 от 20.03.2015 г. му е определено прогнозно количество ел. енергия в размер на 62500 мегават часа, които производителят не е реализирал през ценовия период, следователно при производството им след изтичането му, следва да се прилага определената за тях преференциална цена. Утвърждаването на прогнозни количества е уредено в чл. 15 от наредбата. В нея е посочено, че това утвърждаване е за целите на ценообразуването и въз основа на оценка на прогнозния електроенергиен баланс, представен от ЕСО по реда, предвиден в ПУЕСПКПЕП. Това означава, че те важат за конретния ценови период, за който е определена конкретната преференциална цена. Съответно е недопустимо механично пренасяне след изтичането на ценовия период към последващ такъв или към период без утвърдена преференциална цена. Без значение е обстоятелството, че за така произведената ел. енергия са издадени сертификати. Те установяват само количеството и технологията на производството - високоефективен комбиниран начин. Строгата регламентация на правоотношенията във връзка с регулирането на цените на законово и подзаконово ниво от една страна и действията и издаваните актове от КЕВР, като компетентен административен орган в изпълнение на подзаконовите му правомощия от друга страна, са необходимата и задължителна предпоставка за спазване на принципа на правната сигурност. Поради това е неоснователно възражението в писмената защита пред касационната инстанция за нарушаването му. Неоснователно е направеното искане в писмената защита за прилагане от страна на съда на принципа за съразмерност. Цялото административно производство пред комисията касае въведени твърдения от страна на производител на ел. енергия (лицензиант) за неизпълнение на законови задължения от страна на обществения доставчик - НЕК ЕАД, също лицензиант - спор по чл. 142, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2013 г. Разрешаването на възникналия спор изисква точно и ясно определяне на правата и задълженията на страните по него и тяхното изпълнение/неизпълнение. При установяване на неизпълнение се прилага чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката - комисията с решение дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им. В конкретния случай, тя е установила по категоричен и безспорен начин, че заинтересованата страна не е имала задължение да изкупува на преференциални цени произведената след 1.07.2016 г. ел. енергия от жалбоподателя. В този смисъл не е нарушила лицензионно задължение, поради което административният орган е постановил решение в хипотезата на чл. 147, ал. 1 от съответната наредба. Решението му е законосъобразно и напълно съответства на изискването на чл. 6, ал. 1 АПК, регулиращ съразмерността, да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи показват липса на останалите хипотези и условия за прилагане на този принцип. При липса на определени преференциални цени, като основна предпоставка за изкупуване от обществения доставчик на произведено количество ел. енергия от високоефективно комбинирано производство, задължаването на обществения доставчик да изкупува произведена ел. енергия по тях, не означава прилагане на принципа на съразмерност, а съставлява противозаконно указание. От извършения анализ се установява, че решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на производителя е правилно, като краен резултат. Същото следва да се остави в сила, като се вземат предвид мотивите, изложени в настоящия съдебен акт. На ответната и заинтересованата страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение - чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в размер на 200 лева за всяка една от тях. Доводите в обратния смисъл в писмената защита на касационния жалбоподател не съответстват на закона и на цялостната и постоянна практика в областта на административното правосъдие. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение