Решение № 9947 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15899/2014 г.

Решение № 9947 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15899/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), чрез процесуалният й представител юрк. Димитров, против решение № 6334 от 24.10.2014 г. постановено по адм. дело № 6189/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Мария Узунова е отменено решение № 229/28.05.2013 г. на КПУКИ. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна му и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Мария Георгиева Узунова, чрез процесуалният си представител адв. Бойкинова оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество същата e неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил решение № 229/28.05.2013 г. на КПУКИ, с което е установен конфликт на интереси по отношение на Мария Узунова - директор на СОУ "Д-р Петър Берон" - гр. Тополовград, за това, че е сключила граждански договори № 3/10.03.2011 г., № 4/14.03.2011 г., № 5/15.03.2011 г., № 6/23.03.2011 г., № 7/03.05.2011 г., в частен интерес, на свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) - Владимир Стойчев Узунов - неин син, по силата на които, свързаното лице е заело длъжността "учител по руски език, български език и литература, английски език и по изобразително изкуство, домашна техника и икономика" - по заместване в нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. 1 от ЗПУКИ. Установено е също и липсата на подадена декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ от Мария Узунова на длъжност директор на СОУ "Д-р Петър Берон" - гр. Тополовград при сключване на цитираните граждански договори. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че решението на КПУКИ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалния закон. От представените по делото доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: Мария Георгиева Узунова в качеството си на директор на училището е сключила договори с Владимир Стойчев Узунов - неин син, по силата на които, свързаното лице е заело длъжността "учител по руски език, български език и литература, английски език и по изобразително изкуство, домашна техника и икономика" - по заместване. Владимир Узунов е бил определен да замества отсъстващ преподавател в изпълнение на Националната програма "Оптимизация на училищната мрежа". На интернет страницата на Министерството на образованието и науката е поместен списък на одобрените училища и средствата по мярка "Без свободен час" на Националната програма "Оптимизация на училищната мрежа" за 2011 г., сред които за област Хасково, община Тополовград, е посочено и СОУ "Д-р Петър Берон" - гр. Тополовград. Мярката "Без свободен час" има за цел повишаване ефективността на разходите на училищата чрез оптимизиране на вътрешната структура и качеството на образованието. Чрез нея се предоставят допълнителни средства за изплащане на реално взети учебни часове от учители и възпитатели, които заместват отсъстващи от работа учители и възпитатели. Регионалните инспекторати по образованието координират и контролират осигуряването на заместващи учители/възпитатели, като подпомагат училищата създавайки банки с кадри. Съдът е установил, че по делото не е представена актуална към сключване на процесните договори банка кадри, което с оглед разпределената доказателствена тежест следва да бъде направено от административния орган, който е следвало да докаже, че за процесния период е имало и други лица, годни да заместят титулярните преподаватели в СОУ "Д-р Петър Берон". Съдът е изложил доводи, че сключените договори притежават белезите на облигационно, но не и на трудовоправно отношение, въпреки че се престира работна сила и се получава лекторско възнаграждение, като мотивът на работодателят е бил да се осигури непрекъсваемост на учебния процес. "Частния интерес" не се обуславя от отношението майка - син, доколкото се получава лекторско възнаграждение, а не съответното на образователно квалификационната степен "бакалавър", "магистър" или "специалист", възнаграждение при спазване на изискванията на чл. 3, ал. 3 и чл. 3, ал. 5 от Инструкция № 2/29.07.1994 г. По делото не е било установено дали Узунова е повлияна при изпълнение на служебните си задължения от облага (възнаграждението по граждански договор), която свързаното с нея лице е получило. Според съда, съгласно определението на понятието "конфликт на интереси", дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е установен съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението на лицето заемащо публична длъжност. От дадените в чл. 2, ал. 2 и ал. З от ЗПУКИ легални дефиниции на посочените понятия е видно, че "частен интерес" е всяка "облага" от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или на свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или имущество, вкл. придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегии или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност или санкция или друго неблагоприятно събитие. При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не се установява нито реализирането на облага, нито евентуалното й възникване. Направил е извод, че Узунова в качеството й на директор е действала в обществен интерес, при сключване на договорите, осигурявайки непрекъснатост на учебния процес. В мотивите на съда са изложени доводи, че ЗПУКИ преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна, или получена вследствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените в закона средства. Целта на закона е да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение от облагодетелстваното лице, изпълняващо публична длъжност, каквито в случая не са установени. Относно липсата на подадена декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ, съдът е изложил доводи, че съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ следва да бъде подадена декларация от лице, заемащо публична длъжност, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба. Подаването на декларация по конкретен повод не следва като задължение, ако липсва частен интерес, какъвто съдът в настоящия случай е установил, че не е налице. В заключение съдът е стигнал до извод, че в случая не са събрани доказателства за наличието на "частен интерес" по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗПУКИ спрямо Узунова, в резултат на което е отменил обжалвания акт като постановен в нарушение на материалноправните норми и целта на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора и въз основа на тях е извел законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Легално определение на понятието "конфликт на интереси" се съдържа в чл. 2 ЗПУКИ. Съгласно посочената разпоредба, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Съгласно ал. 2, частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. В ал. 3 на правната норма е посочено в какво се изразява облагата. От цитираните разпоредби, които по същество определят и фактическия състав, при осъществяването на който възниква конфликт на интереси е видно, че съпътстващата частния интерес облага може да бъде единствено за лицето, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, като тази облага е пряка, а не опосредена последица от изпълнението на правомощията или задълженията по служба на лицето, заемащо съответната публична длъжност. От значение за съставомерността на деянието е не само установено наличие на частен интерес по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ, но и този интерес да е оказал или да е възможно да окаже неправомерно въздействие върху упражняваната от лицето дейност. За да е налице частен интерес за заемащото публична длъжност лице, е необходимо то или свързани с него лица да получат облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ вследствие на използване на заеманата служебна позиция. Първоинстанционният съд въз основа на установената фактическа обстановка и представените по делото доказателства е направил обоснован извод, че действията на Узунова - сключването по силата на заеманата от нея публична длъжност на описаните граждански договори, са били насочени към задоволяване на обществения и служебен интерес с оглед необходимостта в кратък срок да се намери заместник на отсъстващи преподаватели и осигуряване непрекъснатостта на учебния процес в училището. Съдът е направил извод, че в конкретния случай не се установява частен интерес, а и сключените договори не са могли да повлияят върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията й по служба с цел облага. Липсват доказателства и за настъпила нематериална облага за Узунова, изразила се в една от посочените в закона форми - получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие". Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Правилни са изводите на АССГ, че липсата на частен интерес при сключването на цитираните договори налага извода, че поведението на Узунова, като директор на училището не съставлява нарушение нито по чл. 2 от ЗПУКИ, нито по чл. 8 от закона, т.е. по отношение на нея не е налице конфликт на интереси по смисъла на цитираните законови норми. Както правилно е установил първоинстанционният съд по делото няма доказателства, от които да се установява, че цялото или част от възнаграждението по сключените договори се дължи или е изплатено следствие свързаността между лицата, както и доказателства за настъпила нематериална облага изразяваща се в някое от посочените в чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ форми. Относно неподаването на декларация по чл. 12, т. 3 и т. 4 от ЗПУКИ, първоинстанционният съд правилно е установил, че отсъствието на частен интерес за Узунова във връзка със сключените граждански договори, обосновава и липсата на основание за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. С оглед на изложеното, като е стигнал до тези изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация Мария Узунова за присъждане на съдебни разноски. Същите са своевременно претендирани и доказани, поради което и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение