Решение № 3360 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2010 г.

Решение № 3360 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против решение № 1284 от 23.06.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1450 по описа за 2010 г., с което по жалба на Капка Панайотова Георгиева от гр. Варна е отменен акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 149/9.02.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който на жалбоподателката е отказано възстановяване на данък върху дохода на физическите лица за 2008 г. в размер на 306,85 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК поради неправилен извод, че полученият доход от 4 158 лв. представлява държавна награда по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 22 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и е необлагаем. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против АПВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба Капка Панайотова Георгиева от гр. Варна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, защото: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. През процесната 2008 г. адресатът на АПВ е получила доход в размер на 4 158 лв. на основание чл. 59б ал. 2, т. 5 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/. Спорът е бил правен относно това дали този доход е облагаем по ЗДДФЛ. Съгласно посочения текст от ЗФВС се предвижда отпускане от държавата на месечна премия за олимпийските медалисти, прекратили активна състезателна дейност. По чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ не са облагаеми предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, както и наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд "Култура". Разбирането на първоинстанционния съд, че полученият процесен доход представлява държавна награда за спортист не се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Нормативният текст на данъчния закон, който следва да се тълкува стриктно, предвижда необлагаемост на дохода представляващ държавна награда за спортист. Лексикалното значение на думата "награда" е "почетен дар за някаква заслуга или отличие" и то предполага еднократност на полученото по посочените поводи. Обратно на този смисъл, полученият от ответницата по касационната жалба доход - парични суми, предоставени от държавата на спортист-олимпийски медалист, прекратил активна състезателна дейност, има характер на периодично плащане. След като за този доход не се прилага чл. 13, ал. 1, т. 22 ЗДДФЛ, на осн. чл. 12, ал. 1 от същия закон, доходът е облагаем. Решението като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата против оспорения акт да се отхвърли. При този изход на спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо"а" отделение