Решение № 6466 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15614/2008 г.

Решение № 6466 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15614/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Розета Евтимова Лозанова и Невенка Евтимова Бранкова, двете от гр. София, срещу решение от 24.07.2008 г. по адм. дело № 03371/2006 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, III-"В" състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-385/09.06.2006 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Касаторите смятат, че има незастроена площ от 1200 кв. м. между букви Ж, З, И, К, Ж по скици към заключенията на съдебно - техническите експертизи. Излагат, че имотът е отчужден за обществено мероприятие - изграждане на училище, но теренът надвишава нормативните изисквания по Наредба № 7 . Молят, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което се отмени обжалваната заповед и се признае като изцяло незастроен имота. Ответникът - кметът на район "Люлин", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съда приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 24.07.2008 г. по адм. дело № 03371/2006 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, III-"В" състав, е отхвърлена жалбата на Розета Евтимова Лозанова и Невенка Евтимова Бранкова срещу заповед № РД-09-385 от 09.06.2006 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е одобрено решение № 78 по протокол № 3 от 14.04.2005 г. на техническата служба, с което е определена като изцяло застроена площта на имот № 5100214, к. л. 238 по плана на м. "Люлин - 3 м. р. ". В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ първоинстанционният съд е допуснал назначаването на съдебно-технически експертизи (основна и допълнителна), като въз основа на заключенията е приел, че процесния имот попада в УПИ II, кв. 41, отреден за "училище" по плана на м. "Люлин - 3 м. р. ", в който е осъществено предвиждането, построени са училищни сгради със сервитути около сградите, вътрешни обслужващи улици и асфалтиран училищен двор, които представляват строителни дейности и съоръжения, които не обуславят извод за свободни от застрояване части. Също така съдът е приел, че площ от 1200 кв. м. от имота на жалбоподателите, между букви Ж, З, И, К, Ж, оцветена в зелен цвят по скиците на вещото лице по СТЕ, попада в двора на училището и независимо от обстоятелството, че е незастроена, представлява зелена площ свързана с реализираното мероприятие и е елемент от инфраструктурата, поради което не може да се приеме, като свободна от застрояване. В тази връзка е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен, поради и което отхвърлил жалбата. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии. С § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, а с § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е дадено легално определение на понятието "строежи". Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13. 01. 2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й по Наредба № 5/2001 г. От писмените доказателства по делото и приетите заключения на съдебно-техническите експертизи неоспорени от страните се установява, че процесния имот № 5100214, к. л. 238 (целия от 7 798 кв. м.) попада в УПИ II, кв. 41, отреден за "училище" по плана на м. "Люлин - 3 м. р. ", като е осъществено предвиждането. Към заключението на основната СТЕ е приложена скица, по която са отразени съответните части от имота на жалбоподателите: застроена площ от 270 кв. м. обозначена по букви А-Б-В-А, оцветена в син цвят, попада в улица; площ от 5022 кв. м. обозначена по букви А-Б-Г-Д-Е-А, оцветена в жълт цвят е с изградена училищна сграда и училищен двор; площ от 396 кв. м. обозначена с букви И-К-Л-И, оцветена в кафяво, попада върху асфалтирана улица и предблоково пространство, а за площ от 1200 кв. м. означена с букви Ж-З-И-К-Ж, оцветена в зелено, попада в тревна площ в двора на училището. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд е приел, че липсват свободни от застрояване части. Претенциите на касаторите са, че частите от имота с площ от 1200 кв. м., по букви Ж-З-И-К-Ж, оцветена в зелено, от скицата на вещото лице, която е затревена и представлява част от училищния двор, са свободни от застрояване. Установено е от експертизата, че отреждането е приложено и теренът се използва за нуждите на училището. По допълнителна СТЕ е прието, че отредения терен за училището е 31 807 кв. м., който е над установения норматив съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 7 от правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради което е посочена тази част като незастроена. При тези данни правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че тази част не е свободна от застрояване. В конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения безспорно са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, изграждането е комплексно и включва, както сгради и сервитутни отстояния, така и съоръжения, които функционално обслужват осъщественото мероприятие по предвиждането - "за училище". По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая посочените от СТЕ "свободни" от застрояване затревени части, претендирани от касаторите, попадат в ограден училищен двор, които функционално са свързани с него и се ползват за негови нужди. Ограждането на терена (училищния двор) и затревяването на части до оградата, представляват благоустройствени дейности, които представляват пречка за определяне на имота като незастроен. В тази връзка преценката на съда, че тези части са част от инфраструктурата, е правилна. Процесният имот попада в терен - ограден училищен двор с построени сгради и обслужващи благоустройствени съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се възприеме като свободна площ посочена част от 1200 кв. м. по букви Ж-З-И-К-Ж, оцветена в зелено, по скицата на СТЕ, като застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности и изградени съоръжения, след като обслужват терена. Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че за нуждите на училището е отреден терен в по-голям размер от нормативно изискуемия по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 7 от правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Посочената разпоредба определя минималния размер и в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, не може да се обсъжда въпроса за законосъобразността на реализираното отреждане. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, че върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ и свободните от застрояване затревени части са функционално свързани с тях, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение