Решение № 2626 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2011 г.

Решение № 2626 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Донка Вичишта - пълномощник на Цветанка Стоянова Янкова, Маргарита Евтимова Янкова и Александър Иванов Янков, всичките от гр. София, против решение от 10.03.2011 г., постановено по адм. д. № 7 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, III "б" състав на административно отделение, с което е отхвърлена жалбата им против заповед на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на три имота, поради това, че искането за отмяна е направено след изтичане на сроковете по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно и в противоречие със събраните доказателства не се е произнесъл за свободните от застрояване части от трите имота. Твърди се освен това, че съдът не се е съобразил с решението на Върховния административен съд, с което е отменено първоначалното постановено решение по спора и не е изпълнил дадените му указания. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което посочените по заключението на вещото лице части от имотите се определят като свободни от застрояване, или алтернативно- ако съдът счете че е делото не е изяснено от фактическа страна да отмени решението и да го върне за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Моли, касационната жалба да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е изпълнил указанията на касационната инстанция, дадени в решението за отмяна. От събраните доказателства не е било установено, че искането за отмяна на отчуждаването е направено в срока по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. благоустройствени закони. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Решението, предмет на касационната жалба е постановено след отмяна на решение от 8.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1776/2005 г. на СГС, III "б" състав на административна колегия с решение № 2614 от 25.02.2010 г., постановено по адм. д. № 9433/2009 г. на Върховния административен съд. При отмяната на решението Върховният административен съд е дал указания при новото разглеждане на делото да се изиска от район "Младост" на Столична община молбата с вх. № ДИ-94-00-244 от 1997 г. с молители Иван Стоянов Янков и Цветанка Стоянова Янкова. От данните по делото се установява, че при повторното разглеждане на жалбата в проведеното на 1.06.2010 г. съдебно заседание, пълномощникът на ответната страна - Столична община (СО) е заявил, че в административната преписка няма молба с вх. № ДИ-94-00-244 от 1997 г., подадена от посочените вече молители, като е поискал да му се даде възможност да извърши повторна проверка относно тази молба с посочения входящ номер. В проведеното следващо съдебно заседание на 8.03.2011 г. жалбоподателите не са се явили и не са представили доказателства, а съдът е приел отново заключението на вещото лице, дадено при първоначалното разглеждане на делото. От приложените писмени доказателства съдът е приел за установено, че предмет на жалбата е отказа на кмета на СО с № РД-54-14 от 12.04.2005 г. да отмени отчуждаването на имоти с пл. № 4523, № 4555 и 4607 (стари) от кадастрален лист № 15 по кадастралния план от 1939 г. на местността "Напоително поле". Отказа на кмета е мотивиран с това, че молбата за отмяна на отчуждаването е подадена след изтичането на срока по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. На следващо място е било прието за установено, че трите имота, които са се намирали в местността "Къро" са били отчуждени от Янко Петров Монов, наследодател на жалбоподателите за нуждите на МНО. Имотите са били празни и незастроени, като за тях е било определено парично обезщетение. От заключението не вещото лице, което е изяснило регулационния статут на имотите е прието за установено, че имот с пл. № 4523 попада в УПИ I, кв. П, отреден за ОЖС. Той попада в междублоковото пространство, като върху него е реализирана метална постройка, а свободната част от имота е от 960 кв. м Имот пл. № 4555 попада в УПИ I, кв. 4, отреден за административни, стопански сгради и гаражи на МНО и е застроен. Имот пл. № 4607, попада върху различни имоти, като след ЧИЗРП от 2001 г. от него е останала незастроена площ от около 1080 кв. м, която може да се присъедини към другата свободна от застрояване площ. Въз основа на така установените факти и при непредставяне на молбата с вх. № ДИ-94-00-244 от 1997 г., съдът е приел отказа на кмета за законосъобразен. Преклузивният срок за отмяна на отчуждаването, визиран в чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗНСУ и др. след удължаването му със ЗОСОИ е изтекъл на 22.05.1998 г. като към тази дата не са събрани доказателства да е подадено искане за отмяна на отчуждаването. Единственото искане за реституцията на тези три имота е направено по заявление № 88 от 24.12.1991 г. до бившата поземлена комисия. По това искане е постановен отказ от Поземлената комисия при община Слатина с протокол № 88 от 4.10.1995 г., поради това, че имотите са били отчуждени за нуждите на МНО - лист 45 от дело № 1776/2005 г. на СГС. Към момента на заявлението не са били приети и реституционните закони, поради което съдът е отхвърлил подадената жалба против законосъобразния отказ на кмета на СО. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е необосновано. Напротив съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства, които е обсъдил ведно със заключението на вещото лице. Касаторите в настоящото производство не са доказали, че са направили валидно искане до кмета на СО да отмени отчуждаването на трите имота в преклузивния срок по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно е твърдението, че съдът не е определил частите от имотите, свободни от застрояване, тъй като спорът не е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и на това правно основание кметът не е издавал заповед. Обжалваната заповед е по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. След като касаторите не са доказали, че са направили искане за отмяна на отчуждаване в срока по чл. 4, кметът на СО правилно е отказа да отмени отчуждаването. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение