Решение № 3781 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, вх. 8997/06.03.2023 г. по описа на Административния съд София-град и вх. 3781/09.03.2023 г. по описа на Върховния административен съд, на Е. Д. М., понастоящем в Затвора в [населено място], против Решение 1088 от 21.02.2023 г., постановено по адм. дело 1914 по описа на Административния съд София-град за 2020 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен иска на М. против Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието на Република България за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000, 00 лв. (по 10 000, 00 лв. за всяко дело) за това, че е бил поставен в унизително положение и третиране с поставянето на белезници на ръцете и краката при конвоирането му по разглеждани от Софийски градски съд (СГС) дела, заседания по които са се провели на дата 04.02.2020 г. за дело 5059/2016 г.; на дата 05.02.2020 г. за дело 4312/2019 г.; на дата 07.02.2020 г. за дело 5133/2019 г.; на дата 12.02.2020 г. за дело 4171/2019 г. и на дата 14.02.2020 г. за дело 5675/2016 г., включително за това че до започване на заседанията по делата е държан в съдебна зала с белезници, в нарушение на презумпцията за невиновност и задължението по чл. 5, пар. 1 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343/Директива/та). Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт като неправилен, излагайки доводи за постановяването му при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск за неимуществена обезвреда бъде уважен изцяло. Ответникът Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието със седалище и адрес на управление в София, [улица], не изразява становище по касационните жалби в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като провери обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на инстанционен контрол, е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Административният съд София-град е приел, че е сезиран от Е. Д. М. с искова молба с правно основание по ЗОДОВ за осъждането на Главна дирекция Охрана да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000, 00 лв. (по 10 000, 00 лв. за всяко дело) за това, че е бил поставен в унизително положение и третиране с поставянето на белезници на ръцете и краката при конвоирането му по разглеждани от СГС дела, заседания по които са се провели на дата 04.02.2020 г. за дело 5059/2016 г.; на дата 05.02.2020 г. за дело 4312/2019 г.; на дата 07.02.2020 г. за дело 5133/2019 г.; на дата 12.02.2020 г. за дело 4171/2019 г. и на дата 14.02.2020 г. за дело 5675/2016 г., включително за това че до започване на заседанията по делата е държан в съдебна зала с белезници в нарушение на презумпцията за невиновност и задължението по чл. 5, пар. 1 от Директива (ЕС) 2016/343. Съдът е приел за безспорно установено по казуса, че М. е участвал в заседания по посочените дела в СГС на дати 04.02.2020 г., 05.02.2020 г., 07.02.2020 г., 12.02.2020 г. и 14.02.2020 г., както и че същият е бил с белезници на краката и ръцете. Приел е от правна страна, че приложимата правна рамка, в случая, са Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност (Правила/та). Тълкувал е разпоредбата на чл. 18, ал. 6, т. 1 от Правилата. Като се позовал на данните по делото, е преценил че ищецът по време на разглеждането на делата е имал качеството на обвиняем, поради което попада сред лицата, обхванати от посочената разпоредба от Правилата. Кредитирал е показанията на разпитания по делото свидетел М. С. П. в частта им, че М. е страдал и се е ядосвал, както и че е воден в съдебната зала на СГС с белезници, поради което е отправял искане до съответния състав за премахването им, като имало конкретни състави на този съд, които никога не сваляли белезниците, както на ищеца, така и на свидетеля. Дал е вяра на посоченото от П., че когато граждани са ги виждали така оковани, винаги питали какво толкова тежко са извършили, за да ги съпровождат така. Приел е обаче, че ищецът не е доказал, че за дните на заседанията по конкретните дела е имало закъснение и за времето до започването им той е бил пред съдебната зала или вътре в нея с белезници. Съдът е преценил разпоредбата на чл. 5, пар. 1 и пар. 2 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, във вр. с чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България. Посочил е, че съгласно съображение по т. 20 от Директивата, компетентните органи следва да се въздържат от представяне на заподозрения или обвиняемия като виновен в съда или пред обществеността, чрез използването на мерки за физическо възпиране, като например белезници, стъклени клетки, клетки и окови, освен ако използването на тези мерки е необходимо по специфични за делото съображения, които са свързани или със сигурността, включително с цел възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да се самонарани, да нарани други лица или да повреди имущество, или с възпрепятстването на заподозрения или обвиняемия да се укрие, или да установи контакт с трети лица, например свидетели или жертви. Счел е, че основателна причина за използването на белезници е сигурността на останалите граждани в Съдебната палата на [улица], която не е строена за целите на съдебна палата. Приел е, че конвоят по дела в Съдебната палата изисква от служителите на Главна дирекция Охрана , с цел сигурността на другите граждани и служители, арестантите и обвиняемите да бъдат физически възпирани с наличието на белезници. Допълнил е, че не може и не се прави отделен коридор , в смисъл на изолиране на останалите лица, за да може да се придвижи обвиняемият без белезници. Мотивирал се е, че ако такъв коридор се правеше и е налице ситуация, в която обвиняемият се опита да избяга, евентуалната реакция на служителите на Главна дирекция Охрана , свързана с използването на други средства за възпрепятстване, би застрашила сигурността на гражданите. Формирал е решаващия извод, че по казуса е приложимо изключението по пар. 2 на чл. 5 от Директивата, като белезниците са не само допустими, но и наложителни, за да не могат обвиняемите да се разхождат свободно сред другите граждани. На следващо място съдът е изложил доводи, че заподозреният или обвиняемият, какъвто е М., макар да не е осъден и да се счита за невинен до доказване на противното, за да се конвоира от Следствието е с мярка за неотклонение задържане под стража . Позовавайки се на чл. 63 от Наказателно-процесуалния кодекс, се е обосновал, че тази мярка е най-тежката и се налага по изключение при обосновано предположение за авторството на престъплението, в което е обвинено лицето и при опасност да извърши престъпление или да се укрие. Поради това е заключил, че не е необходимо ответникът по иска да установява, че ищецът е правил опит да се укрие. Установил е липсата на първия елемент от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ противоправно административно действие/бездействие. Допълнил е, че по делото е останало недоказано, че по конкретните дела, разглеждани в СГС, редом с ищеца е конвоиран и свидетелят, че преди съдебното заседание М. е държан в съдебна зала с белезници, както и че в Съдебната палата на дати 04.02.2020 г., 05.02.2020 г., 07.02.2020 г., 12.02.2020 г. и 14.02.2020 г. в залите, където са разглеждани делата, във връзка с които се претендира неимуществената обезвреда, са се гледали и други дела, по които са чакали граждани. Аргументирал се е, че презумпцията за невиновност цели основно да защити обвиняемия в хода на разследването и по време на съдебното следствие, за да не се ценят предубедително доказателства, въз основа на които ще се гради присъдата виновно ли е или не лицето. Според съда, дори да е имало реплики от рода на Какво толкова е извършил този, за да е окован така ?, казани в съдебна зала, същите не би следвало да шокират обвиняемия. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението като правилно. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за установените по делото обстоятелства и е формирал правни изводи, съответни на доказателствата, които настоящата инстанция споделя. Не са налице наведените от касационния жалбоподател касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Статутът на Главна дирекция Охрана е уреден в чл. 391 чл. 394 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Главна дирекция Охрана е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище в София. Устройството и дейността й се уреждат с Правилник за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана", издаден от министъра на правосъдието, обнародван в ДВ, бр.60 от 30.07.2009г. Една от функциите на дирекцията е да конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт чл. 391, ал. 3, т. 6 ЗСВ ( в редакцията преди ДВр бр.24 от 2022 г.) и чл.3, т.6 от Правилника ( в редакцията преди бр.1 от 3.01.23 г.) . Едва с разпоредбата на чл.391, ал.8 ЗСВ, приета с ДВ, бр.24 от 2022 година, законодателят е предвидил, че организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на правосъдието. Такава е издадена от министъра на правосъдието на 30.09.2022г. - ИНСТРУКЦИЯ И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция "Охрана" В чл. 17, ал.7 от цитираната инструкция е предвидено в кои хипотези на конвоираните лица се поставят белезници на ръцете и краката. Предвид датата на издаването й, цитираната инструкция е неприложима за настоящия казус, тъй като датите на конвоирането на ищеца във връзка с които се претендира обезщетението са през 2020 година, каквато инструкция към тези дати не е издавана от министъра на правосъдието и законодателят не е предвидил издаването й. Тази непълнота следва да се запълни чрез прилагане по аналогия на съответното правило от Инструкция 1 от 22.03.2019г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Между конвоирането от ГДИН и ГДО има подобие, и прилагането по аналогия на правилото на чл.14, ал.1, т.1 от посочената Инструкция на ГДИН съответства на целта на закона. Случаят на ищеца осъществява една от хипотезите в чл.14, ал.1, т.1 от Инструкция 1 от 22.03.2019г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - обвиняеми и подсъдими за тежки умишлени престъпления, които се наказват с лишаване от свобода за срок над 10 години, при които лицето се конвоира с белезници на ръцете и краката. Касаторът се оплаква, че, с поставянето на белезници на ръцете и краката при конвоирането му на горепосочените дати, е бил малтретиран, което е в нарушение на забраната за изтезания по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Поставянето на белезници на ръцете и краката на обвиняеми и подсъдими за тежки умишлени престъпления при тяхното конвоиране обаче, само по себе си, не представлява изтезание, както и не изразява нечовешко или унизително отношение. Поставянето на белезници на ръцете и краката при конвоирането на ищеца, за конкретните случаи по делата, посочени в исковата молба, се е налагало, тъй като, както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, по същото време ищецът е имал повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления. Правилен е изводът на административния съд, че действията на служителите на Главна дирекция Охрана са предприети в съответствие с нормативната уредба. Спрямо М. не е осъществена необоснована употреба на белезници, нито такава, която да му е причинила тежки физически и емоционални страдания, както се твърди в подадената от него искова молба. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на трите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл.1 ЗОДОВ се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение. По силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, за неуредените в Дял трети Производства пред съд въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от с.з., всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая, ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи, че са му причинени твърдените в исковата молба неимуществени вреди. От амбулаторния журнал на медицинската служба при Затвора в [населено място] за периода 28.01.2020 г. 10.03.2020 г. (от л. 78 до л. 80 от първоинстанционното дело) не се установява, че на дати 04.02.2020 г., 05.02.2020 г., 07.02.2020 г., 12.02.2020 г. и 14.02.2020 г. лицето е търсило помощ във връзка с твърденията си за силни физически болки от поставени белезници на ръцете и краката при конвоиране. На тези дати и в периода около тях лицето не е търсило помощ от медицинската служба при Затвора в [населено място] и относно оплакванията си в исковата молба, че е бил в депресия и е преживявал паникатаки заради унизителното отнасяне на служители на Главна дирекция Охрана , изразяващо се в поставяне на белезници на ръцете и краката при конвоирането му за участие във въпросните съдебни заседания. За периода 28.01.2020 г. 10.03.2020 г., за М. е налице само един запис в журнала на дата 11.02.2020 г., когато се е оплакал от [заличен текст], което обстоятелство е неотносимо към предмета на доказване. Директива (ЕС) 2016/343 не препятства използването от държавите-членки спрямо заподозрени или обвиняеми на мерки за физическо възпиране, като белезници. Когато помощните средства се прилагат по съображения във връзка със сигурността (т.е. с цел възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да нарани други лица или да се самонарани; възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да повреди имущество; възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица и др. подобни) и когато изпитаното от лицето неудобство или болка не надхвърлят допустимия праг на търпимост (данни за обратното не са ангажирани от ищеца по делото), не е налице случай на нечовешко третиране. Презумпцията за невиновност, според която всеки се смята за невинен до доказване на противното, не изключва предприемането на мерки за сигурност, включително при конвоиране на заподозрян или обвиняем. От фактите по делото не може да се съди, че белезниците на ръцете и краката на М. при конвоирането му до СГС на 04.02.2020 г., 05.02.2020 г., 07.02.2020 г., 12.02.2020 г. и 14.02.2020, са поставени по начин, че умишлено да му причинят силни физически болки и душевни страдания. По изложените съображения, касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява като правилно обжалваното решение. Не е налице фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което, административният съд правилно е отхвърлил иска. Постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия