Решение № 5286 от 1.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Гранично полицейско управление - Царево при Регионална дирекция "Гранична полиция" Бургас, подадена чрез упълномощен гл. юрисконсулт Иванова, против решение 186 от 12.01.2022 г., постановено от Административен съд София град, Първо отделение, 20 състав, по адм. д. 12568/2021 г. С касационната жалба се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на разумна възможност за извеждане на лицето от Република България и счита, че неправилно е преценено, че административният орган не бил събрал доказателства и не е обосновал формирания извод, че чужденецът е без документи за самоличност. Позовава се на приложени към касационната жалба писмени доказателства - протоколно определение 194 от 28.10.2021 г. по НОХД 20212180200558 по описа за 2021 г. на Районен съд-Царево и Заповед 4432 ПАМ-171/25.10.2021 г. на началника на ГПУ- Царево. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Яхяев оспорва касационната жалба чрез адв. В. Иларева, която с писмен отговор пледира за оставяне в сила оспореното съдебно решение, защото правилно съдът е установил, че като лице без гражданство, за чужденеца не може да се приеме, че е налице разумна възможност за извеждането му от страната, по смисъла на чл. 15, параглаф 4 от Директива 2008/115/ЕО и чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като от приложеното към делото копие на документа за самоличност с изтекъл срок е видно, че в него в графата Staatsangehцrigkeit /Nationality /Nationalitй е записано Руска федерация. Според участващия по делото прокурор лицето не е без гражданство, а е гражданин на Руската федерация, който факт оборва правния извод на съда, че процесната заповед за налагане на ПАМ връщане до страна на произход - Руска федерация не предвижда разумна възможност за извеждане по смисъла на чл.15, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО и чл.44, ал.8 ЗЧРБ. Като прецени фактите по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 186 от 12.01.2022 г. е отменена заповед 4432 ПАМ-172/25.10.2021 г. на началника на Гранично полицейско управление, Царево при РД"Гранична полиция"-Бургас, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ, А. Яхяев е принудително настанен в СДВНЧ за срок не за повече от 6 месеца от датата на издаване на заповедта; постановено е незабавно освобождаване на А. Яхяев, принудително настанен в СДВНЧ при Дирекция "Миграция" МВР след влизане в сила на съдебното решение, за което органите на Дирекция Миграция да се уведомят незабавно; Регионална Дирекция" Гранична полиция" - Бургас е осъдена да заплати на адв. В. Иларева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на 500 ( петстотин) лева; Регионална Дирекция "Гранична полиция" - Бургас е осъдена да заплати на Административен съд София-град разноски по делото за държавна такса, в размер на 10(десет) лева. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в хипотезата на делегация заповед рег. 4068з-758819.10.2020 г. на директора на РД Гранична полиция- Бургас и са изпълнени нормативните изисквания за форма и съдържание на акта, като са изложени фактически и правни основания за налагане на обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Първостепенният съд е счел, че процесната заповед е материално незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на целта на закона. Изложени са мотиви, че принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното "връщане до страна на произход" и предвид характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Посочено е, че задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Първоинстанционният съд е преценил, че в случая административният орган не е събрал доказателства и не е обосновал извода, че жалбоподателят е без документи за самоличност и няма други документи, които са предадени при настаняването му, понеже същият е предал във владение на МВР свой документ за пътуване, издаден от Германия, с изтекъл срок на валидност. Оттук е изведено заключение, че А. Яхяев е лице без гражданство, поради което не може да се приеме, че е налице разумна възможност за извеждане от страната по смисъла на чл. 15, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО и чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, защото няма държава, в която чужденецът да бъде върнат или изведен. Също така първостепенният съд е счел, че приложената обезпечителна мярка е непропорционална и несъответстваща на целта на закона, тъй като при издаване на заповедта не е извършена преценка за възможността за обезпечаване на ПАМ "връщане в страна по произход" чрез задължаване на чужденеца да се явява ежемесечно в териториалната структура на Министерство на вътрешните работи по местопребиваването си. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото заповедта за Принудително настаняване в СДВНЧ към дирекция Миграция на основание чл.44, ал.6 ЗЧРБ се издава при наличие на определени от законодателя условия - когато има наложена ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2 и т.3 ЗЧРБ, кумулативно с възпрепятстване изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване на чужденеца. В конкретната хипотеза се касае за ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2 ЗЧРБ, която е наложена с оспорената заповед рег. 4432-ПАМ-171/25.10.2021г. на началник ГПУ - Царево връщане до страна на произход - Руска федерация. В случая са осъществени и другите две изисквания на кумулативно предвидените предпоставки, които се извеждат от събраните с административната преписка доказателства. От заповедта за задържане, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР се установява по безспорен начин, че чужденецът е преминал нелегално границата на страната при условията на чл.279 НК и от приложните към касационната жалба доказателства е видно и осъждане по цитирания текст от НК. От приложената докладна записка с Рег. 4432р-15135/24.10.2021г. до началник ГПУ Царево е видно, че целта на преминаването през България е била да се достигне до Кралство Нидерландия. Наличието на документ за самоличност с изтекъл през 2013г. срок на валидност също подкрепя горния извод. При освобождаване на чужденеца от СДВНЧ същият би могъл да осуети наложената ПАМ, като се укрие, за да направи нов опит за заминаване за Нидерландия. За да отмени процесната заповед, първостепенният съд е счел, че от страна на административния орган не са събрани доказателства, че лицето е без документи, което заключение съдът обосновава с иззетия при личния обиск на чужденеца документ за пътуване, серия ZQIY6MCWX, издаден в Германия на 29.11.2010г. със срок на валидност 28.11.2013г. Касационният съдебен състав не споделя това становище, защото в случая адм. орган е събрал всички относими доказателства и точно е констатирал, че единственият документ, с който чужденецът се легитимира е с изтекъл срок още през 2013г., тоест към момента на задържането му същият не е имал друг документ за самоличност. Ако се допусне, че А. Яхяев е притежавал и друг документ, той е бил длъжен да го предаде на българските власти при задържането му при незаконното преминаване на границата, което обаче същият не е сторил. От съществено значение е и обстоятелството, че на 24.10.2021г. на лицето е извършен личен обиск, резултатите от който са обективирани в съответния протокол, приложен към адм. преписка, който не е оспорен от страна на чужденеца и от него се установява по безспорен начин, че лицето няма валиден документ за самоличност. Настоящият съдебен състав не възприема тезата на първостепенния съд, че приложената спрямо А. Яхяев обезпечителна мярка е непропорционална и несъответстваща на целта на закона. В случая при постановяване на процесната заповед са обсъдени и отчетени всички правнорелевантни факти и обстоятелства в тяхната съвкупност, включително и конкретното поведение на чужденеца при незаконното влизане в Република България - заедно с още две лица е срязал оградата на държавната граница, за което А. Яхяев е осъден за престъпление от общ характер по чл. 279, ал.1 НК. В хода на първоинстанционното производство е безспорно установено, че административният орган е приел, че е налице опасност чужденецът да се укрие и да възпрепятства изпълнението на наложената принудителна административна мярка -връщане до страна на произход, тъй като лицето е осъществило деяние - нелегално преминаване на територията на Република България и срещу него е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.279, ал.1 НК, което е отразено и в обжалваното решение. Във връзка с осъщественото нелегално преминаване на територията на Република България, А. Яхяев - чеченски гражданин, както е установил и Районен съд - Царево, е осъден за умишлено престъпление от общ характер по Бързо производство ЗМ 85/2021 г., което е видно от протоколно определение 194 от 28.10.2021 г. по НОХД 20212180200558 по описа за 2021 г. на Районен съд-Царево, с което е одобрено сключено Споразумение. С оглед на това касационният съдебен състав намира за основателно възражението на касационния жалбоподател, че процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона, тъй като чужденецът е влязъл незаконно на територията на страната и е отказал съдействие на органите за изпълнение на приложената ПАМ. Обоснован е изводът на издателя на атакуваната заповед, че чужденецът няма документ за самоличност, няма адресна регистрация в страната, няма средства за издръжка или лица, които да гарантират издръжката му. Всички тези обстоятелства водят до формиране на правно заключение, че има голяма вероятност лицето да се укрие, поради което налагането на по-лека принудителна мярка би била неефективна. Мотивите за издаване на обжалваната заповед са видни от Докладна записка 4432р-15135/24.10.2021 г. по описа на ГПУ-Царево, която не е оспорена от първоинстанционния жалбоподател и която е посочена като основание за издаване на процесната заповед 4432 ПАМ-171/25.10.2021 г. на началника на ГПУ-Царево за наложена ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2, предложение първо от ЗЧРБ - връщане до страна на произход. Относно цитирания от първоинстанционния съд документ за пътуване, издаден от Германия и предаден от Яхяев на МВР, видно от приложените по делото доказателства, това е Travel Document, cep.ZQlY6MCWX, издаден на 29.11.2010 год., чиято валидност е изтекла на 28.11.2013 г. Наличието на изтекъл преди 8 години документ, не може да даде основание на административния орган за прилагане на друга по-лека мярка. Следва да се има предвид, че процесната заповед за настаняване няма връзка с подадената от лицето молба на 18.11.2021 г. за предоставяне на статут, защото съгласно нормата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. По отношение становището на първостепенния съд за липса на разумна възможност за извеждане на А. Яхяев от страната по смисъла на чл. 15, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО и чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, настоящият съдебен състав счита, че е неправилно. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че "няма държава, в която чужденеца да бъде върнат или изведен, тъй като е без документ за гражданство". По принцип спрямо лица без гражданство съществува презумпция за липса на разумна възможност за извеждане, но конкретният случай не е такъв. От цитирания по- горе единствен документ с изтекъл срок на валидност, с който разполага А. Яхяев - Travel Document, cep.ZQlY6MCWX, издаден в Германия на 29.11.2010 г., е видно, че в графата: Staatsangehцrigkeit /Nationality /Nationalitй е записано "РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ". В приложената към адм. преписка заповед 4432 ПАМ-171/25.10.2021 г. на началника на ГПУ- Царево за връщане до страна на произход е вписано ясно и недвусмислено, че А. Яхяев е гражданин на Руската федерация. При приемането й като доказателство горепосочената заповед не е оспорена, поради което настоящият съдебен състав кредитира вписаното във визирания официален документ. От значение е и обстоятелството, че в приетото като писмено доказателство в касационното производство протоколно определение 194 от 28.10.2021 г. по НОХД 20212180200558 по описа за 2021 г. на Районен съд- Царево, на първата му страница е вписано изрично, че подсъдимият има гражданство и не владее български език. Посоченият протокол също е официален документ, който като неоспорен и неопроверган от страна на чужденеца, се ползва с доказателствена сила, която е задължителна за съда. С оглед на това касационният съдебен състав счита, че А. Яхяев не е лице без гражданство и по отношение на него е налице разумна възможност за извеждане от страната по смисъла на чл. 15, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО и чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. На съда са известни сочените от ответника по касация решение на Съда на Европейските общности от 30.11.2009г. по дело С-357/2009, голям състав; решение от 11.10.2011г. на ЕСПЧ по делото Ауад срещу България; решение от 17.07.2014г. на ЕСПЧ по делото на Ким срещу Русия, но те са неотносими към настоящия казус, тъй като касаят лица без гражданство, а в конкретната хипотеза чужденецът А. Яхяев е лице с гражданство, поради което може да се осъществи реална възможнтост за извеждането му от Република България. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и спорът да се реши по същество с отхвърляне оспорването на А. Яхяев. С оглед изхода на спора следва да се уважи претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в касационното производство, представляващи внесена държавна такса в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,