Решение № 6163 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 701/2009 г.

Решение № 6163 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 701/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по 208 и сл. АПК. Касаторът "Туристическа информация и регистрация" АД моли да бъде отменено решение № 101/18.11.2008 г. по адм. д. № 190/2008 г. на Видинския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № У-44-05-0075/14.5.2008 г. на директора на РМД-Русе, с което е потвърдено решение № 22/7.4.2008 г. на началника на Митница-Видин, с което е отказано възстановяване на митни сборове и лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат възстановени платените публични задължения. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница-Видин по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против решение № У-44-05-0075/14.5.2008 г. на директора на РМД-Русе, с което е потвърдено решение № 22/7.4.2008 г. на началника на Митница-Видин, с което е отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7691/2006 г. административният съд е приел, че с ППСПДВ е определено "ТИР"АД да внесе 2250лв митни сборове и лихви по ЕАД № 4102 (Т-18720/21.8.2005 г. за поставен под режим транзит лек автомобил "Форд", който е бил насочен за митническо оформяне в Митница-Лом със срок до 24.8.2005 г. В ЕАД касаторът е посочен като отговорно лице. Касаторът е платил дължимите митни сборове и лихви общо 2677, 72лв след образувано производство на публичния изпълнител към АДВ-РД-София. От извадката на БИМИС е видно, че транзитната операция не е приключена редовно. Въпреки дадените указания касаторът не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че автомобилът е бил представен на митническите органи за обмитяване и режимът транзит е приключен редовно. Отказът да бъдат възстановени заплатените суми е бил постановен, поради липса на доказателства за представяне на автомобила в получаващата митница за обмитяване. Към момента на издаване на ППСПДВ № 22/2006 г. е съществувало изискуемо митническо задължение и постановлението не е издадено без основание. Дължимите суми са платени във връзка с образувано изпълнително производство пред АДВ за принудително събиране на сумите от публичния изпълнител. Плащането е извършено на правно основание - цитираното ППСПДВ, което не е отпаднало. Плащането е извършено след изтичане на срока на транзитната операция, което установява недобросъвестно поведение на задълженото лице, а по чл. 216, ал. 1 ЗМ възстановяване не може да се разреши, ако действията, послужили за основание за плащането, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице. Съдът е приел, че административният орган правилно е приложил чл. 216, ал. 1 ЗМ. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с данните по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за плащане на дължимите публични вземания от получателя на автомобила, за да има основание да се иска приложение на чл. 214, ал. 2 ЗМ и да бъдат възстановени заплатените от касатора суми. Видно от приложените разпореждания на публичния изпълнител, плащането на публичните задължения е извършено от касатора и не е установено да е извършено паралелно плащане от получателя на автомобила. Позоваването на чл. 216, ал. 1 ЗМ по отношение на отговорното лице за режима транзит е неуместно, след като не е установена недобросъвестност на касатора, довела до неприключване в срок на режима транзит. Основателен е доводът на касатора, че недобросъвестност не се предполага, а следва да е доказана. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във връзка с чл. 211к ЗМ искането на ответника за присъждане на юристконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като дължимото юристконсултско възнаграждение по делото вече е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,