Решение № 13230 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Търговище, чрез главен юрисконсулт Б. Калбурджиев против Решение 189 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело 139 по описа за 2023 г. на Административен съд Търговище. Изложени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено изцяло, а първоинстанционната жалба - отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция и се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът Д. Д. К. чрез процесуален представител адв. Д. Ковачев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, я намира за неоснователна. С Решение 189 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело 139/2023г., Административен съд Търговище е отменил Решение 2153-25-52/03.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърденото с него разпореждане [номер]/02.09.2022г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ-Търговище, с което на Д. Д. К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО, считано от 04.05.2022г. в размер на 457.61 лева, а считано от 01.07.2022г. на основание пар.7ж от ПЗР на КСО в размер на 537.05 лева; постановил е изпращане на преписката на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление вх. 2213-25-23/13.05.2022 г. на Д. К. при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен срок, от влизане в сила на решението; осъдил е ТП на НОИ-Търговище да заплати на К. разноски в размер на 150лв. Приел е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като при определянето на пенсията за инвалидност на К. органът е определил общия осигурителен доход на същия без да вземе предвид нормативно установените размери на минималния осигурителен доход за ръководна длъжност в сферата на образованието за периода на незаконното уволнение на К., с което е постановил акта си при неправилно приложение на материалния закон, като пенсията е определил в неправилен размер. Съдът е намерил също, че оспореният акт е постановен и в несъответствие с целта на закона, тъй като при незаконно уволнение, в каквато хипотеза е оспорващия, работникът не следва да търпи последици от незаконосъобразното поведение на работодателя. Решението е правилно. От фактическа страна пред първата инстанция е установено, че със заявление с вх. 2213-25-23/13.05.2022 г. Д. Д. К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. След преценка на представените от К. документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, с разпореждане [номер]/02.09.2022г. на ръководителя ПО към ТП на НОИ-Търговище на К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО, считано от 04.05.2022г. в размер на 457.61 лева, а считано от 01.07.2022г. на основание пар.7ж от ПЗР на КСО в размер на 537.05 лева. Установено е и не се спори по делото, че към деня на подаване на заявлението - 13.05.2022г. К. е със 100 % трайно намалена работоспособност от 04.05.2022г. и срок на инвалидност до 01.05.2024г. Не се спори между страните също, че към датата на подаване на заявлението - 13.05.2022г. К. има навършена възраст от [заличен текст], осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 04.05.2022г. от 30г.08м.23дни и признат осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО - 5г. и 11месеца. Безспорно е и обстоятелството, че със Заповед РД-12-931/25.11.2005г. на министъра на образованието трудовото правоотношение на К. е прекратено, считано от 28.11.2005г. и с влязло в сила решение на СГС от 04.11.2013г. последният е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - директор на СПТУМ по машиностроене и лека промишленост - гр. Попово, като със Заповед РД-12-372/28.11.2014г. на министъра на образованието и науката същият е възстановен на длъжността директор на ПГТЛП - гр.Попово, считано от 19.11.2014г., като времето на незаконното уволнение е периодът от 28.11.2005г до 19.11.2014г. Спор по фактите няма. Спорът е правен и е свързан с въпроса дали при определянето на общия осигурителен доход на К. следва да се вземе предвид размерът на минималния осигурителен доход за ръководна длъжност в сферата на образованието за периода на незаконното уволнение или размерът на минималната работна заплата за страната за същия период. При правилно изяснена фактическа обстановка, включително с помощта на специални знания заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът е достигнал до правилният и обоснован извод, че в конкретния случай са били изпълнени всички кумулативно предвидени материални предпоставки по чл.1а, ал.2, предложение първо на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.3,т.2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж се зачита и времето през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя . Съгласно визираната норма от Наредбата възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период . При безспорно установените по делото факти, че К. е заемал ръководна длъжност преди уволнението му със Заповед РД-12-931/25.11.2005г. на министъра на образованието, отмяната на последното като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт, както и наличието през периода на незаконното уволнение на К. - 28.11.2005г до 19.11.2014г. на нормативно установени минимални размери на осигурителния доход за ръководни служители в сферата на образованието, определяни ежегодно със закона за бюджета на ДОО за съответната година, определянето на общия осигурителен доход на К. в производството по издаване на оспорения акт при несъобразяване на посочените размери на минималния осигурителен доход за ръководна длъжност в сферата на образованието за периода на незаконното уволнение е неправилно, при неточно прилагане на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, както обосновано е приел първоинстанционният съд. Този извод кореспондира с констатациите на заключението на допуснатата експертиза, която съдът е назначил в изпълнение на указанията на касационната инстанция. Не се споделят възраженията на касатора, че административният съд е възприел заключението на експерта безкритично, констатациите на експертизата са ценени от съда в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и са възприети след обстоен и обективен анализ. Не са допуснати твърдените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната на съдебния акт. При съобразяване на съдопроизводствените правила съдът е приложил точно материалния закон и постановил правилен и обоснован съдебен акт. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претендираните разноски от страна на ответника следва да бъдат присъдени, като своевременното заявени пред касационната инстанция, но с оглед възражението на касатора за прекомерност в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,