Решение № 611 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2018 г.

Решение № 611 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Митрев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. Атанасова, против решение № 5267 от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 5296/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Релевира се оплакване, че в обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по см. на чл. 209 АПК. Твърди се, че съдът не е изяснил спора от фактическа и правна страна, не е събрал поисканите от жалбоподателя допустими и относими по делото доказателства и не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и наведените правни изводи. Касационният жалбоподател отправя искане към съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отмени заповедта на министъра на земеделието и храните, в оспорената част. Претендира разноски за двете инстанции. Ответник – министъра на земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. Колева, в писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от настоящия касационен жалбоподател жалба против заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. са останали 2. 89 ха от БЗС № 22006-971-4-1 в землището на град Долна баня със заявена площ от 2. 90 ха. Посочените в жалбата възражения са за липса на мотиви, допуснати нарушения на административно-производствените правила, както и неспазване на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. За да постанови оспорения резултат първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 4.05.2016 г. З. Митрев, като земеделски стопанин, е подал заявление за подпомагане по четири мерки: Схеми за единно плащане на площ - СЕПП; Схема за преразпределително плащане – СПП; Схема за плащане за селскостопански практики – ЗДП и Компенсаторни плащания в земеделски райони, като е заявил участие с четири БЗС, находящи се в землището на град Долна баня. В таблицата на използваните парцели и четирите са описани с код от Номенклатура за културите 315000. На трето място е описан БЗС 22006-971-4-1 с площ от 2. 90 ха. При стартиралите автоматични проверки на 4.05.2016 г. е генерирана информация, че този БЗС с площ от 2. 89 ха излиза извън площите, подходящи за подпомагане. В периода 13. 10-14.10.2016 г. парцелите са станали обект на самолетно заснемане. При дешифрацията на аеро-фото снимките е прието, че процесният парцел попада извън специализирания слой, тъй като е оценен, като негоден за подпомагане съгласно критериите в Наредба № 2 от 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба № 2/2015 г. /. Със заповед № РД 46 - 21 от 24.01.2017 г., МЗХ е одобрил обновения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2016 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната. В конкретния случай ортофотокартата е създадена чрез самолетно заснемане през месец октомври на 2016 г. Жалбоподателят се е запознал с обхвата на специализирания слой и възползвайки се от дадената му процесуална възможност на 3.02.2017 г. е депозирал възражение. Експертите от МЗХГ са проверили правилността на извършената вече дешифрация и възражението не е уважено. В резултата на така провелото се административно производство е издадена заповед № РД 46-141 от 1.03.2017 г., с която министърът на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и е разпоредил слоят да се предостави на Разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки от ДФЗ на подадените през 2016 г. заявления за подпомагане за кампания 2016 г., за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за 2016 г., както и за прием на заявления за подпомагане през 2017 г. Въз основа на установеното първоинстанционният съд е приел за необосновани твърденията за наличие на отменителни основания по чл. 146 АПК. Посочил е, че съображенията за изключване на парцела от одобрения окончателен специализиран слой се съдържат в дешифрираните самолетни снимки както и това, че оспорената заповед се придружава от материалите, свързани с изготвянето на специализирания слой и дешифрацията на изображенията. Счел е, че именно снимките позволяват на съда с помощта на специалисти да извърши проверка за материалната законосъобразност. Не е установено и допускане на съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в неосигуряване участието на жалбоподателя в процеса на обновяване на специализирания слой – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай всички процедури са изпълнени, доколкото жалбоподателят е подал съответното възражение и по него е извършена проверка чрез повторна дешифрация на самолетните снимки – видно от писмото от директора на ДПИЗП и данните са отразени на интернет страницата на фонда. По този начин са изпълнени всички нормативно предвидени начини за участие на земеделския производител в изготвянето на окончателния специализиран слой. В заключение съдът е приел, че възраженията по жалбата в тази насока са неоснователни, тъй като нито отчитат правилата в наредбата, нито данните по преписката. За неоснователно е и прието последното възражение за неправилно прилагане на материалния закон. Тук решаващият съд е обсъдил и предоставеното становище от изпълнителя по консултантския договор – инженер агроном от 29.07.2016 г., относно това че имотът е в добро земеделско състояние и е подходящ за пашуване на животни, като подходящата част от имота е окосена и прибрана. Според съда становището на агронома установява състоянието на парцела към края на месец юли, докато самолетните снимки са направени през месец октомври – 14. 10. -16.10.2016 г., като кандидатите за подпомагане са задължени да поддържат заявените площи в добро земеделско състояние през целия период. За изясняване на спора е допусната СТЕ и е изслушано заключението на вещото лице, което е прието от съда и не е оспореното от страните. Допуснат е и изслушан един свидетел. При проверката на снимките от вещото лице е установено, че източната част на парцела изцяло е недопустима, поради наличие на недопустими елементи по чл. 7 от наредбата – към момента на заснемането са констатирани големи храсти и дървета, надвишаващи броя за хектар. По отношение на част от 1. 65 ха от западната част на парцела, вещото лице е направило заключение, че не може да се използва за косене, поради стърчащи над земята отрязани стволове на храстите. Посочило е, че макар и да е извършвано почистване, изрязаните храсти имат стърчащи над земята части от стъбла, около които ще е трудно поддържането на почистената площ, като пасище. Въпреки това, съобразявайки се с наличното становище на агронома, експертът е посочил, че ако се приеме възможност за използване на тази част от парцела за паша, то тя би могла да се квалифицира, като постоянно затревена площ по чл. 4, ал. 4 от Наредба № 2/2015 г. Във връзка с тази част от експертизата съдът е посочил, че при попълване на таблицата на използваните парцели 2016 г., като задължителна част от заявлението за подпомагане, земеделският производител е описал процесния парцел в т. 3 с код 315000 - т. е. ливада за косене, като със същия код са заявени за подпомагане и останалите три парцела в същото землище. Приел е, че по този начин земеделският производител сам е определил начина на ползване и не би могъл впоследствие с оглед хипотетичното заключение на съдебно-икономическата експертиза, да твърди промяна в категорията от такава по чл. 4, ал. 3 на такава по чл. 4, ал. 4 от Наредба № 2/2015 г. Настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на административния акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Решението на съдебния състав е постановено след анализ на събраните в производството пред административния орган доказателства (чл. 171, ал. 1 от АПК), както и на тези, представени в хода на делото пред съда обективно, като включително са взети предвид и обсъдени данните от заключението на вещото лице. В съответствие с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК решението на съдебния състав е мотивирано, като са изложени подробни съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо настоящия състав, приема за неоснователен довода на касатора за липса на мотиви на обжалваното решение. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно разпределение на доказателствената тежест, както и за неуказване на страните да представят относими към спора доказателства. Доказателствената тежест в процеса е съобразена с изискванията на чл. 170 от АПК. Не се споделя твърдението, че съдът е очаквал от жалбоподателя да изясни датата, на която административният орган е направил заснемането, тъй като този въпрос е изяснен от вещото лице. Заключението на СТЕ е прието от съда като компетентно и достоверно и същото не е оспорено от страните. В открито съдебно заседание проведено на 03.04.2018 г. вещото лице е отговорил на този въпрос като категорично е заявил, че през месец октомври 2016 г. са направени снимките от самолетното заснемане, а не актуализирането на цифровата ортофотокарта. Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. /в относимата му редакция/ министърът на земеделието и храните организира актуализирането на ЦОФК за територията на цялата страна в период не повече от 5 години в съответствие с действащото законодателство на ЕС и указанията на Европейската комисия по неговото прилагане, като в случая правилото на тази разпоредба не е нарушено. Следва да се посочи и това, че според заключението на вещото лице процесната площ не може да бъде определена като подходяща за косене, тъй като са налице стърчащи над земята отрязани стволове на храсти. Относно източната част на парцела в заключението изрично е записано, че не може да се определи като допустима за подпомагане, тъй като наличните към момента на заснемането големи храсти и дървета надвишават допустимите по чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 2/2015 г. брой за хектар и заедно с остатъците от изрязаните храсти не позволяват пашуване на животни. Тук тричленният състав на ВАС обосновано и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/2015 г., където е направено разграничаване между различните видове постоянно затревените площи и които са разделени на три категории според начина на поддържането им. Съдът правилно е установил, че при попълване на таблицата на използваните парцели 2016 г., земеделският производител е описал процесния парцел с БЗС № 22006-971-4-1 с код 315000, което е ливада за косене – чл. 4, ал. 3 от Наредба № 2/2015 г., а не с кодове № № 31400 и 31600. Т. е като е определил изначално начина на ползване на процесния парцел като ливада за косене, той не би могъл да изменя категорията за паша на селскостопански животни или за паша или косене, съответно чл. 4, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 2/2015 г. Ето защо обжалваната част от заповедта на Министъра на земеделието и горите не е издадена и в нарушение на материалния закон. Констатациите от дешифрирането на цифровата ортофотокарта са останали необорени, поради което и това възражение, наведено в жалбата е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на целта на закона. В чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП е посочено, че целта на създаването на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е отразяване на реалното състояние и ползване на площите. В чл. 15, ал. 1 от Наредба № 105 са посочени целите, на които служи така утвърдения специализиран слой. Във всички случаи неговата цел не е да се подпомагат парцели, които не се обработват и не се поддържат в добро земеделско състояние, поради което и твърдението за допуснато нарушение по чл. 146, т. 5 АПК при издаването на обжалваната част от заповедта е неоснователно. С оглед установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е извел законосъобразни правни изводи за липсата на нарушения при издаване на заповедта на МЗХ в оспорената частта, с която е изключен от специализирания слой процесният парцел за подпомагане за кампания 2016 г. Оспорената заповед е в законоустановената форма, като мотиви за издаването й се съдържат в приложенията към нея, в т. ч. диск, снимки и дешифрираната ортофотокарта. Административният орган е спазил предвидената в специалния нормативен акт процедура и при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното правилно тричленният състав на ВАС въз основа на приетото от фактическа страна е установил, че обжалваната част от заповедта на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., е издадена в съответствие с материалния закон и целта на закона. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Ответната страна не е претендирала разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,