Решение № 12214 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. С., от гр. Търговище, против Решение 1201 от 14.07.2025 г. на Административен съд Търговище, постановено по адм. дело 185/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на С. И. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с РД-14-1441/ 17.03.2025 г., издадена от началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ОО АА) гр. Търговище към ИААА, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а , вр. чл. 106а, ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на С. И. С. е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на Удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил 1020020, издадено на 25.04.2023 г. от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , за срок от една година. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и направени възражения. Счита, че е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка. Намира, че след като по делото не е доказан възмездният характер на превоза, то не е доказано и наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката. Отделно от изложеното оспорва компетентността на органа, издал оспорения административен акт. Сочи, че съдът неправилно се е позовал на констатациите, посочени в представения с административната преписка акт за установяване на административно нарушение. Счита, че в заповедта липсва описание на извършеното нарушение. Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено, а по същество да бъде отменена и оспорената ЗПАМ като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба началникът на Областен отдел Автомобилна администрация Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 14.03.2025 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и Закона за движение по пътищата е установено, че С. И. С. извършва таксиметров превоз пътници (3 броя) по маршрут от гр. Търговище до с. Трапище, с лек автомобил Киа Ниро , кат.М 1, с рег. [рег. номер], собственост на СБА ТАКСИ ООД, обозначен и оборудван като лек таксиметров автомобил, съгласна Наредба 34/ 06.12.1999 г. на МТС, със светеща табела такси на покрива на автомобила и светещ индикатор зелено (свободно) на предното образно стъкло. В хода на проверката е установено, че по време на извършване на таксиметровия превоз на пътници, водачът не е включил, в режим на регистриране на превоза, монтирания в таксиметровия автомобил, електронен таксиметров апарат ЕС 019709, с фискална памет 46082563. Прието е, че е извършено нарушение по чл. 38, предложение 1 от Наредба 34/ 06.12.1999 г. на МТ, за това че след наемане на автомобила, водачът не е включил таксиметров апарат. Съставен е акт за установяване на административно нарушение 00455 от 14.03.2025 г. От пътника Ю. Б. С. са снети сведения, които потвърждават, че на 14.03.2025 г. от гр. Търговище, Борово око, повиква по телефона такси, с рег. [рег. номер], за да пътува със семейството си до с. Трапище. Автомобилът е нает като таксиметров за таксиметров превоз и пътуване на лицето, със семейството му. На 17.03.2025 г. с оспорената заповед, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а , вр. чл. 106а, ал. 2, т. 6 ЗАвтП началникът на ОО АА гр. Търговище прилага следната принудителна административна мярка: временно отнемане на Удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил [номер], издадено на 25.04.2023 г. от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , за срок от една година. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието таксиметрови превози", дадена в § 1, т. 26 от от ДР на ЗАвтП и приложените по делото писмени сведения, съдът формира извод за осъществен превоз на пътници срещу заплащане, което определя като таксиметров превоз. Приема за безспорно установено, че автомобилът, оборудван като таксиметров, с поставена табела ТАКСИ не е бил с включен таксиметровият апарат и това обосновава прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а , вр. чл. 106а, ал. 2, т. 6 ЗАвтП. В съответствие с този извод, съдът приема оспорената ЗПАМ за постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което отхвърля жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения. Противно на твърдението на касатора, компетентността на органа, издател на оспорената ЗПАМ, е доказана с представената в първоинстанционното производство Заповед РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която лицата, заемащи описаните в заповедта длъжности, сред които и началник на Областен отдел Автомобилна администрация , са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП. Правилен е изводът на съда за доказаност на факта на осъщественото нарушение, като настоящата инстанция намира за необходимо да уточни следното: Налагането на принудителна административна мярка не е гражданско, а административно производство. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК допустими в административното производство са всички доказателствени средства, които не са забранени със закон. Дадените в хода на проведеното административно производство сведения от свидетеля Ю. Б. С. са свидетелстващ документ, същите са подписани от него, както и снелия ги служител на ИААА. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и сведенията представляват допустими от закона доказателствени средства, а по силата на чл. 44, ал. 1 и 2 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, като сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В настоящия случай цитираните изисквания са спазени, което обосновава извод, че сведението на превозваното, от ответника в настоящото производство, лице представля редовно събрано, в хода на административното производство, доказателство. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая не следва да се кредитират показанията на лицето Ю. С., дадени в хода на съдебното производство, в частта относно подбудите на жалбоподателя да извърши процесния превоз, а именно безвъзмездно, като приятел , доколкото същите са противоречиви и не кореспондират със събраните писмени доказателства по делото, дадени от него в деня на осъществяване на превоза. Свидетелските показания, дадани в хода на съдебното дирене са събрани значително време след случката и предвид посочените приятелски отношения между свидетеле и жалбоподателя следва да се допусне, че показанията са дадани услужливо в полза на защитната теза на оспорващия, докато сведението, дадено в деня на превоза/проверката, освен че е дадено непосредствено и спомена за събитието не е повлиян от времето и други фактори, поради което с правилно съдът е отдал вяра повече на писменото сведението от деня на превоза/проверката, отколкото на свидетелските показания. За прецизност следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да докажат неистинност на сведенията на С., такова производство въобще не е откривано, тъй като не е налице постановление на съда за извършване проверка на истинността на документа, от една страна, а от друга доколкото сведението не представлява частен свидетелстващ документ, на който административният орган се позовава, доказателства в насока оборване на съдържащите се в него сведения за факти от значение за делото, е следвало да се представят от първоинстанционния жалбоподател и настоящ ответник в производството. Такива не са представени. С оглед горното, въз основа на редовно събраните в хода на административното производство доказателства, които не са оспорени по надлежния ред в съдебното производство, представляващи сведението на Ю. С. и редовно съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства, съдът е приел, че е налице извършено нарушение на чл. 106а, ал.1, т.7, буква а ЗАвтП, за което нарушение се следва прилагане на принудителна административна мярка. На следващо място, разпоредбата на чл. 106а, ал.1, т.7, буква а ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. В случая обстоятелството, че не е бил включен таксиметровия апарат не се оспорва от водача. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 26 от § 1 от ДР на ЗАвтП, "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Анализът на събраните в хода на административното производство доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал.1, т.7, буква а ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. От съдържащите се в административната преписка писмени сведения на Ю. С. безспорно се установява, че на 14.03.2025г. С. С. е извършвал таксиметров превоз на пътници в гр. Търговище с автомобил, оборудван като таксиметров, с поставена табела "ТАКСИ" и таксиметровият апарат не е бил включен. Обратно на твърдяното в жалбата превозът на пътници срещу заплащане, без включен таксиметров апарат, се установява от съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. То се потвърждава и от дадените сведения от С., в които същият потвърждава, че е извикал такси, което е наел като таксиметров превоз. Както правилно посочва първоинстанционния съд ирелевантна е причината за невключването на апарата, доколкото в административното производство по прилагане на принудителната административна мярка се установява само обстоятелството, че водачът извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Следователно прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал.1, т.7, буква а ЗАвтП. Твърдението на касатора за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд формира правните си изводи въз основа на съвкупна оценка на приетите по делото доказателства, която установява, по неоспорен от страните начин, фактите от значение за правния спор. Съдът правилно установява фактическата обстановка, а правните му изводи са логически обвързани с доказателствата по делото и правилно издирен и приложен материален закон. Твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното решение е бланкетно, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Налага се извод, че оспореното волеизявление на началника на Областен отдел Автомобилна администрация гр. Търговище, с което е наложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а , вр. чл. 106а, ал. 2, т. 6ЗАвтП е съответно на материалния закон и неговата цел. Следователно като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът по касация не е претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение