Решение № 16136 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13942/2016 г.

Решение № 16136 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13942/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Гечев, управител на "ЕН ЕР ДЖИ СОФТ" ЕООД, срещу решение № 4703 от 4.07.2016 г. по адм. дело № 408 по описа за 2016 г. на административен съд - С. град (АССГ), в частта, с която е отменено решение № Ж-278/Ж268 от 14.12.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и делото е върнато като административна преписка за ново произнасяне. Образувано е по касационна жалба и на М. Богданова срещу същия съдебен акт, в същата част. Образувано е и по касационна жалба на юрисконсулт Д. Тойчева, процесуален представител на Комисията за защита на личните данни срещу същия съдебен акт, в същата част. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Процесуалният представител на търговското дружество адв. Д. Христов, както и на КЗЛД, юрисконсулт М. Асьова, претендират присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационните жалби - С. М. лично и чрез адв. Антова оспорва същите. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационните жалби - А. Лалов не ангажира становище по тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба от С. М. и от А. Лалов срещу решение № Ж-278/Ж268 от 14.12.2015 г. на Комисията за защита на личните данни. Административното производство е започнало по повод жалби на тези лица, с което те изразяват несъгласието си с "монтирани камери на входната врата на блока, както и на партера", на жилищна сграда, в която те са собственици. Етажен собственик и председател на етажната собственост е М. Богданова, а търговското дружество "ЕН ЕР ДЖИ СОФТ" ЕООД се явява изпълнител по договор с тази ЕС относно монтирането на системата за видеонаблюдение в сградата на бул. "АЛ. С." № 118. В издадения от него акт, административният орган е приел, че е налице обработване на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД и чл. 2, ал. 1 от същия закон, като е преценявано наличието на основанията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД дали това е допустимо. Прието е, че това е направено в изпълнение на изискванията на т. 1 от чл. 4, ал. 1 от закона, а именно в изпълнение на нормативно задължение на администратора на лични данни. В мотивите на този акт е обсъден от фактическа и правна страна спора относно законосъобразността на решението на етажната собственост за монтиране на системата за видеонаблюдение. Спред органа това решение на общото събрание на етажните собственици е законосъобразно, понеже са спазени законовите изисквания за необходимия кворум за провеждането му, както и тези за мнозинството, с което то е гласувано. Поради това не рефлектира върху правата на двамата жалбоподатели, които не се явяват засегнати, респ. е налице законосъобразно обработване на техни лични данни. Преценката на административния съд относно законосъобразността на оспореното пред него решение е обоснована от двата спорни момента по делото, а именно дали е налице условието по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, за да бъде обработването на лични данни в съответствие със закона и дали решението на общото събрание на етажните собствените е законосъобразно, като даващо основание от фактическа страна за осъществяването на обработването на лични данни по смисъла на закона (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД). Административният съд правилно е преценил, че вторият спорен момент се явява преюдициален, но не е осъществил косвен съдебен контрол върху решението на общото събрание на етажните собственици, на практика е разделил производството и е изпратил спора по подсъдност на Софийския районен съд. Доколкото това решението в тази част, с характер на определение е влязло в сила като необжалвано от страните в съдебното производство, то същото обуславя предмета на касационните жалби. Същият преценен и от конкретното съдържание на същите определя като такъв този относно правилността на съдебното решение в останалата част. Настоящият съдебен състав намира, че при изложената фактическа обстановка по спора правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗЛД, още повече, че е налице и висящност с оглед произнасянето от Софийския районен съд. При този изход от делото на първия ответник, редовно представляван в настоящото производство следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 300. 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение